|
У нас няма неселено място, където проблемът със събирането и депонирането на отпадъците да е решен, твърди Румен Попов, която е координатор на Движението за Зелена България. В началото на февруари екоорганизацията ще представи Зелена книга за състоянието на околната среда у нас, а до края на същия месец експертите й ще посочат и конкретни решения за преодоляване на екопроблемите. Данните в книгата обаче сочат, че Суходол далеч не е най-проблемното сметище в страната. Почти всички съоръжения у нас са строени през 60-те и 70-те години на миналия век и затова отдавна са препълнени и са прехвърлили срока си на експлоатация. Това е причината МОСВ да въведе изисквания за преустановяване експлоатацията им в случай, че до 30 септември те нямат утвърден план за привеждане в съответствие с новите еконорми. Тези планове трябва да бъдат готови до края на март. Въз основа на тях регионалните екоинспекции ще решават каква да е съдбата им.
За 2005 г. предвидените средства за закриване на съществуващите депа за битови отпадъци са в размер на 6 885 000 лв.
Засега от МОСВ не се ангажират със становище за това кои депа ще продължат да работят и кои ще бъдат закрити. Единствената община, която официално дава информация, че няма проблеми със сметосъбирането и депонирането на боклуците, е Бургас. Според специалистите
особено рисково е сметището на Пловдив
Депото сериозно застрашава питейната вода на града, защото се намира близо до Марица. Сметището има срок на експлоатация до 2008 г.
Опасно е и депото на Момчилград, което е разположено над града и директно замърсява питейната мода. Най-драстичен обаче е примерът с варненското сметище в с. Въглен, което е закрито с официално решение на екоминистерството през 1998 г. И до днес обаче депото продължава да се използва и да се пълни.
Сметището на Стара Загора, което се намира на 12 км от града, пък работи от 1973 г. и в момента е толкова препълнено, че има регистрирани няколко случая на самозапалване. Отдавна надвишило капацитета си е и сметището на Сливен. То също се нуждае от рекултивация. В Силистра пък немска фирма е спечелила търга за изграждането на ново депо, но когато започват работа си, изпълнителите отказват да приемат отпадъците на града. Затова сега боклуците на жителите на Силистра се изхвърлят на сметището до с. Калипетрово, което обаче няма необходимия капацитет.
Добрич пък е пример за друг проблем
на сметосъбирането у нас. Градът не разполага с депо за строителни отпадъци, а най-близкото такова се намира на 35 км. Друг е въпросът дали строителните фирми си дават труда и парите, за да изминат това разстояние само за да се отърват от боклуците си. В региона на Пловдив също действа само едно депо за строителни отпадъци, което е бивша баластиера до с. Първенец. И то обаче не отговаря на съвременните изисквания.
Много от боклуците от строежите се изхвърлят безразборно и всъщност в момента това е огромен проблем за градовете, където строителството се развива изключително интензивно, коментира Румен Попов. Думите му потвърждават обичайните гледки покрай всеки междуградски път у нас, където се виждат купчини строителни отпадъци, стоварени без разрешение. При по-малките селища с развито животновъдство пък проблем е изхвърлянето на животинската тор. За нея реално няма предвидени места и обикновено селяните ги изхвърлят буквално пред праговете на къщите си. Това е типично дори за градове като Раднево, Ихтиман, Гълъбово, Велинград, където също се гледат много животни.
Спорен е въпросът доколко местните влагат усилия за справянето с безразборното замърсяване. Според специалистите най-удачно е въвеждането на разделно сметосъбиране и изграждането на инсталации за преработка на отпадъците. Експертите твърдят, че депата в бъдеще трябва да поемат само строителните отпадъци. Засега обаче у нас това е неосъществимо поради липсата на пари.
Проектът за изграждане на завод за преработка на твърди
битови отпадъци във Велико Търново например струва 30 млн. евро. Пак там вложенията за изграждането на инсталация за компостиране на отпадъците се изчисляват на 15 млн. лева.
Планове за заводи за преработка на боклуците
имат още общинските управи в Русе, Стара Загора (27 млн. евро), а също и Нова Загора, Сливен, Ямбол (18 млн. лева). Обикновено проектите се осъществяват със съвместните усилия на общините и фирмите инвеститори, за които се предвижда да събират приходите от работата на заводите. Затова представителите на неправителствените екоорганизации са доста критични към избрания от правителството подход да финансира изграждането на нови депа вместо на инсталации за преработка на отпадъците.
Строежи
-------------
Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (2003-2007 г.) предвижда до 2009 г. да бъдат изградени 54 регионални депа. През 2004 г. е завършено ново регионално депо в Шумен, а нови клетки на вече съществуващите сметища са направени в Мадан, Троян и Оряхово. С пари от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда се строят още 6 регионални депа за Добрич, Ловеч, Разград, Златица, Варна, Пловдив, Оряхово и Петрич.
4Критерии
---------
В общия случай, регионалните депа за отпадъци се разполагат на територията на водещата в региона община, като тя определя конкретната площадка за изграждане на депото и извършва нейното отреждане. Капацитетът на регионалните депа се определя в зависимост от тяхната площ, проектна височина и технология на натрупване на отпадъците. Срокът на експлоатация зависи от проектния капацитет, технологията на експлоатация и годишното количество боклук, което ще се депонира на конкретното място.
Опасност
-----------
Проблемът със събирането на боклуците у нас се отнася не само за битовите отпадъци. Специалистите напомнят, че все още не е решен въпросът с депонирането на най-опасните остатъци от човешката дейност - болнични отпадъци и остатъци след химически производства. През 2004 г. правителството спечели финансиране от 56 млн. евро за изграждането на първия у нас национален център за опасни отпадъци. Срещу него обаче веднага се вдигнаха жителите на Раднево и Нова Загора, които протестираха почти цял месец. На фона на вчерашния митинг на гражданите от Нови хан за пореден път лъсва и нерешеният проблем със съхранението на ядрените отпадъци.
|
