След времето на голямото мълчание Иван Костов написа една статия в първи брой на новото списание "Разум". Тя бе озаглавена "За смисъла в обществото" и бе насочена към търсене на мотивите на човешкото поведение и ценностите, които всички ние формираме, избираме и прилагаме в битността си на отговорни и ангажирани граждани.
Тези дни съдът регистрира новата партия на Иван Костов. Следваше ли един от най-известните ни политици своята логика за "смисъла в обществото", заставайки начело на нова формация, предизвикала безусловно интереса на голяма част от хората? Партията
"Демократи за силна България" бе създадена като по учебник
От инициативни комитети, през обиколка на цяла България, срещи и разговори със симпатизанти до създаването на девиз, химн и знак. От времето на раждането на СДС и големите митинги никоя друга партия не бе създавана с толкова неподправен ентусиазъм и творческа енергия. Затова може би са прави онези, които заложиха на нейното създаване отдолу и разчитаха на необходимостта у хората да потърсят изява на нови ценности и идеали.
В този ред на мисли не мога да не призная, че Иван Костов е последователен в своите позиции от "За смисъла в обществото" до принципите на новата партия. Антикомунизмът, консерватизмът и християнските ценности остават основа на логиката и философията й. Патриотизмът беше разчетен от противниците му като национализъм, което е парадоксално, защото Костов практически получава подкрепа от крайни противници на авторитаризма. Той се обърна към гражданското общество не само формално - при създаването на партията, но и фактически - разчитайки на осъзнатата необходимост у много хора за промяна, която засяга преди всичко самите тях.
Безспорно
Костов създава партия като основен механизъм за промяна
в обществото. Онова общество, за което твърди, че все още не е готово да прозре смисъла в бъдещето. И ако то, обществото, е по средата на незавършеността, трябва да поеме към своите ценности и идеали - стремежа към общото благо.
Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Какви трябва да са мечтите на един народ? Може ли отново нацията да мечтае с огромното самочувствие на една от малкото, които познават своя род и език? И какво трябва за една мечта? Тук авторът свързва гражданският смисъл на личния живот с обществените стремежи и цели.
Общото благо не е сбор от благата на мнозина. Общото благо е осъзната от всички необходимост. Не е вярно, че то ще дойде, когато всички го имат, както и не беше вярна постановката, че "ако всеки сам построи своя собствен комунизъм, общият непременно ще настъпи".
Въпросът е дали Костов със своята партия предлага на обществото и на всеки негов индивид правото на цел и стремеж на всеки да се реализира и докаже?
В този смисъл необходимостта от създаване на нова партия като основа за реализацията на стремежа към общото благо наистина беше осезаема. Години наред, от времето на самия Костов,
СДС бавно и невъзвратимо се превръщаше в своя комунистически антипод -
затворена партократична система, отделена от хората и от техните стремежи и ценности
Лидерите на новата партия ясно заявиха: "Идваме, за да спечелим изборите." Това е разбираемо - такава трябва да бъде целта на всяка сериозна партия. Въпросът е какво следва - дали индивидите и обществото ще получат такива условия за развитие, в които успешно да реализират своите осъзнати и вече разпознати ценности?
Конфуций е казал: "Трудността не е да победиш. Трудността е да задържиш победата." Иван Костов го знае от личен опит.
Айдееееееее! Почна се!
Почна се голямата агитация за Циганина. Костов създавал партия като основен механизъм за промяна
в обществото. Какви ли още нещастия ще сполетат нацията и държавата от този изедник-кръвопиец. Той е бил толкова голям Циганин, колкото са големи кражбите му.
Лидерът-Манго на ДиСиБи ясно бил заявил: "Идваме, за да спечелим изборите." Защото, ще ви грабим още.