Хубавото на разправиите като тази с ордена на 70-годишния бивш главен прокурор проф. Васил Мръчков е, че развързват езиците на политиците и на бял свят изплават истини, отлежали дълго време под камъка на партийната тайна. В един момент основният дебат - каква е ролята на Мръчков във възродителния процес, неусетно отстъпва място на нови скандали. В един момент вече няма значение дали роденият в бургаското село Бръшлян е брилянтен спец в областта на трудовото, осигурителното и международното трудово право, дали е изпълнявал заръките на колегите си от ЦК на БКП, дали днес си върши работата като председател на Консултативния съвет по законодателството при 39-ото народно събраниe, дали има "изключително големи заслуги към Република България".

На заден план остава дори голямата истина, споделена от Ахмед Доган още през януари 2001 г.: "Дебатът за възродителния процес цели вбиване на клин между БСП и ДПС."

"БСП осъществяваше намеса в работата на съдебната власт, за да преследва симпатизанти или представители на други политически сили. На моменти СДС осъществяваше намеса и за да преследва хора в собствените си редици и да разчиства политически сметки", заяви експрезидентът Петър Стоянов в рамките на дебата "Мръчков". И с тези си думи потвърди това, което никой син не казваше гласно в продължение на 15 години - че



сините получиха съда при първоначалното делене на властта



в началото на 90-те и я употребяваха години наред. В часа на откровенията се включи и бившият вътрешен министър Емануил Йорданов с думите: "СДС действително - за голямо съжаление - се е месил в работата на съда, но тази намеса се осъществяваше от Йордан Соколов със съгласието на Иван Костов." Кратко, ясно и точно. Представяте ли си как им е олекнало на Стоянов и Йорданов след такова тежко изпускане на парата. Да знаеш, че партията ти влияе на независимата съдебна власт, и да си мълчиш...

СДС има традиции в омертата. Тя се пази, докато човекът е на власт. После всички му се нахвърлят отгоре. Не забравяйте, че за СДС до януари тази година Костов беше просто "най-успешният министър-председател". После сините внезапно му намериха един куп кусури.

Същото, разбира се, важи и за самия Костов - едва в началото на годината той и неговите хора - Соколов и Муравей Радев, се сетиха, че след националната конференция "Надежда Михайлова е фалшифицирала устава на СДС". Година и половина след въпросната национална конференция те се сетиха.

Докато Костов не освободи министрите през есента на 1999 г., всички те бяха "А-отборът". После Бакърджиев стана враг. Опашката на престъпността бе отрязана, но после се оказа, че

Богомил Бонев е изключително лош човек



Бисеров стана лош, и Софиянски, и Надежда... Преди това бяха супер.

В десния стан е практика истината да излиза след политическата смърт на някого.

Редки са изключенията, при което даден политик е заявявал овреме позиция и плътно се е придържал към нея. Примерно Боянските ливади на Желю Желев от 30 август 1992 г. - експрезидентът винаги е имал ясно отношение към кабинета на Филип Димитров. Виж, дали отношението на Ахмед Доган към Филип Димитров се е променило, не е ясно - едно време Сокола викаше на експремиера "син фашист". После за малко бяха коалиционни партньори. Утре пак могат да бъдат.



БСП не прави такива неща



Партийната тайна при червените е погребана много по-дълбоко и ако се налага да се вади, не се вади на бял свят с гигантски скандал. Жан Виденов извървя пътя от младо и добро момче до външен елемент за партията постепенно, за няколко години. Първо бяха 13-имата червени интелектуалци, които му поискаха оставката, после министър Пирински хвърли оставка, после Виденов, дойде Първанов, 4 февруари и Добрев и т. н. За колко време БСП стана пронатовска партия? Върховете - за години, низините още не са. От ръководството на соцпартията си отидоха десетки хора - Александър Лилов, Красимир Премянов, Нора Ананиева, но не се намери ляв шеф, който да обвини вътрешнопартийния враг в корупция, клиентелизъм и т. н.



ДПС е същата партия



Затворена, запечатана. Доган строял сараи - това не притеснява никого. Там няма скандали, защото не могат да избухнат без одобрението на Доган, а след като има негово одобрение, значи има влязла в сила окончателна партийна присъда. В движението има едно изключение и то се нарича Осман Октай. Докато дясната ръка на Сокола седеше в партията, драма нямаше. След като Октай подаде оставка от ръководството на ДПС през август 2001 г., партията го обвини, че завлякъл 400 хил. долара. През януари 2003 г. Октай осъди Доган за 1 лв., но с това откровенията не свършиха. Имаше нови, от Октай: "Ахмед Доган е в основата на възродителния процес."

Скандалът с ордена на Мръчков може да има политически последици. Може пукнатината между БСП и ДПС да прерасне в разлом, който да раздели двете партии в следващия парламент. Но може и да не се случи. Със сигурност обаче ще има нови и нови закъснели политически откровения.