През тази седмица България затвори и последните две глави от преговорите с ЕС за присъединяването ни към съюза. Естествено, това е една много добра новина. Поне така бе оценена от нашите партньори и от световните медии. У нас, обаче, бих подчертал, за жалост, все още действа старото медийно законодателство за добрата и лошата новина. А то е много просто: добрата новина не е новина.

Ще си позволя да цитирам повторно един авторитетен учен: "Действията са правилни или не само по силата на добрите или лошите си последствия."

Р.Г.Фрей, Университета Боулинг Грийн, щата Охайо

През ноември миналата година бе публикуван редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяването ни към ЕС. Тогава в него се отбеляза големия напредък на страната при изпълнение на политическите и икономическите критерии. Въпреки това започнаха да се рисуват



апокалиптични картини за европейското ни бъдеще,



ако не вземем веднага мерки за да се откачим от, цитирам, "хомота" на Румъния. Изцяло положителният дух на доклада бе забравен бързо, за да се търси начин и да се подчертае, че българското правителство, едва ли не, няма достатъчен ресурс и обществено доверие, за да изведе докрай преговорите и да стигнем до пълноправно членство в ЕС. Тогава, през ноември в същата тази колонка написах, че познавайки характера и начина на работа на европейските политици и технократи, съобразявайки тяхната традиционна пестеливост и сдържаност, всички оценки могат да ни подскажат само едно. А то е, че нашият преговорен екип, министър-председателят, българското правителство са си свършили брилянтно работата през последните две години, защитавайки стратегическия ни национален интерес.

Дотук добре. Изведнъж, обаче, в публичното пространство се появиха твърдения и хипотези, които на фона на казаното от нашите европейски приятели звучат най-меко казано смехотворно и неадекватно. Отбягвайки съдържанието на разпространените документи, в обръщение се пусна инсинуацията за някакъв едва ли не заговор на Европа срещу нас, тъй като ни обвързват с Румъния. Това щяло да ни забави и ние ще страдаме политически и икономически заради северната ни съседка. Това се случи през ноември 2003.

Седем месеца по-късно, същите издания, горе-долу и същите автори, забравили провала на тогавашната си кампания,



извадиха на показ старата си реторика.



Отново се пусна в обръщение любимият "хомот". Този път той не е румънски, а се превърна в европейски. Цитирам: "надянахме си сами хомота на ЕС." Развя се заплашително знамето на предпазната клауза за мониторинг, чрез който ще се наблюдава дали България изпълнява стриктно ангажиментите, поети по време на преговорите и които ще намерят място в бъдещия договор за присъединяване. Този текст, както и през ноември, бе наречен "жълт картон", който може да отложи пълноправното ни членство. И веднага се прави извод, че България не била поела правилния път за присъединяване към ЕС.

Мислех си, че подобни нелепости може би не трябва да се коментират. Явно ,обаче, не е така. Защото има хора, които си поставят или им е наложена, неизпълнимата задача да превърнат един безспорен успех на държавата, на правителството, на всички българи, в голям неуспех.

А нещата са пределно ясни и точни. Строгият мониторинг е от полза както за България, така и за нашите партньори от ЕС. През оставащите две години и половина до пълноправното ни членство трябва да докажем, че сме надеждни партньори и



този мониторинг ще бъде един стимул



за всички институции при изпълнение на ангажиментите, които вече сме поели към ЕС.Т ози текст е една гаранция, че действително България ще успее в срок да изпълни своите задължения, че всяко следващо правителство, което и да е то, ще спазва тези договорености. Няма нещо негативно в клаузата, нито това е отстъпка, която България е направила. Тя ще помага и на двете страни в процеса на изготвяне на договора между България и ЕС, и най-вече при неговото прилагане.

И накрая ще си позволя да цитирам един добър мой приятел, когото уважавам като публицист. Неговото име е проф. Драгомир Драганов. Той написа следното: " Мигар сме по-глупави и по-нескопосани от поляци, унгарци, чехи, прибалтийци, словенци? Едва ли. Липсват ни обаче най-малко три неща - солидарност, дисциплина и чувство за обща кауза."

Страхът и гневът от успешното достигане на национална стратегическа цел е доста глупаво поведение.