Отстраненият от длъжност столичен кмет Стефан Софиянски е на път да влети в галерията, в която са окачени най-добрите образци на "закон за един човек".

Само преди ден депутатите от СДС обявиха, че до края на седмицата ще внесат специална поправка в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която може спокойно да бъде кръстена "Софиянски". Според синята идея в НПК трябва да се запише, че отстраняването от длъжност от съд по искане на прокурор трябва да трае не повече от 2 месеца. Аргументите - човек не трябвало да търпи неоправдани ограничения на правата си. Депутатите от СДС обясниха, че и сега по НПК срокът бил 2 месеца, защото съответствал на времето за разследване, но прокуратурата имала право да го удължава без ограничения във времето. Те обявиха и че предложението им било принципно, но и признаха, че е инициирано от конкретни действия. Разбирай - действията на прокуратурата и съда спрямо Стефан Софиянски.

Само по себе си проектоизменението на СДС не е лошо. Но защо го правят чак сега? Истина е, че в НПК има толкова разтегливи срокове, че цялото правораздаване вкупом



може да направи луд всеки невинен български гражданин



Но независимо от всички критики през последните години срещу многогодишните предварителни производства и съдебни дела, определени дори като своеобразен отказ от правосъдие, въпреки очевидните залитания и ползвания на законови текстове за разправа с този или онзи, досега родното депутатство не постави граници, в които задължително да приключват следствия и процеси. Трябваше да бъде настъпен един от от "техните", за да се сетят за човешките права. Така за пореден път политическата класа показва, че си се чувства самодостатъчна и не вижда никакъв морален проблем да предлага "закони за един човек".

Всъщност в България има вече една традиция, която години наред не се променя, независимо кой е на власт - БКП, БСП, СДС или НДСВ. Това е практиката да се приемат закони, облагодетелстващи или вредящи на един човек, една група от хора, една групировка, една фирма. В духа на тази традиция бе променен например Законът за администрацията само и само сегашният спортен министър Васил Иванов-Лучано да може да остане тогава шеф на Държавната агенция за младежта и спорта. Просто защото нямаше висше образование.

През 1995 г. пък мнозинството на БСП гласува поправка в Наказателния кодекс (НК), която трябваше да спре наказателното производство срещу тогавашните депутати Александър Лилов и Андрей Луканов. През 1996 г. пак парламентарното мнозинство на БСП гласува закон, посветен на "Мултигруп". С него се направи промяна в Закона за държавния бюджет за 1996 г.



После дойде на власт СДС и също започна да кърпи законодателството



заради този или онзи. Така първо бе направен опит за поправка в НК, който да спаси приближен до тях бизнесмен. С промени в закона за застраховането пък бяха заличени от пазара точно определени фирми. После бе гласувана поправка в закона за банките, която изхвърли за малко от ръководна длъжност известен и в момента български банкер. След това настана времето на антизаконите. Така бе приет специален тълкувателен закон, известен като "Анти-Чорни". Той трябваше да забрани на Майкъл Чорни да се жалва срещу изгонването си от България. По-късно бе прокаран законът "Анти-Куцкова", който трябваше да попречи на председателя на Софийския окръжен съд Нели Куцкова да предложи за наказание тогавашния прокурор Николай Колев.

Да не говорим за заложените още в зората на демокрацията текстове в конституцията, които в различни периоди от време трябваше да пресекат пътя на Симеон Сакскобургготски и Георги Пирински към президентския пост. Изобщо да не споменаваме за десетките лобистки закони, които през годините бяха приемани в полза на тази или онази бизнесгрупировка. Ту на едни им запазваха бензиностанцията на границата, ту на втори им бе облекчавана данъчно дейността, ту на трети бе помагано с даването на възможност за вдигане на тарифите на тази или онази услуга.

Все неща, които рано или късно ще лъснат. И тогава горко му на поне половината държавен и политически елит.