Пролог



Отдавна е известно, че България е страната на неограничените политически възможности. У нас има над 330 партии, а по избори се кандидатират най-различни екзотични субекти. Някой от тях дори печелят. И така наливат вода в мелницата на противниците на мажоритарния вот.

Частичните избори в Радомир, подготовката на които върви в момента, биха могли чудно да илюстрират политическите нрави на прехода ни. В центъра на историята е главният герой инж. Златко Стойчев - човек със сочна и пикантна биография, със смели възгледи и дръзки амбиции, оцелял сполучливо в бурите на размирните преходни години.



Епизод 1

На лов за пъдпъдъци и избиратели



Началото на историята на кандидат-кмета започва не в Радомир, а в Раднево. Малко преди местните избори през 2003 г. той завежда там свои италиански бизнеспартньори на лов за пъдпъдъци. Компанията гостува на добрия приятел на Златко - Нончо Воденичаров, певец и кандидат за кмет на Раднево. Случи се така, че отидохме в същия ден, в който той откриваше кампанията си, с умиление си спомня Стойчев. Събитието станало в ресторант "Трите чучура". Надошли много хора и станала голяма веселба. В разгара на купона един от италианските приятели на Стойчев - Клаудио Капели, важна клечка, представител на "Мерцедес" за Италия, спонтанно възкликнал: "Какво правим ние тук, Златко! Дай да отидем нещо и за твоя град да направим!". Така неусетно, в шеги и закачки, се родила идеята Стойчев да се кандидатира за кмет на Радомир.

"Аз съм визия, авторитет, смятам, че съм бил морален човек". Така скромно Стойчев обобщава аргументите, с които решил да се впусне в битката. Кандидат-кметът разчита и на солидно родословие - баща му бил горски, т.е. - добре известен в региона. Неговата собствена биография също е впечатляваща. Бях футболист и в същото време инженер, хвали се Стойчев. С отбора на "Миньор"-Перник веднъж се класирал на 6-о място в "А" група. Злати, както го наричали тогава, успял да достигне и до младежкия национален отбор, където играл заедно с Панов, Денев и други величия. Все още разказва с умиление как в мач срещу "Пирин" през 1976 г. играл 12 минути със счупен глезен, докато отборът му изравни.

Преди да се захване с политиката, Стойчев бил представител на италиански фирми от винарската промишленост. "Партньорите ми бяха основно от Парма, най-богатата област в Италия", фука се той. С тях поддържал контакти и по ловджийска линия, защото: "ловците са богати хора, идват да вложат инвестиции". "Нямам трофеи, защото не стрелям по сърна", с благородство обяснява авджията. Наблягал на пернатите, а най-големият му успех било отстрелването на бекас. "Много е труден за стрелба, много бърз, много скоростен, много шава", компетентно пояснява ловецът.

Е, какво друго остава на човек с такава широта на интересите - играе футбол със счупен глезен, отстрелва бекаси и има бизнеспартньори чак в Парма, освен да се кандидатира за кмет на родния си град. Като независим. Влязох в кампанията 15 минути преди мача, спомня си Стойчев. Всички партии вече били "конструирани", а той започнал "с две момичета и един компютър". На първия тур се класирал втори, а на втория го подкрепили всички партии. Опонентът му Иван Владимиров разчитал на "Коалиция за Радомир". Там са малките партии от Коалиция за България, 13 човека, половината са от Перник, снизходително обясни Стойчев, който в крайна сметка триумфирал.



Епизод 2

Избори до дупка



Стойчев влязъл в кметския си мандат с хъс и енергия, с каквато навремето влизал в краката на противниковите нападатели. Започнал активна дейност. Най-впечатляващият му проект е изграждането на внушителна арка на входа на Радомир откъм София. Тя била построена през 1880 г. в чест на Освобождението на България, тъй като сред опълченците имало 25 радомирци. През 1965 г. обаче един камион се блъснал в нея и я съборил. Стойчев е ангажирал за начинанието "бизнесмени-радомирци, напуснали града, но милеещи за него".

