|
Навръх символния за славянството 24 май словашкият министър на икономиката Павол Руско поиска да се преразгледа споразумението между ЕС и страната му, току-що влязла в същия ЕС, за закриване на два ядрени реактора в АЕЦ "Бохунице". Словашкият ангажимент според документа бе реакторите, пуснати съответно през 1979 и 1980 г., да излязат от експлоатация през 2006 и 2008 г. Руско обаче заяви по словашката телевизия, че страната му ще се опита отново да преговаря за удължаване на живота им.
В края на миналата седмица пак същият министър подкрепи планираното разширяване на новата АЕЦ в Моховце, също нарочена от ЕС за "вредна" въпреки свидетелстващите обратното експертизи на МААЕ. Така
Руско люто ядоса съседна Австрия,
която е най-гласовитият опонент срещу словашката ядрена енергетика и най-дейният претендент да запълни енергийния вакуум със собствен износ на ток, ако словашките АЕЦ "Моховце" и "Бохунице" все пак спрат.
Министерската офанзива идва на фона силен обществен натиск за запазване на словашките ядрени централи, които осигуряват около 53% от цялата електроенергия в страната. Със свой принос в общия хор се отличи и лидерът на най-влиятелната опозиционна партия "Смер" Роберт Фицо. В навечерието на словашкото влизане в ЕС той предложи Братислава да се отметне от ангажимента си за АЕЦ в Боховице, ако ЕС продължава да държи на забраната си словаци да работят свободно в другите страни-членки.
Харесваният в Брюксел премиер Микулаш Дзуринда показа, че смята инициативата на Фицо за прекалена, но в същото време многозначително подчерта, че "теоретично е възможно"
главата за Боховице да бъде отворена отново
Ако това наистина стане, словашкият челен опит може да влее сили и у противниците на закриването на АЕЦ "Козлодуй" у нас, които и сега трудно приемат тезата на официалните преговарящи, че повторното отваряне на вече затворени глави е едва ли не светотатство. Оказва се, че поне в Братислава може и иначе - без парализиращ страх от един документ, който в края на краищата е само парче хартия, предназначено да урежда, а не да поражда спорове. Което прави съвсем разумна възможността да се пренапише.
Впрочем подканен да коментира словашката дързост, българският външен министър Соломон Паси предпочете да акцентира върху факта, че Словакия вече е вътре в ЕС. "Когато една страна от кандидат-член на ЕС се превърне в член, има много повече възможности. Ние все още сме кандидати", каза Паси. Позитивният поглед би трябвало да съзре в тази реплика намек, че България може и да се престраши да покаже характер по словашки образец чак след въжделеното приемане в ЕС.
Нюансът е, че самият
Паси и компанията му договориха с Брюксел такива условия
за "Козлодуй", които изключват подобна утешителна перспектива като словашката. Първо и най-съществено: Братислава се ангажира да закрие "Бохунице" чак СЛЕД влизането си в ЕС, а София се зарече да пожертва "Козлодуй" ПРЕДИ. И второ: по отношение на парите, които ЕС трябва да даде за спирането на Бохунице, Словакия уговори само част от сумата, а остатъкът завеща на бъдещата финансова рамка. С което си остави вратичка да оспорва компенсацията дори по съдебен ред, ако я счете за неудовлетворителна, както и да иска предоговаряне на условията. Всички тези шансове липсват в българския случай.
Забележителното е, че словашките преговарящи успяха да постигнат много по-добри позиции пред Брюксел, въпреки че имаха да решават двойно по-сложен проблем от българските си колеги. Все пак у нас става дума само за една АЕЦ, а при тях - за две. Въпреки тоталния натиск на Австрия, която настояваше централата в Моховце също да бъде спряна като условие за влизане в ЕС, Словакия успя да я опази. След героични битки на дипломатическия фронт и като крайна отстъпка тя прежали - както вече става ясно, само временно - единствено двата стари реактори на "Бохунице". Сега връща лентата и за тях.
Линията, избрана от екипа на министър Паси, лиши България от подобно поле за маневри.
През коя година е построен Козлодуй.........? 
