|
Останалите зрелостници, които имат намерение да упражняват тази професия, се разпределят по следния начин - 22,1% желаят да станат офицери, 20,3% - професионални войници, и 8,5% - сержанти.
Най-силен
стремеж към военната професия има сред младежите от турски произход
Това показва анализът на експертите от дирекция "Информационна дейност" Георги Гроздев и Марин Стойчев.
Според анкетираните най-голямо влияние за избора на военната професия имат мнението на познатите военнослужещи, на родителите и представянето на тази професия в медиите.
На въпрос дали имат желание да кандидатстват във висше военно училище положително са отговорили една трета от завършващите средното си образование.
От тях обаче само около 36% са готови в случай на неуспех при кандидатстването за офицери в Националния военен университет (НВУ) да станат професионални войници. Други 27,2% от анкетираните имат желание да станат офицери, но не желаят да служат като професионални войници. Следователно потенциалът за попълване на армията с млади хора е значителен и трябва добре да се използва от ръководствата на Министерството на отбраната и Генералния щаб на армията, казват експертите. Идеята на Генщаба е бързо да бъде създадена социална политика, която да привлича и най-вече да кара военните да остават в армията. Увеличаването на цивилните специалности в НВУ пък ще накара кандидатите да бъдат повече, а влизащите в училището - с по-високи качества, анализират специалистите.
Сред завършващите средните училища не се забелязва
отрицателно отношение относно професията на военнослужещия -
57,7% я оценяват положително. Над една трета от тях обаче не могат да изразят позиция или нямат отношение към професията. В класацията на предложените 17 професии и занятия професията на офицера заема десето място с оценка 2,20 - "среден" престиж с тенденция към "висок" (скалата за престижа е от 1 до 3, като 1 е "нисък", 2 е "среден" и 3 - "висок"). На първо място с 2,67 са професиите на адвоката и собственика на фирма, а веднага след тях е професията на съдията с 2,57. На обратния полюс са "продавач" - 1,28, и "неквалифициран работник" - 1,20.
Изразената оценка по отношение на професията на офицера се припокрива до голяма степен с тази на военната професия изобщо. При същата скала от 1 до 3 изразилите отношение (три четвърти от анкетираните) поставят военната професия в същия диапазон - "среден" (1,87). Все пак трябва да се отчете съществуващият спад в оценката, предизвикан от това, че понятието "военна професия" включва и неофицерски длъжности (сержанти и войници), на които се присвоява по-нисък социален статус.
Повечето от анкетираните са оптимисти относно общественото значение на военната професия през следващите десет години. Най-много са тези, които приемат, че влиянието й ще се увеличава - 43,1%, ще остане непроменено според 15,6%, а за 13,5% общественото значение на професията ще намалява. Не могат да дадат своята оценка около една четвърт от анкетираните.
Трудно е да се дадат някакви определени параметри на военната професия, които да се открояват като особено привлекателни за зрелостниците. На първите две места са два коренно противоположни показателя - материален под формата на "заплащане" и морален, изразен като "значение на военната професия за националната сигурност". Най-слабо притегателни са опциите "естеството на военната професия" и "възможността за творчество и инициатива".
Спецификата на предмета и незаинтересоваността на част от зрелостниците не са позволили на близо половината от изследваните лица (48,0%) да вземат отношение по въпроса за увеличаването на военните разходи за отбрана. Одобряващите прилагането на такава политика надвишават над два пъти противниците - 36,3% срещу 15,7%.
По-категорично е формираното мнение по въпроса относно
навлизането на жени в армията
Такова действие се одобрява от две трети (66,5%) от респондентите. Против е един на всеки седем анкетирани - 14,6%.
Отговорите на учениците по цялата съвкупност от въпроси относно мотивите за избор на военната професия отново потвърждава трайната тенденция за прагматично мислене сред младите хора. Анкетираните са отговорили съвсем рационално и честно на въпроса защо предпочитат обучението в Националния военен университет. Основните предимства според тях са: възможностите за безплатно висше образование, едновременното отбиване на военната служба и получаването на образование, както и условията за спортуване и физическо укрепване. По същество това е нагласа и потенциална готовност за бъдеща служба в армията.
Според анкетираните най-съществените придобивки, които биха ги подтикнали към военната професия, са -
гарантираното работно място, заплащането
и възможността за пенсиониране след прослужване на 25 години в армията. Ползването на военнопочивната база, безплатното медицинско обслужване и закупуването на жилище към настоящия момент не са сред водещите мотиви за избора на професията "военнослужещ от БА".
Повече от 40% от зрелостниците са склонни, ако военното ведомство им поеме разходите за обучение във ВУЗ (граждански или военен), да станат професионални войници.
Основното, което търсят младите хора в бъдещата си работа, е "работата да е добре платена" и "да дава възможност за професионално развитие". Далеч назад по важност се нареждат "разнообразието в работата" и "възможностите за прилагане на собствени идеи".
Това най-добре се вижда и в конкретните мотиви, заради които анкетираните са посочили, че искат да станат кадрови войници. На първите две места се подреждат "материалната осигуреност" - 35,3%, и "безработицата" - 24,1%. Всички останали аспекти на кадровата служба като "съществуващите специалности", "реализацията на способностите" и "работата в интерес на отбраната на страната" почти не влияят на избора. Около една пета не могат да дадат определен отговор на този въпрос.
