Шоуто "Big Brother" е, разбира се, предизвикателство към свободата. Струва ли тя 200 000 лева, попита наскоро Георги Коритаров, преди него Лили Маринкова зададе същия въпрос. Генерал Бойко Борисов се похвали, че е бил в Къщата и че според него тя не е друго, освен луксозен затвор. И завидя на техниката, с която се правят емисиите на "Брадър"-а. Не с такива свръхмощни средства, но пък с неща, които, изглежда, все повече липсват в модерните времена - свежа мисъл и творчески размах, Джеръми Бентъм през 1797 година предлага свой вариант на днешния "Big Brother", наречен Паноптикум, всъщност затвор. Той е хитроумна архитектурно съоръжение, при което



надзирателят е винаги невидим за затворника,



а пък затворникът е винаги видим за надзирателя. И понеже не знае кога санкциониращият взор ще бъде насочен към него, той постоянно ще е примерен и съответен на морала и добрите нрави. Под страх от наказание, естествено.

Бентам е създателят на утилитаризма и на закони, много от които влезли в законодателствата на Франция, Германия, Гърция, Испания, Португалия, Индия, Австралия, Канада, на държави от Южна Америка и дори на някои северноамерикански щати. Той твърди, че щастието може да се изчисли и така да се пресметне онази постъпка, която в даден момент ще ни осигури най-голямото щастие. За нас обаче пo е важен фактът, че не е чужд на журналистиката - през 1824 г. основава "Westminster Review" заедно с Джеймс Мил - издание, излизащо четири пъти в годината, опозиционно на тогава управляващите тори. След дълги митарства, след като печата статии на Джорд Елиът, Фройд, Томас Хъксли, и за Уолт Уитман, то престава да съществува през 1914 г. Пример е за сериозна журналистика - отговорна и държаща на знанието и изчистените идеи, без компромиси и поръчки.



Пример за несериозна журналистика:



в Бургас, при връчването на някаква награда от някакъв женски съюз призираната журналистка от регионалния радиоцентър призова: гласувайте за Зара от "Big Brother", нека жените сме солидарни с единствената жена, останала в Къщата. Беше усмихната, беше доволна - сигурно мислеше, че изпълнява достойно своя граждански дълг. Но да не се чудим, нали точно в Бургас местни медийни звезди от нежния пол молеха Бойко Борисов: ако може, само мъъъничко,



нека да го погалят по мускула



Не знам как е реагирал генералът, но молбата съобщи много за културното ниво на изпълнител(к)ите на най-отговорната професия. Такава е, защото формира общественото мнение, чак дори вкусовете му. Как да кажем: всеки народ си заслужава журналистите или пък каквито журналистите, такъв и народът? Във всеки случай, познавам хора от гилдията, продали свободата и съвестта си за много по-малко от 200 000 лева. Компроматът за червената членска книжка на Стефан Софиянски сигурно е струвал повече, но колко струват ежедневните манипулации като тази за заловения "убиец на българи" в Ирак или тиражирането всеки ден на "мацки по цици" редом с важните новини, както правят иначе обявили се за сериозни български вестници? Да не говорим за цената на свободата на самите момичета, съгласили се на снимка в този вид.

Значи цената на свободата е относителна,



всеки я продава както си ще



Но я продава и в това е проблемът.

Изглежда сякаш така, че имаш толкова по-големи гаранции да успееш, колкото по-голям дял от личната си свобода отдадеш в ръцете на друг/и, тоест той/те да се разпореждат с нея. Журналисти, спортисти, политици - всички са войници - кой на изданието (един главен редактор така и написа наскоро: в редакцията е като в армията, чинопочитание и послушание), кой на отбора, кой на партията...

И никой не си задава въпроса, че едно такова поведение се превръща в модел на подражание, в парадигма на успеха, във вяра, че това е начинът да се стигне върха. "С пълзенье", както се отговаря в една българска басня...

А от тук до "Big Brother" и продадената за 200 000 лева свобода има само една крачка.