Навремето в "Стършел" си правеха майтап с някакъв научноизследователски институт, подвизаващ се под името НИИ СПИМ. "Много спят тези хора - подсмихваха се стършелите, пък и си го признават." Пак по онова време всички се възторгвахме от мозъка, способен да роди разбиващото буквосъчетание ГДКБУМ-КП, каквото и да означаваше това. Да не говорим за кискането по училищните дворове на тема "СеСеРе", както се произнасяше в съкратен вид СССР.

Склонността към екзотични абревиатури (съкращения, акроними или както там предпочитате) не изчезна заедно с похъркващите НИИ. То и НИИ-тата още си дремят на завет при данъкоплатеца, ама това е друга тема. Спомнете си само "Партия на бедните и онеправданите ОН-ДО". Защо пък "он-до"? "От-до", това - иди-дойди. Един вид - за всички. Ама он-до, и то с главни букви?

Ами НеСеРеТе? Имаше донеотдавна и такъв орган, който от името на властта избираше ръководствата на държавните радио и телевизия. То им беше закодирано в самото име, какво да не правят - а те предимно само с това се занимаваха.

Хайде, да речем, НеСеРеТе не беше политическа партия, та да й скандират привържениците името по площадите: "Не-се-ре-те! Не-се-ре-те!" Макар че всъщност нямаше да е никак зле. Един вид - съвсем конкретна обществена



заръка към бъдещите управляващи какво да не правят



А какво ще кажете за "КаНеСеБе"? Удължете "е"-то преди "Б-то" и ви става ясно защо профсъюзните членове скандираха "Ка не се-е-бе, ка се-е-бе". Може би точно така тази именно профсъюзна централа си отряза някакво бляскаво бъдеще. Все пак "Под-кре-па!" на този фон звучи доста по-солидно.

Общо взето, политиката допреди три-четири години не се поддаваше на тази мода. Имаше си СДС, БСП, ДПС, Народен съюз, ВМРО. Ясна работа. Проблясна един само "ДАР" като самотна бяла лястовица. Но дойде 21-и век и акронимната мода нахлу в политическата арена.

Хайде, в НДСВ няма скрита смешка, както и да го въртиш - освен, разбира се, че името на лидера в качеството му на цар е в заглавието на партия, действаща в парламентарна република. Щеше да е по-смешно да бъде Национално движение Симеон Сакс-Рилски, та да повтори историята със "СеСеРе", но това все пак се размина. Но пък си имаме СеСеДе на Софиянски. "Се седе, се си седе у столо на кмето, пък зеха, че го манаха..."

От оня ден обсъждаме и ДеСеБе на Костов. Тук капанът е с удълженото "е" пред "Б"-то, като при КаНеСеБе (ама тия хора не са ли ходили по синдикални агитки?). Представяте ли си масов митинг: "Де-се-бе! Де-се-е-бе? Де пък не се?" А като се появи на сцената лидерът: "Де си бе?" Някои твърдят, че по-добре щеше новата партия да си се казва "Партията на Костов", но те не са прави. Много лесно щеше да стане на партията-"ПеНКа".

ДеСеБе-то могат и да го разгърнат, да стане например ПДЗСБ. Но и това не е работа. Прекалено се доближава до едновремешните ДеЗеСе-та, АПеКа-та и другите ГДКБУМ-КП-та.

Чувам и



препирни на тема "демократи"



Силните демократи свободни ли са? Свободните силни ли са? А като се сетим, че има и радикали (Бакърджиев), спорът става безкраен: свободните силни ли са, силните радикални ли са? И т. н. По-нататък: свободните за слаба България ли са? Радикалните - за среднохилава или каква? Не ми се струва особено полезен точно този подход и предлагам да не надаваме ухо на подобни дебати.

То и без абревиатурите някой път на човек свят може да му се завие - като например от мексиканската Революционно-институционална партия например. Но все пак хората по света ги решават тези неща с добър резултат, защото не ги мислят сложно. Републиканската партия. Демократическата партия. Консервативната партия. Лейбъристката партия. Либералната партия. Социалистическата, ако щете, партия.

По света хората правят и акроними, но преди това сядат сериозно да помислят как ще звучи крайният резултат. В Интернет е пълно с такива - прекрасно измислени, елегантно звучащи и смислени - абревиатури. Дори еврократите докарват нивото, в програми със заглавия акроними като ФАР, СОКРАТЕС и подобни.

Може и изобщо да не ти пука и да си наречеш организацията Frankie Goes to Hollywood, Everything But The Girl или Fat Mattress. Може дори да се назовеш Madonna или Boy George, макар очевидно да не си. И така може, но тук става дума за рокзвезди.



Те се борят за публика, а не - за властта



да управляват цели държави, каквато пък е целта на политическите партии.

Не са сложни тези неща, но нали знаете, къде - според англоамериканската поговорка - се е скрил дяволът? Жокер: вижте пак заглавието.