Мнозина се чудят: прави ли изобщо нещо този Джон Кери, за да бие Буш? Кандидатът на Демократическата партия сякаш се бои да намери свои теми за предизборната си кампания и копира предизборните лозунги на Буш. Ако продължава така, тези американци, които отидат да гласуват на 2 ноември, ще трябва да избират по-скоро между физиономиите на кандидатите, а не между техните идеи. В тази логика се вписва и изборът на Джон Едуардс за кандидат за вицепрезидент на Кери - момчешката физиономия на 51-годишния южняк се харесва на американците. Както писа Джонатан Фрийдлънд в "Гардиан", Едуардс печели "теста на барбекюто". Ако запитате американците кой биха искали да дойде на тяхното неделно следобедно градинско барбекю, Едуардс със сигурност печели срещу Буш, за Кери не е сигурно.

Всъщност



изборът на вицепрезидент не е толкова важен за резултата



от изборите. Показва го досегашната история - например несполучливият избор на Дан Куейл не попречи на Джордж Буш-старши да спечели изборите. Но кой знае? В представите на американеца след 11 септември възможността президентът да загине при терористичен акт и да го замести вицето изглежда напълно реална. Изобщо да се прогнозира днес кой ще е следващият президент на САЩ е несериозно. Разликата от 1% в полза на Кери в последните сондажи не значи нищо. Хората, които попадат в сондажите, не гласуват задължително. По-интелигентните и по-младите гласуват по-рядко, особено младите жени, най-активни са консервативно настроените.

Участието в изборите на "независимия" Ралф Нейдър може да обърка резултатите в ущърб на кандидата на демократите, както стана преди 4 години. Пък и Буш като действащ президент има много скрити карти в ръкавите си. Залавянето на Саддам му донесе 8 пункта в сондажите. Колко ли пункта би му донесло залавянето на Осама?

Не трябва да се забравя, че в САЩ



президентът не се избира пряко от гласоподавателите



На 2 ноември американците няма да гласуват за Буш или за Кери, а за участници в Избирателната колегия. Всеки щат има толкова участници в Избирателната колегия, колкото е броят на сенаторите (по двама) и конгресмените (бройката варира според населението на щата). Кандидатите за членове на Избирателната колегия са номинирани от партийните централи във всеки щат. Съответно на 2 ноември избирателите ще изберат Избирателна колегия, а тя ще се събере през декември и ще избере президент. За да бъде избран президент, най-малко 270 членове на Избирателната колегия трябва да гласуват за него. Теоретично е възможно член на Избирателната колегия демократ да гласува за кандидата на републиканците - или обратното. Тази странна система е била измислена в XVIII век, за да се предотврати възможността някой кандидат популист или тиран да излъже американския народ. Избирателният колеж - това е политическата класа, която играе ролята на



предпазен клапан срещу "неправилен" народен вот



Любопитно е също, че няма значение дали в даден щат вотът е 90% или 50,1% в полза на даден кандидат - броят на членове в Избирателния съвет, който щатът получава, остава същият. Така че може да се натрупа доста голяма разлика между вот на избирателите и вот на Избирателния колеж. Тоест един кандидат да има по-голяма подкрепа от американците, но по-малка в Избирателния колеж. Както впрочем стана с Ал Гор преди 4 години, макар че там имаше и други неизяснени неща.

И все пак вотът на 2 ноември се смята - и с право - за изключително важен, за да се разбере накъде ще тръгне светът. За страни като нашата въпросът кой ще е президент на САЩ е по-важен, отколкото изборът на президент или парламент на България. Българската външна политика е предвидима, а американската, която тя предвидимо ще следва, не е. Впрочем занапред изборите във Франция, в Германия и във Великобритания също ще са от голямо значение за България.



Надеждите на Европа са за смяна в Белия дом



Не че Кери е привлекателен, европейците просто искат Буш да си ходи в Тексас. Европейските лидери обаче много внимават да не показват пристрастията си, защото от това би спечелил само Буш. Няма нищо по-обидно за Кери от това да бъде представян като кандидат на европейците, даже (ужас) на французите, чийто език той говори твърде прилично (лошо за него). И нищо чудно на този фон Буш да остане кандидатът на американците.

Руският президент Владимир Путин вече показа, че залага на Буш. При него стопанинът на Кремъл си живее спокойно, САЩ почти не го натискат за спазване на човешките права и за прочие дреболии. Но руският фактор в случая не играе голяма роля.

