|
И тогаш почная маките
Ама ние от Македония сме оправни люде. Секой от нас има по некой роднина во България, а тя е со едната нога во Европската уния и пасошите им важат за тамо. Та ви велам го средих некако положението и со българскиот патен документ во джепот го фатих от София автобусот за Испания гурбетчия да бидам, пари да печелам.
Ме вози автобусот, а я си мислам - е барем сега проблеми нема да имам. Още повеке низ целата бивша Югславия ке поминам, езикот и обичаите ги знам нели имам живеяно толкува години там. Стигнахме граница със Сърбия и нели го имам учено им сборим на сърбско-хърватски. А тие ми викат, причай ми сръбски, не го мешай с хърватски. Добро бе, им кажувам, нели беше по-рано сръбско-хърватски. Нема вече таков, има само сръбски и само хърватски. Тие се поделили на два различни езици. Как, им викам, бе, различни, нели и на сръбски и на хърватски вода е вода, човек е човек, хлеб е хлеб. Не е така, ми викат сърбите, хлеб на хърватски е крух и изобще има голема разлика. Не ми се разправяше како от един язик ги направили два, ама
тепърва чудо за чудене имало да биде
На хърватска граница го питам офицерот нещо, а той ми вике офицер е на сръбски, на хърватски ке ми кажеш часник, да те разбера. Айде и тука, рекох си, погреших. Ама што чудо невидено беше на влез у Словения. Нима ден ти добри, слазите готово ин назад. Така и останахме само на влез. Не ни пущат да поминеме, нели са врата на Шенген, ни ги гледат пасошите и викат "не може". Как бе "не може"?, нели имаме право да влеземе со тие документи български без визи. Имате право, викат, ама не можете, защо искате да работите незаконно в Европа. И не ни обяснявай, повече не ти разбираме езика. Защо бе, им велим, до сега го разбирахте, сега го неразбирате.
Аз, ако имам български пасош, во Македония роден сум и в Югославия живеях, сите тамо се разбирахме на еден язик. Това е било па прошло кажуват стражарите на Евросоюзот -
секой народ има свой собствен язик
Сърбите - сръбски, хърватите - хърватски, словенците - словенски, албанците - албански, македонците - македонски, маджарите - маджарски. Добро де, ги питам, а ако одам на граница со Босна и Херцеговина на каков язик да говорам? Се разбира на босанско-херцеговски, малко ли война беше за това, ми отговарат службените лица и ме терат назад в Хърватия.
Си рекох, айде било што било, барем назад ке поминам во Македония со родбината да се видам. Кога и тамо на граница ми прават проблем. Вие, викат, българите, кажувате да нема македонскиот язик, да е той ваш диалект. Що знам и аз веке що става отговарам, цела бивша Югославия поминах, речи го, и сите уж на различни езици ми сборуват, а се разбираме отлично кой що иска да каже и да покаже. На службените лица со чисто тетовска нагласа на говорот по сите граници на държавите от стара Югославия им имам говорето, а тие ем ми викат да не разбират, ем ми кажуват малку по бавно да сборим да ме чуват по-убаво.
