|
--------
Ако се мине със ситно гребло по футболната карта на България, ще се събере добра реколта от грандомански приумици. А ако се направи бегъл анализ, се открива дори закономерност - в колкото по-долна група играе един отбор, толкова по-гръмка е фирмата му.
Забелязва се дори
тенденция юнашко-войнствена
Сред ярките й представители са "Въстаник" (Войняговци), "Хайдук" (Градец), "Ятак" (Крива бара), "Партизан-Градина" (Лозница), "Комитите" (с. Кулата), "Юнак" (Смядово) и "Юнак-2000" (Ардино). Тази линия плавно и напълно логично поражда дух на спортен порив, обединение и твърдост, каквито трябва да демонстрира всеки уважаващ себе си колектив на игрището. А такива без съмнение са "Подем" (Пчеларово), "Устрем-Д" (Дончево), "Устрем" (Тънково), "Единство" (Миладиново), "Единство" (Гурково).
Не е подминат и минералогично-геоложкият фактор. Иначе казано - задружен колектив от някое село или градче се е оприличил на крепък минерал от природата и по този начин отправя иносказателно послание към съперниците: "Ще се разбиете в нас като вълна в морски вал". Подобна идеология явно изповядват в гара Бов, където са нарекли своя клуб "Скала". Село Долна Секирна дори прибави разклонение на "каменния раздел", със скрит еротично-грандомански смисъл. Там през 1998 г. учредиха "Големи връх" и в началото на своето съществуване този футболен валяк тъпчеше съперниците си наред, като записа рекорд в долните дивизии - 17 поредни победи от 17 мача. В наши дни "Големи връх" вече не съществува и това славно име е обречено да трупа праха на историята.
Следващият раздел при съставите с необичайни имена може да се нарече "климатичен". Достатъчно е веднъж да споделиш масата на суровите, но искрени хора в някоя селска кръчма и да слушаш разговорите им за футбол. Тези хора бленуват за победата по такъв начин, че пред думите им бледнеят всякакви циклони, антициклони, цунами и т. н. Със сигурност в такава раздумка се е родила идеята за "Ураган" (Гецово). Още по-неоспорима в този футболен каталог е вихрушката. Като "Вихър" се именуват клубове от София, та чак до морето. Почват от Горубляне, минават през Завет и Златоград и завършват в Айтос и Вълчи дол. Всички те си представят любимите футболисти като бурен вятър над окапала шума. А на две места към тази опостушителна футболна картина прибавят и гръм - в Търговище ("Светкавица") и бургаското село Гильовци ("Светкавица 2004").
Свой дял имат и "хищните птици"
При тях алюзията е с мощният господар на въздуха, спускащ се над беззащитната малка жертва, в която е въплътен, разбира се, всеки гостуващ отбор. Заложено е основно орловото начало. Сред ятото големите успехи доскоро жънеше родоначалникът на плевенския футбол - "Белите орли", който се подвизаваше няколко години в "Б" група. Сега белите орлета търсят начин да възвърнат позавяхналата си слава. Но една дивизия по-надолу. В редицата са и "Орловец 2001" (Твърдица) и "Орловец" (Победа), а на опашката най-отзад като йерархия, но не и като мощ е "Орлета" (София). В бургаското село Кошарица са заложили на друго хвърковато - "Ястреб". Този тим има яка опора в лицето на бившия си играч Владко Кръстев, сега е кмет на селото. Дали от същите мотиви или от песента "Морен сокол пие" са се вдъхновили в Долни Воден, в столичния квартал Бенковски и в пловдивското село Марково, не се знае, но отстоянието им от Вардар не им е попречило да си основат по един "Сокол". В Кърджали хищната птица е уточнена възможно най-детайлно, като за орнитолози - "Родопски сокол". От всичките соколари обаче успехът засега споходи само марковци, които успяха да вкарат тима си в "Б" група. Случи се през 2002-а, и добре, защото на следващата бяха празненствата за 70-годишнината на клуба. Въпреки отдавнашното си основаване, най-голямата му известност бе под името "Сокол'96", дадено от собственика Георги Хасърджиев, чийто бизнес с месо и птици пряко кореспондираше с името на отбора. Като треньори тук се извъртяха местни светила като Петър Зехтински и Атанас Драмов, а през есента на 2000 г. отборът изживя своите 90 минути слава. Тогава малко не му стигна, за да отстрани столичния "Левски" на 1/16-финал за купата на страната. "Сокол" водеше до 90-ата мин. с 1:0, но в продълженията "сините" обърнаха резултата до 2:1 в своя полза. Към днешна дата жестоката действителност си каза думата и марковци са в 5-а дивизия.
Грандоманията - като похват за стресиране
на врага, също присъства в имената на отборите. Това си е чиста психология - знаейки срещу кого излизат, съперниците би трябвало да се разтреперят и така резултатът на футболен жаргон е "1:0 още от съблекалните". Хит тук са "Скрита сила" (Мъдрево) и "Гигант" (Белене). Във Велико Търново пък черпят сили от старопрестолната слава, учредили са тим "Боляри". В Кресна залагат на славянската митология - "Перун". "Сатурн" (Скутаре) пък направо може да се мери с "галактическия" "Реал" (Мадрид). Директно към символа на победата бе прибегнал столичният аматьорски "Св. Георги Победоносец". Но и това не му помогна, защото вече не съществува.
