|
В онези години Титова Югославия беше
уникален миш-маш от езици,
обединени под шапката на официално говоримия в държавата. Там, подобно гневната божия намеса при вавилонското стълпотворение, се говореше на десетина езика и още толкова диалекти (албански, босненски, хърватски, словенски, иврит, цигански, унгарски, македонски, черногорски, сръбски). Парадоксален, но истинен е фактът, че в монолингвистичните общности в Косово, Метохия и някои части на многонационалната държава почти не искаха да чуят за официалния език. Обаче го учеха задължително и скърцаха със зъби, както ние руския.
Да предположим чисто хипотетично, че сега един гражданин на бивша Югославия пътува от България към Западна Европа през територията на бившата си държава. Той не може да не установи, че освен нови граници има и нови езици. По-точно казано - новоизмислени. Силният стремеж на всеки етнос в югофедерацията да говори на собствения си език, а ако няма такъв, да си го създаде, бе негласно толериран лично от Тито. Така може да се обясни появата на "босански език", говорим днес като официален в Босна и Херцеговина заедно със сръбския и хърватския.
"Създаването" през 1945 г. на македонския език обаче няма прецедент в исторически и езиков аспект. Неговата автентичност е предмет на лингвистични спорове, полемики и обвинения, нестихващи и до днес. Наложен по политически съображения на световния езиков атлас, македонският се изучава като славянски език в Москва, Краков, Рим, Австралия и Канада. В Белград и столиците на всички бивши югославски републики създадоха катедри по македонски език и литература. Издаваха се и речници, но
най-безсмислени сред тях бяха речниците
от и на македонски със славянските езици. Разгръщайки такова издание, всеки що-годе здравомислещ и непредубеден човек установява без усилие, че няма почти никаква разлика в значението на думата. Ако не се броят естествено специфичните буквени знаци, заимствани от латиницата и наложени в македонската азбука. Това обаче ни най-малко не притеснява създателите им. Те търсят и доста успешно се вписват в европейските и световните форуми по лингвистика и разполагат с мощна финансова и пропагандна подкрепа.
За времето на бивша Югославия е характерно, че подписаните междудържавни документи между България и СФРЮ са и на македонски език, но само в случаите, когато на съответен пост в югославската администрация се е намирал представител на Република Македония.
Скопското ръководство винаги е било много ревниво
при контактите между Югославия и България и е настоявало, независимо какви въпроси се обсъждат, в разговорите да участват и представители на Македония. Така се лансираше и укрепваше пред световната научна ощественост теорията за официалното съществуване и легитимността на македонски език.
Изключително чуствителни и докачливи на тази тема, в Скопие реагират светкавично на всеки опит да се хвърли и най-малка сянка на съмнение по отношение на македонския език. Там действително разполагат с отлично подковани кадри, чиято задача е на всички нива и с всякакви средства да противодействат на опитите за "присвояване на македонския език и македонската история."
Последното доказателство бе съобщение на Македонската информационна агенция (МИА), че Съветът за македонски език ще настоява за корекция във френската енциклопедия "Езиците на света", където се посочва, че
македонският език е диалект на българския
Съветът, който е орган на македонското Министерство на културата, е констатирал, че постановката в енциклопедията е неприемливо и научно необосновано. Официалното македонско становище е, че не става въпрос за позиция на френската наука за езика, а за формулировка като резултат от работата на недостатъчно компетентна личност в лингвистичната проблематика. Отправят се искания авторът на енциклопедията Мишел Малерб и издателската къща "Робер Лафон", Париж, да коригират формулировката за македонския език като диалектична форма на българския. Източник на в. "Сега" в Париж се свърза с издателство "Лафон", откъдето бяха любезни дипломатично да ни уведомят, че проблемът трябва да бъде детайлно проучен, след което ще получим информация по случая.
