|
Александър Костов e доктор по история и старши научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Занимава се със социална и икономическа история на балканските народи през ХIХ и ХХ век. Близо 20 години работи по темата за българо-белгийските отношения. Правил е проучвания в архиви и библиотеки в двете страни. Наскоро излезе от печат книгата му "България и Белгия - икономически, политически и културни връзки", която обхваща периода от 1879 до 1914 г. и е посветена на 125-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни.
-------
- Г-н Костов, откъде е вашият интерес към тази тема?
- В последните години на преден план излезе въпросът за отношенията ни със Западна Европа предвид кандидатурата за членство в Европейския съюз. Те имат дълга история, от която можем и трябва да се поучим. От години се занимавам с отношенията между балканските държави и Западна Европа през последните два века. Очертават се специфични модели на взаимодействие между България и големите държави - като Франция и Германия, от една страна, и между България и малките страни, като Белгия и Швейцария, от друга. Моето изследване има за задача да покаже именно връзките между две малки държави от двете части на Европа по примера на България и Белгия.
- Защо точно Белгия? Може би защото днес тя е знакова държава?
- И преди, и сега Белгия привлича вниманието на изследователите. Моята дисертация преди повече от 15 години беше посветена на белгийските инвестиции на Балканите. Впечатляваше ме, че една малка държава, каквато е Белгия, е била изключително активна в икономическите си отношения с България до Първата световна война. Известно е например, че трамваите в София са създадени от белгийска фирма през 1901 г. Малцина обаче знаят, че откритата през 1898 г. Захарна фабрика в София, която за времето си е най-голямото индустриално предприятие в страната, е построена с белгийски капитали. Тя е създадена от групата на Ернест Солвей, изобретателя на сода бикарбонат - едно от големите открития в Европа в областта на промишлената химия през ХIХ век. Сега содовите заводи "Соди" - Девня, също са притежание на групата "Солвей", т. е. имаме пряко продължение на традициите. В началото на ХХ век Белгия е инвеститор N1 в българската индустрия, а днес отново е между първите в страната.
- Кое кара белгийците да инвестират у нас по онова време?
- Като самостоятелна държава Белгия съществува от 1830 г. Още тогава обаче провинциите, които я съставляват, са измежду най-напредналите в индустриално отношение на Стария континент. Не трябва да се забравя, че Белгия е съсед на най-развитите страни на континента - Франция и Германия, както и с Англия през морето, а това е много важно за нейната икономика. Тук става дума за изключително наследство, с каквото България далеч не може да се похвали при освобождението си през 1878 г.
- Откога са контактите между България и Белгия?
- Началото на официалните връзки между двете страни е още след създаване на Българското княжество. А иначе връзките между народите имат дълга история, свързана не само с Балдуин Фландърски. Според някои сведения и в началото на ХХ век в Белгия съществува титлата "граф на Филипопол". Разцветът на двустранните отношения е след 1879 г. Знаменателен е фактът, че към 1914 г. една трета от инженерите на България са завършили в Белгия. Там се дипломират много от известните български икономисти, юристи, учени. През академичната 1913-1914 г. 85 на сто от студентите в Новия брюкселски университет, който съществува по това време, са били българи. Като правило огромната част от възпитаниците на белгийски учебни заведения се завръщат, защото България по това време им е давала възможност да се реализират.
- Кое е интересното на тези отношения в исторически план?
- Белгия е една от първите страни, с които установяваме дипломатически отношения през 1879 г. Силно е влиянието в България на белгийските либерали. Може да се споменат имената на Емил дьо Лавеле, както и на Жорж Лоран, който поддържа дългогодишно приятелство със завършилия в Белгия Никола Генадиев. Интензивни връзки се осъществяват преди Първата световна война между белгийските и българските социалисти. Не трябва да се забравя, че по това време личности като Емил Вандервелд и Камий Юйсман имат важни позиции във Втория интернационал.
- Кои са известните българи, учили в Белгия?
- Вече споменах Н. Генадиев, който завършва право в Брюксел и по-късно става политически лидер и министър в няколко правителства. Министри в различно време са и Антон Манушев, Тодор Кръстев, Марко Рясков. Заместник-председател на Народно събрание е юристът Сава Иванчов. Има няколко действителни членове на БАН и/или професори в Софийския университет, като Стефан Петков Павликянов, Стефан Киров, Никола Михов, както и ботаникът Андрей Тошев, който за кратко е и министър-председател. Сред завършилите военната академия в Брюксел са генерал Кирил Ботев, брат на великия ни поет, генерал Атанас Назлъмов и други офицери.
"Съединението прави силата" е техен девиз
Още преди Освобождението Белгия открива свои консулски представителства на територията на днешна България. През 1848 г. белгийското кралство назначава за почетен консул във Варна търговеца Хорас Маркопуло. За генерален консул през 1878 г. в Търново е назначен Камий Янсен. През декември 1879 г. той е акредитиран към правителството на Княжество България в София и малко по-късно става дипломатически агент. Любопитно е да се знае, че девизът "Съединението прави силата" е белгийски.
Изключителен принос за популяризацията на България в Белгия и Западна Европа има Емил дьо Лавеле. Днес една от централните софийски улици носи неговото име. Професорът в Лиежкия университет и приятел на Уилям Гладстон става особено популярен у нас заради подкрепата на българската кауза в чужбина в навечерието на Съединението и след него.
