В "До Чикаго и назад" Алеко Константинов се впечатлява от Бостънската библиотека, на чийто вход от двете страни е написано: "Open to all!". Сиреч: "Отворена за всички". "Не би било излишно" - размишлява Алеко, "такъв надпис да стои и на Софийската народна библиотека. Много хорица, както от столицата, тъй и от приходящите от провинцията, минуват и заминуват край нашата библиотека и като че се стесняват да влязат в нея. Положението й на една от богатите улици, съседството й с двореца, агентствата и министерствата прави простите хорица да гледат на нея като на нещо, което е създадено не за тях, а за по-големи хора. Ще бъде и за кураж, и за поощрение един надпис с големи букви, че "библиотеката е отворена за всекого в еди кои си часове. В Бостън, ако не бях видял на библиотеката надписа "Open to all" - аз не щях може би да вляза в нея" - признава Алеко.

Той не е подозирал, че един ден библиотеките действително ще бъдат отворени за всички и по всяко време във виртуалното пространство. И тогава, ах, тогава



сградите им вероятно ще се превърнат в каменни сейфове,



изпълняващи сакралната си мисия - да пазят книжнината на нацията. Това последното, разбира се, звучи твърде футуристично. Защото на този етап е трудно човек да си представи, как универсалната печатна технология ще бъде заменена изцяло от мултимедийна. И как 7 млн. единици, съхраняващи се в националната ни библиотека, ще битуват в електронна среда.

"Такава амбициозна задача за цялостно дигитализиране на книжнината, не си поставя нито една библиотека по света" - прекъсва лаическите ми визии за "края на Гутенберговата епоха" Елена Янакиева - завеждащ център за библиографска информация. Библиотеките по света дигитализират (прехвърлят на електронен носител) най-ценното от културното си наследство, т. е. една малка част от това, което се пази в тях. Архивът на националната ни библиотека "държи монопол" върху



редки славянски ръкописи, ценна ориенталска сбирка



и стотици други образци, за които е добре дошло да бъдат дигитализирани, но процедурата е доста скъпа, сложна и времепоглъщаща. С две думи, за да бъдат "изложени" оригиналните документи - повод за национална гордост, в сайта на библиотеката, трябва да се преодолеят неизбежни технически процедури (химически анализ, сканиране със специални скенери) и съответно да се изразходят доста средства.

Като стигнахме до парите, очаквах, че на всички мои въпроси, свързани с модернизация и компютризацията на националната ни библиотека, ще ми отговарят кратко и ясно: "Пари няма." Чудно ми беше, че не чух нито веднъж дежурното извинение. При все че за служителите на Народната - поводи, колкото искаш, за оплаквания и драми. В претъпканото книгохранилище например



те буквално се спъват в книги, наредени по пода,



катерят се по 10-етажни стелажи, "борят" се с тежки карти 7-ми формат, атласи и томове, получават минимални заплатици за ценза и усилията си и на всичкото отгоре търпят гневните упреци на читатели в неекспедитивност. Куриозни случаи обаче, когато интелигентни на пръв поглед читатели, та даже и професори, безцеремонно късат фиша от каталожното чекмедже и го носят на гишето за изпълняване на поръчки, не липсват. Макар и рядкост, те са знак, че читателската култура на българина все още не е на ниво.

"Мнозина обвиняват народната библиотека, че е елитарна. Но те бъркат елитарна с презентна. Целта ни не е да гоним бройка читатели дневно. Ние не сме публична библиотека. Целта ни е да обслужваме дошлите тук качествено. Информацията, че



и в националната ни библиотека се краде,



не е атрактивна. Какво ново казва тя? Краде се в цялата държава. По-интересно е да се знае, че вече имаме 5 автоматизирани читателски места, които се експлоатират ефективно от посетителите ни" - гневи се Анета Дончева - заместник-директор на Народната библиотека. Тя говори за 5-те компютъра, инсталирани до каталожните чекмеджета, пълни с поомачкани и поостарели фишове. Колкото до 45-минутното очакване на книгите в читалните, г-жа Дончева ме апострофира, че в някои супермодерни и компютризирани западни библиотеки изпълняват читателски поръчки чак на другия ден след заявката. Който искал по-бързо обслужване, да ходел в градската библиотека.

Не съм дошла тук обаче да изобличавам битовите несгоди на служителите и читателските недоволства. Пък и доколкото разбирам, проблем със съхраняването на лавинообразно затрупващата книжнина и с книгите по пода



имат и други европейски библиотеки



Да не говорим за наводнените книгохранилища на Френската национална библиотека, за чиято сграда научавам, че не била построена "както трябва". До края на годината ръководството си е поставило амбициозната задача да увеличи от 5 на 15 обслужващите читателите компютри. При липсата на средства оценявам това като истинско геройство. А още по-героично ми прозвуча новината за подмяната на софтуерния продукт с цел - по-широк достъп до библиотечна информация. Засега електронният машинен каталог съдържа данни за книгите от 1992 г. до наши дни. Но се предвижда постепенното му ретроспективно попълване. Според статистика на библиотеката над 2000 са справките, извършени на информационното гише чрез машинния каталог за изминалата 2004 г. Ако искате да изпробвате колко ефективно работи той, просто влезте в сайта http://www.nationallibrary.bg и въведете заглавие на книга или ключова дума в съответното поле. Най-сигурният белег за



преминаването на библиотеките във виртуална среда



е достъпът им до международни библиотечни бази данни. Не подозирах, че "Св. св. Кирил и Методий" е абонирана не за 1, а за 5-6 подобни бази данни. "Купуването на електронната версия на 1 списание не е много скъпо удоволствие, но доста скъп е достъпът до базите данни, комулиращи над 200 научни списания например, пълни с препратки и подсказки. Богатите европейски библиотеки плащат ежегодно 20-30 000 евро за абонамент на информационни продукти", разяснява Дончева. За 2005 г. родната ни е платила 18 000 лева за абонаменти на електронни издания. Цената за едногодишен достъп на България до EBSCO например (мултидисциплинарна база данни, съдържаща в по-голямата си част научна периодика във full text) е много по-висока. Но тя се редуцира заради факта, че участващите в проекта на "Отворено общество" над 30 родни библиотеки си поделят разходите. Най-използваното звено в EBSCO - Academic Search Premier (ASP) включва над

7 100 публикации в сферата на обществените, хуманитарните и естествените науки, 4 000 от които в пълен текст. Във времето, когато науката се развива със скоростта на светлината, абонаментът за научна периодика on-line е залог за научния прогрес на нацията. Благодарение на Български информационен консорциум (БИК), който действа от две години насам, Народната библиотека е абонирала през 2005 г. 250 списания на GALE -



най-реномираното в света издателство за справочни издания



и електронни ресурси. Наличен е и достъп до виртуалната справочна библиотека на GALE, съдържаща електронни книги на английски език, както и до още няколко полезни бази данни. Очевидно е, че Народната библиотека прави своите първи крачки към мъглявото море на виртуалността. Но по-важното е, че е уцелила посоката. При това я следва без финансовата подкрепа на Министерство на културата. Разчита на целеви финансови субсидии и добронамереността и щедростта на доброжелателите си.

А дали наближава времето, когато традиционните библиотеки ще бъдат, образно казано, "изядени" от виртуалните? На така формулирания въпрос г-жа Дончева прихва да се смее: "Това е абсурдно!".

Но то и на летенето в космоса се е гледало като на абсурд някога.