8259 или 1/3 от всички дела за 2003 г. на Върховния касационен съд са за трудови спорове, като повечето са насрочени чак за края на 2006 г., обяви социалният министър Христина Христова след среща с шефа на ВКС Иван Григоров. От проточването на тези дела губят всички страни и затова е наложително възможно най-бързо да се създадат трудови съдилища, допълни Христова.
Истината обаче е, че от забавянето най-много губят работниците, признават дори от работодателските организации. Повечето от тези дела са за уволнение. Ако работодателят бъде обявен за виновен, той дължи обезщетение в размера на работната заплата и социалните осигуровки върху него, но за не повече от 6 месеца. Работникът има право на най-много година обезщетение за безработица, което му се признава и за стаж, като осигуровките се плащат от фонд "Безработица". За останалата 1,6 г. никой не му плаща осигуровки за пенсия, а за здраве трябва да дава сам, ако не отговаря на критериите за социално подпомагане.
Ако се създадат трудови съдилища, които да се занимават само със споровете между работници и работодатели, делата ще се решават за 2-3 месеца, сочи световната практика. Така и за собственици на фирми ще е по-лесно да изплащат обезщетенията си, когато са виновни, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян.
Проектозаконът за създаване на трудови съдилища ще е готов до началото на есенната парламентарна сесия, обеща Христова. Очаква се те да заработят от началото на следващата година. Ще се състоят от съдия и по един представител на синдикатите и работодателските организации. Присъствието на представител на работодателите ще прекрати практиката трудовите дела да се решават винаги в полза на работника, смятат от работодателските организации.
Все още не е решено дали новите съдилища ще са към съдебната система, или ще са съвсем отделна структура. По всяка вероятност те ще бъдат настанени в отделни сгради и първоначално ще са в районите с най-много трудовоправни спорове.
Описаният сценарий за създаване на трудови съдилища показва, че има голяма вероятност ситуацията с решаването на трудови спорове да се влоши окончателно. Ще посоча конкретен пример. При уволнението ми, което е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение на СГС и трите синдикални организации в института, в който работих подкрепиха Директора със
своето становище. Следователно и в трудовите съдилища може да се получи същото. Вместо да има необходимото правораздаване ще се съззадат нови корупционни схеми между съдия, представител на синдикатите и представител на
работодателските организации. Тогава като цяло ще се получи обратния ефект на този, който предвижда г-жа Христина Христова. При това в този тричленен състав се предвижда самчо един от членовете да е съдия. Това означава, че делата
който по сегашния ред се достигнали до ВКС ще бъдат принизени за решаване в
новите трудови съдилища на нивото на един досегашен районен съд. Има опасност и от друга „хватка”, която законотворците прилагат. Обикновено в преходните и заключителни разпоредби. Слагат някакъв срок и посочват, че за
да се гледа делото по новия законов ред е необходима нова молба. Обикновено в
такива случаи масово потърпевшите работници се оказва, че не са спазили законовия срок. После следват „хватките” , които в правната система се наричат с
термина „висящо” дело и т.н.
Г-жо Христова,
Вие сама сте била работодател, но повече от десетиление не сте били практически в ролята на обикновен работник или служител. Затова аз лично не вярвам, че ще създадете прокт за закон, който ще реши по един необходим и експедитивен начин проблема с трудовите спорове, които чакат да бъдат разгледани от ВКС. Вие и да искате не можете да разберете истинските проблеми.
Защото сте министър, а не сте работник, чието уволнение е признато от съда с влязло в сила съдебно решение. Вие не можете да разберете и проблема с онези
съдебни дела, в които работника е спечелил делото, но след това е принуден да заведе второ дело за незаконно недопускане до работа. Вие едва ли ще се сте в състояние да се докоснете до поредицата от проблеми и ситуацията, в който съдията от районния съд не прави разлика между възстановяване на работа на
работника от съда и фактическото възстановяване на работа от работодателя. Такава разлика не се прави и от тричленен състав на втора инстанция. В такива случаи е ясно едно. Каквато и система да създадете има реална опасност идеята за трудовите съдилища да бъде на практика опорочена.
Вие сте професионален социолог. Вместо да създавате трудови съдилища вземете пък изучете мнението на страните по трудовите спорове, които чакат рещаване във ВКС. Проблемите сами ще излязат на яве. Едва тогава седнете и пишете закони. Такава възможност Ви е дадена и със Закона за нормативните актове. Но не правете поредния експеримент на гърба на тези, които с години чакат справедливост. Помислете и за недомислието поради, което се събира държавна такса от работника, който е завел иск в съда по КТ във връзка с ЗЗД.
Това е един пример за съвременна икономически „инквизиция” над тези работници, които си търсят по законен ред правата. Как Вие бихте се почуствали,
Ако сте била безработна 1 година поради уволнение, което е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение и Ви се наложи отново да завеждате дело и да плащате държавна такса – за разлеждане на делото в Районен съд, във втора инстанция и във ВКС. Сегашното законодателство е изградило още един мит, облечен в законова форма. Той гласи приблизително следното: Разлеждането на трудовите дела е безплатно. Да. Ама не. Защото на всеки потърпевш е ясно, че без
адвокат трудовите дела са направо загубени. Не, че с адвокат не е същото в доста от случаите. Но законодателство създава лъжлива представа, че е на страната на
работника или служителя. Аз слагам ръка на сърцето си и Ви казвам: Това не е
така. Зная го от собствен опит. Затова имам пълното и основателно право да Ви опонирам.
