Светослав Малинов е роден през 1968 г. Главен асистент по политическа теория в СУ "Св. Климент Охридски". Главен редактор на сп. "Разум". Автор на книгата "Критика на политическия рационализъм: Изследване върху политическите идеи на Едмънд Бърк" и статии в нашия и чуждия научен печат. Член е на Инициативния съвет на новата формация Демократи за силна България, която ще се учреди в събота и неделя в София. Женен, с 2 деца.
- Демократи за силна България на пръв прочит ни казва: че новата партия ще залага на индивидуалното - затова е съставена от отделни демократи като личности; в същото време ще залага на колективен проект - затова изтъква името на страната; ориентацията й е изместена към една недоминирала при десните партии в годините на прехода ценност - реда; "силна България" освен това говори за повдигане на националното самочувствие. Коректен ли е такъв прочит на името на вашата партия?
- Да припомним, че първият документ на новата партия бе възвание - "За силна България в обединена Европа". И от многото ни срещи с гражданите видяхме, че това словосъчетание се възприема много добре. Така от обиколките ни от страната името се роди спонтанно - на много места хората искаха партията буквално да се казва така. И масово искаха в името да има "демокрация" и "България". Така сглобихме и новото име. Силна България означава ефективна, но малка администрация, поставена в услуга на гражданите, означава лична сигурност за гражданите, означава ефективни демократични институции, заможни и уверени в себе си граждани. Не случайно не казваме "силна държава", а "силна България".
- Лявата реторика в последните 15-ина години бе насочена към силната държава - може би затова е трудно да се разбере как може хем държавата да е силна, хем да не е голяма, хем превес да има индивидът, а не общността.
- Това е проблем на лявото мислене и дано си остане при него. Малка, но силна държава е известна консервативна фраза. Тя означава държавата да бъде ограничена в определени сектори, където има присъща роля, и в тях да е силна. Например като става дума за правов ред, държавата трябва да е единствена. И да бъде силна и бърза в правоприлагането. Когато става дума за икономика, държавата не трябва да е голяма. Но трябва да е силна, когато се прилага законът, призван да пази икономическата свобода и конкуренцията. Т.е. искаме повече възможности за постигане на лична сигурност с малка, но ефективна държава.
- Българинът днес обаче компенсира страховете за своята несигурност, издигайки в култ определени личности като главния секретар на МВР ген. Борисов. В тях масовият българин вижда панацеята за решаването на всички проблеми. Няма ли опасност със сигурността, която обещава, и ДСБ да стане заложник на масовата нужда от култ?
---------------
- Култ много трудно може да има сред хора с 14-годишен опит. Ако намекът е, че при тази партия ще има прекалено голямо присъствие на Иван Костов, това е неизбежно, но не мисля, че това ще е основната характеристика на тази формация. Ако се намеква за клишето за здравата ръка, то това не е партията на здравата ръка, това е партията за силна България в обединена Европа. Явно мнозина изпускат втората част от това послание - "в обединена Европа". В обединена Европа подобни концепции, идващи от Третия свят, като щенията за силна ръка нямат място.
-------------
- И ще отблъсквате електорат, който в Иван Костов може да привиди някакъв аналог на Бойко Борисов?
- Сравнението между Иван Костов и Бойко Борисов няма да се хареса нито на Бойко Борисов, нито на Иван Костов. Не се харесва и на мен.
- Създава се впечатлението, че постепенно загърбихте консервативната идеология.
- Не, не сме я загърбили. Първо, партията не е излязла с ясна идентификация, за да се каже, че сме загърбили консерватизма. Забелязвам, най-вече у злонамерени интерпретатори, желание да се внуши, че българската политическа система е вече подредена - подобно на паркинг, и за нас е останало крайно дясното място на паркинга. Тази представа за демокрация е крайно недемократична. В политиката има постоянно доказване и ти си такъв, какъвто успееш да се докажеш, а не какъвто опонентите ти биха искали да бъдеш. Аз имам следната претенция за тази нова формация - че това ще бъде българската демократична десница през XXI век.
- Но у нас има и други десници.
- Да, има много партии, които се наричат десни, но не са, има и такива, които пък изобщо не знаят какви са, има и партии, които бяха десни, но сами се отказаха. Ние идваме с идеята, че задаваме дневния ред на политиката от десни позиции. Имаме компетентност, имаме и традиция и заставаме с това пред българските граждани, а не с етикета точно какви сме по идеология.
- Т.е. поне в началото ще сте по-широкоспектърна партия и няма да сте само консерватори, но и либерали?
- Ние имаме програма, имаме и послания. И в крайна сметка хората, които ще се запишат в нея или ще я подкрепят на избори, ще отидат заради личностите и идеите, няма да ги привлекат думи, взети от европейската политическа и идеологическа практика. Понеже съм и преподавател по политическа теория, зная, че етикетите не са решаващото за успеха на една политическа сила.
- Значи християндемокрацията, консерватизмът отиват на заден план?
- Те присъстват като конкретни идеи и политики, не като декларации. И - което за мен е най-важното - те присъстват като спомен, като памет за управление. Убеден съм, че при управлението на ОДС България беше управлявана истински, реформистки, с най-доброто от дясното демократично европейско наследство.
- Но това също е сред критиките към новата партия - че прекалено е обърната към миналото си и че сякаш желанието да се признае от всички за успешно управлението през 1997-2001 г. доминира над всичко останало.