Новият враг е международният тероризъм, а той със сигурност предпочита следващият президент да се казва пак Буш. Причината е много прагматична - в очите на Арабския свят Буш вече е демонизиран, за демонизиране на Кери тепърва ще трябват усилия. Може да се спори дали един зрелищен атентат на територията на САЩ в навечерието на изборите ще помогне или ще навреди на Буш. Все пак надделява мнението, че ако американците отидат да гласуват с мисълта, че страната им е във война, ще спечели Буш.

Дотук сякаш всичко казано беше в полза на Буш. Но бутилката е наполовина празна или наполовина пълна.

Кери наистина не направи нищо, за да бъде забелязан, но цялата му биография показва, че той е



бавен в началото, но довежда начинанията си до успешен край



Точно липсата на яркост предпази до този момент Кери и от грешки. На негово място прекалено левият и антивоенно настроен Хауърд Дийн, тръгнал добре, но отпаднал от надпреварата още през февруари, щеше вече да е сътворил куп гафове, за радост на щаба на Буш.

Фактът, че Кери избра Джон Едуардс за вице, показва, че той не търси по-големи авторитети от самия себе си за разлика от Буш, за когото Чейни е важен чичко от обкръжението на достолепния му баща. Едуардс е само 9 години по-млад от Кери, но изглежда като негов син, а това не е лоша комбинация. Младостта е добро извинение и когато републиканците разобличиха Едуардс като кандидата с най-малък опит в управлението през последните 20 години.

Излъчването на Едуардс е народняшко и това е елемент, който върши страхотна работа, още повече че Кери е сухар. Само физиономията на Едуардс със сигурност ще донесе доста гласове сред малцинствата. Няма значение, че Едуардс натрупа милиони като адвокат, неговите корени са ясни: той е от средите на най-бедната работническа класа. Освен това е селф-мейд-мен -



човек, постигнал всичко със собствени усилия



За делата, които е печелил, по правило защитавайки слабите граждани срещу могъщи корпорации, са разказват легенди. Някои от тях са подходящи за филми заради драматизма и смелостта на решенията, които той е вземал, твърдят запознати. Едуардс е заложил на тезата за двете Америки, една златна мина за популизъм сред бедните. "Той знае да говори на селската Америка, говори техния език, казва им: аз съм един от вас, аз ви разбирам", каза Джеймс Карвил, сподвижник на Едуардс, цитиран от "Ню Йорк таймс".

Едни смятат, че Едуардс допълва добре Кери. Други обаче забелязаха, че на неговия фон кандидат-президентът ще изглежда още по-дървен. Кери е роден със сребърна лъжица в устата, но също има прекрасна за американските разбирания биография на герой от Виетнам и бе несправедливо атакуван за липса на патриотизъм. Нека не забравяме, че между него и доскорошния му съперник за демократическата номинация Едуардс американците категорично избраха Кери - човека, изглеждащ по-солидно. Едуардс спечели предварителните избори само в Южна Каролина, Кери - почти навсякъде. Кери впрочем събра удивително много пари за предизборната си кампания, поставяйки рекорд за кандидат на демократите. Буш привлече над 200 милиона долара и все още разполага със 71,5 милиона, а Кери е събрал 115 милиона долара, от които му остават 28 милиона. Но



парите не изглеждат проблем на този етап. Проблем са идеите



Да започнем с външната политика, мака и тя да не е по-важната за американците. Много малко нюанси има между Буш и Кери по въпроса за Ирак. След провала там Буш коренно коригира първоначалните си амбиции за насаждане на демокрацията в държава подир държава. Още по-малко различия има по израелско-палестинския конфликт. И двамата подкрепят разрешаването на проблема чрез създаване на две независими държави - за разлика от европейското виждане за обща държава, което се споделя дори и от Бил Клинтън.

Във вътрешната политика обаче Кери би могъл да "направи разликата". Печелившата тактика е разобличаването на Буш, че е работил само в изгода на свъхбогатите и е влошил положението на средния американец.

Парадоксът е обаче, както отбеляза "Вашингтон пост", че напоследък се появиха положителни икономически данни, които може да усложнят, ако не и да влязат в противоречие с евентуалните критики на Кери. Икономиката бележи растеж с най-бързи темпове от 20 години насам, през последните 9 месеца бяха създадени 1,4 милиона работни места, включително близо 250 000 само през май, а в много отрасли заплатите започнаха да растат...

Дали Кери не е прав, като не прави нищо, за да спечели изборите? Ако американците не искат вече Буш, няма ли той да си отиде независимо от това, което би направил Кери, за да го разклати?