При интензивните отношения в областта на икономиката възникват спорове и проблеми между белгийски предприемачи и българските власти. През 1887 г. белгийският дипломатически агент у нас Жул Картюйвелс влиза в конфликт с българското правителство по повод изграждането на жп линията Вакарел-Цариброд. По това време белгийската фирма "Сосиете интернасионал Брейн льо Конт" губи търга и строителството е дадено на Иван Грозев, който е съдружник на Ев. Георгиев. Белгийците са избрани за подизпълнител и доставчик на металните мостове. Възникналият конфликт не помрачава българо-белгийските отношения. На световното изложение в Антверпен през 1894 г. България се представя с 1053 изложители, като техният брой отстъпва единствено на домакините и на Франция. На това изложения за първи път нашата страна практически заявява своя интерес за отваряне към икономиката на Западна Европа. На изложението в Лиеж през 1905 г., посветено на 75-годишнината на Кралство Белгия, България печели 603 награди - три пъти повече от останалите балкански държави.
С нарастване на износа се увеличава и интересът на белгийските банки към България. В началото на ХХ век Банк интернасионал дьо Брюксел участва в заема на Варненската община за 8 млн. лв. През 1906 г. банка "Креди анверсоа" участва в създаването на една от най-големите частни банки в тогавашна България - Балканска банка. Любопитен факт е, че български монети с общ номинал от 2 361 166 лв. са сечени през 1887 г. в брюкселския монетен двор.
Белгийци получават концесии за въглищни и рудни находища около Алдомировци, Искрец и Брезник. През 1899 г. в Брюксел се създава дружеството "Принц Борис", което взема концесия за мини в Тревненския Балкан.
"Анонимното дружество за български захарни фабрики" с главен акционер Ернест Солвей изгражда през 1898 г. захарната фабрика в София. Благодарение на нейните собственици в България се въвежда производството на захарно цвекло, с което се допринася за модернизация на българското селско стопанство. През 1912 г. с белгийски капитали е изградена още по-голямата захарна фабрика в Русе.
Първата кибритена фабрика в Костенец, която и до днес е единствена у нас, е създадена с белгийско участие през 1901 г. с капитал от 500 000 златни лв.
В началото на 1901 г. е пуснат в експлоатация и първият трамвай в София, като дължината на трамвайната мрежа в столицата е близо 21 километра. През 1908 г. белгийци стават собственици на първата електроцентрала в София, която е построена през 1900 г. Тя остава в техни ръце до 1941 г.
Изключителен принос за популяризацията на България в Белгия и Западна Европа има Емил дьо Лавеле. Днес една от централните софийски улици носи неговото име. Професорът в Лиежкия университет и приятел на Уилям Гладстон става особено популярен у нас заради подкрепата на българската кауза в чужбина в навечерието на Съединението и след него.
При интензивните отношения в областта на икономиката възникват спорове и проблеми между белгийски предприемачи и българските власти. През 1887 г. белгийският дипломатически агент у нас Жул Картюйвелс влиза в конфликт с българското правителство по повод изграждането на жп линията Вакарел-Цариброд. По това време белгийската фирма "Сосиете интернасионал Брейн льо Конт" губи търга и строителството е дадено на Иван Грозев, който е съдружник на Ев. Георгиев. Белгийците са избрани за подизпълнител и доставчик на металните мостове. Възникналият конфликт не помрачава българо-белгийските отношения. На световното изложение в Антверпен през 1894 г. България се представя с 1053 изложители, като техният брой отстъпва единствено на домакините и на Франция. На това изложения за първи път нашата страна практически заявява своя интерес за отваряне към икономиката на Западна Европа. На изложението в Лиеж през 1905 г., посветено на 75-годишнината на Кралство Белгия, България печели 603 награди - три пъти повече от останалите балкански държави.
С нарастване на износа се увеличава и интересът на белгийските банки към България. В началото на ХХ век Банк интернасионал дьо Брюксел участва в заема на Варненската община за 8 млн. лв. През 1906 г. банка "Креди анверсоа" участва в създаването на една от най-големите частни банки в тогавашна България - Балканска банка. Любопитен факт е, че български монети с общ номинал от 2 361 166 лв. са сечени през 1887 г. в брюкселския монетен двор.
Белгийци получават концесии за въглищни и рудни находища около Алдомировци, Искрец и Брезник. През 1899 г. в Брюксел се създава дружеството "Принц Борис", което взема концесия за мини в Тревненския Балкан.
"Анонимното дружество за български захарни фабрики" с главен акционер Ернест Солвей изгражда през 1898 г. захарната фабрика в София. Благодарение на нейните собственици в България се въвежда производството на захарно цвекло, с което се допринася за модернизация на българското селско стопанство. През 1912 г. с белгийски капитали е изградена още по-голямата захарна фабрика в Русе.
Първата кибритена фабрика в Костенец, която и до днес е единствена у нас, е създадена с белгийско участие през 1901 г. с капитал от 500 000 златни лв.
В началото на 1901 г. е пуснат в експлоатация и първият трамвай в София, като дължината на трамвайната мрежа в столицата е близо 21 километра. През 1908 г. белгийци стават собственици на първата електроцентрала в София, която е построена през 1900 г. Тя остава в техни ръце до 1941 г.