Особена изобретателност проявяват ромите при кръщаването на своите отбори. Явно се чувстват уютно при управлението на Симеон Сакскобургготски, щом са му направили метани в Лом и Сливен. Под Сините камъни са кръстили отбор на майката на премиера - "Йоанна", а край Дунав му правят мили очи чрез сестра му - ФК "Мария Луиза". Ромите в Лом са създали и ковачница за млади таланти. Така на бял свят идва "Ромители". Най-лъскавият продукт от тази школа е 16-годишният Мариян Огнянов, който вече натрупа актив в столичния "Левски" (този, най-популярния в България) и предизвика интерес от страна на "Аякс" (онзи, истинския в Холандия). Във врачанското село Згориград пък местното малцинство сигурно вярва, че успехът ще го споходи като в "Приказки от 1001 нощ" и озаглави отбора си ФК "Шехерезада".
Всякакви раздели и систематизации са неуместни за следващите няколко клуба. Защото при тях
ръка за ръка вървят хуморът и парадоксът
Изводите всеки да си прави сам: "Космос-Водопад" (Червена могила), "Мътивир" (Ихтиман), "Изтребител" (Ново Делчево), "Републиканец" (Труд), "Макак" (Шумен), "Аида" (Хасково), "Енергия" и "Герен" от Търговище, "Футболиада" (Исперих), ФК "Топлика-21" (Хасковски минерални бани) и т. н. Сред тях и титаничният "Руй'1706" (София), който за съжаление вече също е история.
А куриозите не свършват дотук. Макар футболът ни да не е върхът, много от функционерите решиха, че вече сме с двата крака в ЕС и по този повод дариха с европейски имена своите отрочета. Така дадохме на света няколко дубликата. Най-класният от тях е "Олимпик". Неговото начало бе дадено в село Галата от съдружниците Страхил Димчев и Станислав Танев-Камилата. Те съчетаха две в едно - отборът бе кръстен на носителя на КЕШ за 1993 г. "Олимпик" (Марсилия), но играеше с екипи на "Барселона". Полека-лека Галата извоюва място на футболния атлас и дори влезна в "А" група, ставайки първия селски отбор в елита. Но големият футбол си каза думата и "Олимпик" бе принуден да домакинства в Тетевен. Това не попречи там да бъдат отнети скалповете на "Левски" и ЦСКА. Краят на "Олимпик" бе безславен - отборът се обедини с "Берое" през 1999 г. и се премести в Стара Загора.
За "Аякс" от пернишкото Дивотино вече споменахме, но светът тепърва ще има да разбира за "англо-българските" "Албион Атлетик" (Бургас) и "Арсенал" (Топчии). При последните май има някакъв резон... Както и при "Любляна" (Люблен).
Към чужда помощ прибягна и русенският "Локомотив", за да се спаси, и стана "Локомотив-Чикаго-Атлетик". уви, нищо не помогна и сега от сложното формирование остана само "Чикаго-Атлетик". Само че от "Тръстеник".
Храбра стъпка във
вековната битка за надмощие
със София са направили в Пловдив. Альоша гордо наглежда всеки ден "Реал", "Милан" и "Атлетико-М-2002". За жалост на истинските запалянковци Грандовете не са се пренесли под Тепетата. Там просто са решили да вземат имената им назаем. На нашенския "Милан" например шеф е бившият рефер и главен счетоводител на Окръжна болница в Пловдив Йордан Сталев. Той и брат му Панайот от 5 години подготвят деца в своята школа, но са решени през следващия сезон да експериментират с мъжки състав.
Пловдивският вариант на испанския гранд "Реал" пък изненадващо се издържа от строителен предприемач от Италия. Има и други изненади с пловдивски адрес - в ромския квартал Столипиново рита отбор с двузначното име "Рома". Не може да се отрече находчивостта на кръстниците му.
Доскоро Пловдив имаше и друга рожба - "Барселона". При него поне имаше някаква далечна логика, защото началник на този юношески отбор бе Атанас Узунов, кум на бившия ас на испански оригинал Христо Стоичков. В нашата "Барса" са направили първите си крачки арменския национален вратар Армен Амбарцумян ("Славия"), халфът на "Нафтекс" Атанас Борносузов и нападателят на берлинския "Унион" Диян Попов.
Спекулацията с националните светини
не подмина и футбола. Както всеки втори политик лепва зад бюрото си портрет на Васил Левски, така и цяла плеяда отбори са прибегнали до името на Апостола на свободата. Най-видното място е за един от най-титулованите ни клубове, софийския Левски. Но само в столицата удобно съжителстват още "Левски-Спартак" и "Левски-Чепинци". Светлото име от историята ни е патрон и на състави от Стара Загора, Карлово, Долна Баня, Главиница, град Левски, старозагорското село Левски, столичното село Кубратово, Крупник, Нов град, на ученически тим от Пловдив и т. н.