-------------
- Не е така, партията е обърната към бъдещето. Но почти всички граждани, идвали на нашите сбирки, имаха усещането, че никой не защитава правителството на ОДС. Това не е драма на някакъв политически елит, това е драма на много български граждани, които не виждат защитен един период от историята, който те смятат ключов за собственото им битие и за България. Те искат защита и за политиците, които олицетворяват този период.
------------
- Шири се мнението, че национализмът или някакъв подчертан патриотизъм ще играе онази енергийно спояваща за новата партия роля, каквато досега играеше антикомунизмът.
- Не е така. Да се каже, че искаш силна България в обединена Европа, не е като да кажеш, че искаш слаба България в обединена Европа. Нека все пак излязат партийните документи и личностите и тогава ще се види, че нито на книга, нито кадрово става дума за национализъм. Неокомунистическият национализъм, който ни е дълбоко противен, всъщност е в ляво. Ние искаме каквото и да става, да става в обединена Европа. А това е гаранция, че най-малкото нямаме нищо общо с вулгарната база на национализма, особено в неговия балкански вариант. Ние искаме ефективни институции, заможни и образовани граждани в обединена Европа - не извън нея, не на Изток, не неутрална България и пр. такива неща.
- Хората трудно могат да приемат, че не сте националисти, ако вече ви е залепен етикет. Защото досега национализмът в позитивния смисъл на думата бе запазена марка за левицата и за някакви "специализирани" партии като ВМРО. И ако някой сериозен отдясно - СДС, ОДС, бъде дори само заподозрян в национализъм, все едно че иде реч за престъпление.
- Ние просто ще отстояваме българските интереси в обединена Европа така, както го разбираме. Членството в ЕС много скоро ще е реалност и тогава ще видим, че България започва да се различава от останалите и да има конфликт на интереси с тях. Тогава е важно да има политическа сила, която да е наясно с този дневен ред, който сега е скрит от българите - не защото някой го крие, а защото още не е актуален.
Тогава трябва да видим как българската икономика ще влезе в скрити конфликти примерно с испанската или гръцката; по какъв начин българските пенсионери трябва да бъдат защитени от някакви други, ако не пенсионери, то тенденции в ЕС. Тогава ще трябва да има политическа сила, която да е на "ти" с тези проблеми.
-------------
Когато целта - членство в ЕС, бъде постигната, трябва да се търсят начините как тя да стане средство за постигане на по-висок икономически растеж и за намаляване на драстичната разлика в жизнения стандарт между нас и другите страни членки. Много партии и политици сякаш изтощиха батериите си, като стигнахме до членството и се чудят "а сега какво ще правим".
За първото поколение политици сякаш краят на историята настъпва с членството, а после нито знаят какво ще правят, нито им е интересно. В това отношение Костов е по-различен.
-------------
- ДСБ очевидно също има нужда от второ поколение политици. Появиха ли се те?
- Мисля, че ръководството на новата формация ще бъде изключително убедителна сплав - между най-доброто, което управлението на ОДС е дало като експертност и компетентност, и новите лица.
- В какви пропорции ще са старите и новите?
- Скоро ще се види много ясно. Пропорцията ще е достатъчно убедителна, за да се види, че това е нова партия, а не някакъв опит за рециклиране на част от политическия елит.
- Изглежда, на следващите избори няма да има доминираща политическа сила в десния спектър. Същевременно всички партии се ориентират вече към следизборни коалиции. Къде е позиционирано ДСБ в тази ситуация?
- Ние сме готови да отидем сами на избори.
------------------
Сега коалиционният разговор е преждевременен. Слава богу, у българския политически елит здравият разум се завръща. А той означава силни позитивни послания и убеждаване на гражданите да гласуват за не лява програма. Оттам нататък по законите на демокрацията - формиране на управленска коалиция.
-----------------
- Значи ДСБ не е партия единак, както се подозира, и не е затворена за следизборни коалиции?
- Това са безсмислени подозрения. Когато човек е злонамерен, може да прави всякакви умозаключения. Ние сме партия на добронамерени хора и не възнамеряваме да отговаряме на безсмислени обвинения.
- Има ли кауза, която за ДСБ би надделяла над всичко в полза на коалиране след изборите - например заплахата БСП да дойде на власт?
-----------
- Коалиции трябва да се сключват само на базата на ясни принципи, общи програми и споделени ценности. Това в някакъв смисъл ще стане след изборите - от самото поведение в предизборната кампания и от отношението към управлението ще зависи какви възможности ще се открият пред българската демократична десница след изборите. Основният ни политически противник е БСП, което моментално ни прави потенциален партньор на всички искрено настроени в същата посока партии. Моето съмнение е, че НДСВ не може да даде гаранции за такова поведение. Ние дори не знаем дали НДСВ няма да е партньорът на БСП в следващото правителство.
---------
- Вие лично какъв резултат за ДСБ очаквате от изборите?
- Очаквам солидно парламентарно присъствие. Желанието ни е да сме първата дясна сила в следващия парламент. Новата формация най-вероятно ще се превърне в гарант за оцеляването на десния реформистки проект.
- Има ли възможности и стратегии за сътрудничество със СДС?
- Да, разбира се. Стига това да става въз основа на общи принципи и ценности и на общо отношение към определени политически събития и личности. В крайна сметка трябва да бъде споделена поне категоричната оценка на новата формация към сегашното управление.
- Т.е. очаквате СДС да извърви своя път към вас?
- СДС има да извървява много дълъг път към вътрешното си обновление. Ако имам някаква болка за СДС, тя е, че СДС няма сила за обнова. А при демокрацията, който не е готов да се променя, не може да оцелее.
|
|