За почти година, колкото траяло краткото му кметуване, успял да "отпочне" масово осветяване на улиците, да се договори с японския посланик за реконструкция на старческия дом, с белгийския - за реализиране на общински обекти, с -екоминистърката Долорес Арсенова - за строителство...

Но както е известно, ако у нас се роди гений, той ще е геният на завистта. Противниците на Стойчев подали жалба в съда, за да бъдат касирани изборите. Според тях имало фалшификации, а и Стойчев си позволил да упражни натиск върху ромите, като завардил махалата им с джипове, за да не гласуват за опонента му Иван Владимиров. Пернишкият съд касирал вота, тъй като празните пликове били 600, а разликата между двамата опоненти - само 430 гласа.

"Това е подигравка с четри осем четри девет (разбирай 4 849, б.а.) избиратели, които са гласували за мен", сумти Стойчев. Според него той е бил отстранен некоректно и непочтено. "Съдът г-н Пардю го каза какво представлява, то е глобално, то е същото", убеден е кметът, намирайки отново опора в международните фактори.



Епизод 3

"Касиран" отвръща на удара



Съдебните неволи не скършват надеждата на Стойчев, че ще може да работи "за всички жители на Радомир". Започнал само с две момичета и един компютър, за новия вот той вече е отворил приемна в центъра на града. Над входа й е закачен огромен транспарант, в който представя себе си като "касиран" кмет. Кавичките показват отношението на Стойчев към съдебното решение.

Кандидатът се подкрепя от Коалиция "Бъдеще за Радомир", в която влизат НДСВ, СДС, ВМРО, Гражданска партия за България, БСДП и няколко БЗНС-та. За новия вот левицата в Радомир е успяла да преодолее синдрома "Невестино" и този път БСП подкрепя Иван Владимиров. Третият кандидат за поста е Георги Стоев, издигнат от свободните демократи.

Към щаба на Стойчев има специален пресцентър, който ще издаде три броя на вестник, посветен на неговата кандидатура. На първа страница на вече излезлия първи брой се мъдри карикатура, на която Стойчев тушира Владимиров "със здрава хватка". Вторият брой ще излезе на 8 февруари, навръх рождения ден на Христо Стоичков - идол на Стойчев. Третият брой ще е кулминацията, точно преди изборите.

Като сериозен претендент инженерът се грижи да спечели гласовете на ромите в местния квартал "Бащевица". Ама не като варди улиците към урните с джипове, както твърдят враговете Стойчеви. Ромите в Радомир не се хващат лесно на предизборни манипулации. Повечето от тях живеят в двуетажни къщи, спомен от тоталитарното минало, когато са работили в множеството предприятия в града. Мнозина все още съумяват да се обличат добре и да поддържат стандарт на живот, непознат за повечето от събратята им. Но пазарната икономика и тях ги е ударила.

Затова акцията на Стойчев за раздаването на храни за Банго Васил се радвала на небивал фурор. Всяко семейство получило от една до три кокошки, според броя на децата в къщата, плюс кайма. Продуктите били закупени и раздадени от бизнесмени - приятели на Стойчев.

Аз изпълнявам предизборните си обещания. Това е краткият отговор на Стойчев на въпроса защо е предприел тази инициатива. Той обещал на хората "храна, вода, въздух, хляб, жилище и работа за всички". Обещал на ромите също така да отвори фабрика за 250 човека, само техни. Щяло да има и други обаче, които да ги контролират "все пак".



Епилог



Краят на сагата, или може би началото на следващия епизод в нея, е на 19 февруари, когато ще се проведат изборите. Това е една тъжна дата за България, казва Стойчев и има предвид обесването на Васил Левски. И за мен е тъжна, защото Радомир не заслужава да му се петни името с ненужни избори, това е унижение за града, допълва драматично Златко Стойчев. Резултатът е почти предрешен. Кой споменава тук партии и идеологии?