Следващият от големите е Христо Ботев. Най-заслужено на поета-революционер са се кръстили в Козлодуй, където той е слязъл от легендарния кораб "Радецки". Ала най-популярен е "Ботев" от Пловдив, който е сложил дори негов бюст пред стадиона си. Следват Враца, Ихтиман, Бургас, Гълъбово, Комарево (Плевенско), Брусарци (Монтанско), Болярово (Ямболско)... Не остават назад "Ботев-Изгрев" (Обретеник) и "Ботев-57" (София).
Друг от революционерите ни, дал името си на футболни патриоти, е Георги Бенковски. Честта имат в Костинброд, Пазарджик, Бяла, Коларово, Николаево и Пролеша. Георги С. Раковски е на фланелките на тима от едноименния град и на по-неизвестния състав от Велико Търново. В Елхово се подвизава "Стефан Караджа 99", докато в русенското село Две могили плашат с "Филип Тотю". Може би оттам са се заразили и в Кесарево, където са заложили на "Дан Колов".
По незнайни причини бунтът на робите срещу римляните е станал вдъхновение на много клубове, кръстени "Спартак". Станало е на места, за които историческият герой въобще не е предполагал - Варна, Плевен, Пловдив, София, Койнаре, Пирдоп, Бъзън, Самоков.
В духа на пазарната икономика има много отбори, кръстени на фирмите на своите собственици. Не ги споменаваме заради скритата реклама. Но няма как да се подмине например емблематичният "Туинс" (Черноочене). Кърджалийското село стана люлка на един от малкото частни детски клубове с президент Рухан Али, собственик на едноименната фирма. Той подел благородната инициатива да набира млади таланти от областта, които да влязат в спортен интернат в Черноочене и да се развиват по модела на европейските грандове. Там бъдещите футболисти не само играят, а и учат и живеят.
На регионално равнище също се раждат колоритни имена. Из рудодобивните райони по неписана традиция всички са "Миньор" - Перник, Раднево, Елшица, Драганица (Монтанско). Тук трябва да се открои отборът от Бобов дол, който играе на стадион със
знаменитото име "Николай Кръстев-Шулц"
Към тази група се числи и "Рудничар" (с. Бяла вода, Пернишко). Индустриализацията е казала своята тежка дума в Сопот ("Металик"), Костинброд ("Химик 2000"), Колзодуй ("Първа атомна") и най-вече в сърцето на тежката промишленост Перник - "Метал 2002" и "Комуналстрой".
Като прескачаме многочислените "Черноморец", "Пирин" и "Родопи", стигаме до стожерите на отечеството в покрайнините - "Граничар"-ите от Свиленград, Кирково и Доспат. Извън тези райони има и други няколко, които държат да изтъкнат героичното си минало по принципа "нашето прасе може да е по-малко, но е по-хубаво от комшийското". Така в Берковица ритат в "Балканска слава", в Радомир - в "Струмска слава", а в Благоевград - в "Македонска слава", който обаче играе в Симитли. Последният вече е в историята, тъй като се преименува на "Пирин 1922". Чест прави на Смядово, че там са решили да заложат на старото и истинско "Юнак", а не на нещо конюнктурно. Като например месния деликатес смядовската луканката, с която градът отдавна е известен и зад граница.
Спомените от славната Сръбско-българската война, подхранен от разтърсващото стихотворение на Иван Вазов "В окопа", дава на Сливница свидното чедо "Сливнишки герой". Малкото отборче изживява своя "златен век" преди десетина години, когато с мощното рамо на спонсора "Пепси" стигна до "Б" група. Тогава във футбола прохождаше Даниел Боримиров, там бе и екснационалът Александър Марков-Екшъна. В момента "Сливнишки герой" пробва да възроди сладките си спомени. Треньор му е Радослав Здравков, работил в ЦСКА, "Локо" (Сф), "Спартак" (Вн) и националния отбор. Който дори се чуди дали отново да се върне в игра. Сливничани се гордеят и с бившите си национали Валентин Найденов, Георги Антонов и Мартин Зафиров.
За съжаление всички малки клубове, колкото и колоритни имана да носят, са ударени фронтално от един и същи проблем - финансовата недостатъчност. Затова споманаването на отборите със симпатичните имена напоследък става само в раздумка между запалянковците. Нна чаша бира в квартална или селска кръчма. По-вероятно е влизането ни в ЕС да не дочакат повечето от споменатите тук състави. Жалко за Европа, че няма да се докосне до екзотиката им. Но по-жалкото за нас, защото световен факт е, че истинският футбол тръгва, а понякога се и прави, в малките отбори. Но знае ли човек...
------
Забележка: Наблюденията върху отборите не претендират за изчерпателност заради огромната география на футбола в България. Най-вече поради икономически или демографски фактори е възможно някои от гореспоменатите клубове вече да не съществуват. Но включването им тук цели да ги отърве от забравата.
|
|
|
|
