Не може всеки вече да не се чуди на орденовръчвателния ентусиазъм на държавния глава. С шепи ги раздава, от бурета ги излива и най-вече - на когото падне. "Физкулт-привет, Жоро, тъкмо минавах оттук и реших да си взема едно орденче" е положението.

Чуденето си е чудене, но трябва да търсим и обяснение. С нашите пари, да не забравяме, става цялата тази работа.

Мотивациите на президента може да са всякакви. Те не ни интересуват (макар сигурно сами по себе си да са крайно любопитни...). Интересуват ни последствията.

Всяко действие на държавния глава има политически последствия и орденопсихозата не прави изключение. А там, където има политически последствия, винаги се натрупват и политически субекти, които стъпват върху тези последствия, за да бутат политиката - общото дело - в една, за разлика от друга, посока.

Държавният глава избира да връчва висшите държавни отличия на все по-спорни фигури. Манджуков - за какво? Човекът продава пушки и пищови, за да се избиват помежду си парцаливите воини от Третия и Четвъртия свят. Къде е тук дневният ред на българската нация? Или Вежди Рашидов. Добре, има човекът попадения в скулптурата, беше го отнесъл и той навремето покрай смяната на турските имена. Но той е и мъжът, който насред червения глад заяви пред националната телевизия: "Горд съм, че съм мултак"; а вече в ново време участва в сбиване с полицай пред Софийска община. И в неговото награждаване няма как да се декодира националният интерес или общото благо.

Сега за капак - Мръчков, главен прокурор в най-мрачното време на комунистическия терор от края на 80-те години. Да се готвил бил Атанас Семерджиев, който пък изгори съвсем незаконно хиляди документи на Държавна сигурност.



Кой ще е следващият?



Организаторът на атентата срещу писателя Георги Марков? Командващият взвода, който разстреля мирен протест в Момчилградско преди вече двадесетина години? Мръчков може и да е добър юрист, както се твърди откъм червената част на политиката. Може. Само че е участвал на ръководен пост в комунистическия терор. Да беше поне нещо се опънал, покрил заповеди за репресии, спасил в дома си някой и друг турски сънародник. Поне да беше се оплаквал на жена си, че го карат да си цапа ръцете!

Не се е дърпал. Все за 15 години щеше да се разчуе. Бил е един от организаторите на първата етническа чистка в Европа след Втората световна война.

Все едно (ама омръзна ми вече 15 години да повтарям такива примери!) през 1960 година германският президент да даде най-големия държавен орден на главния прокурор за периода 1940-1945 година. А? Как ви се вижда?



Пък онзи може да е бил крайно добър човек



Да е свирил на цигулка, плакал на любовни филми, обичал децата и давал път на мравките.

Не се прави така. Защо не се прави така? Ами защото не се прави така. По същата причина, поради която не се пъхат евреи в газови камери.

Политическият ефект от орденодейността на Първанов е онзи, който генерало-комунистите навиват от две години време: да се замажат разликите между нещата. Да е все едно дали си във Варшавския или в Атлантическия договор, в СИВ или в ЕС; дали пращаш войски в Ирак днес, или в Чехословакия през 1968 година. Брежнев и Рейгън, Блеър и Путин, Буш и Саддам Хюсеин да са едно и също лице.

Да няма разлика между това властта да е в мутрите или да е в държавата. Да няма значение кого обслужва държавата - гражданите или контрабандистите. Да е все едно дали "Всяка неделя" дава пари на БНТ или взема от нейните (т.е. от нашите). Да е все тая дали си убивал писатели, или ти самият си убит писател. Съюзниците, сътрудниците и агентите на КГБ и Кремъл да са начело на българския евроатлантически апарат за национална сигурност.

Да няма разлика



дали си от добрите, или си от лошите



В този сумрак, където всички котки са сиви, особена е отговорността на държавните лидери да демонстрират принципност и да пазят разликите между нещата. Да застанат на браздата и кажат: "Дотук!" Когато те не правят това, хората махат с ръка ("Всеки лъже..."), а надолу по веригата се получава ясният сигнал: "Всичко е позволено!"

От тази гледна точка истински държавническо е решението на Ахмед Доган да спре отстъплението на ДПС пред сенките на миналото и да върне своя орден поради мръчковизацията на държавните награди. Както беше държавнически отказът на Надежда Михайлова преди време да си затвори очите пред факта, че тогавашният кандидат на СДС за кмет на София бе сгащен да преговаря с подозрителни типове.



Сега на ход е държавният глава



Всички него гледат и неговата съдба се решава сега. Ако президентът наистина връчи в тържествена обстановка орден на Мръчков, ще направи политико-исторически гаф, който директно влиза в учебниците по история.

Ролята на Първанов е да застане на границата между позволеното и непозволеното, между цивилизацията и варварството и да каже: "Има разлики между нещата. Няма да реабилитирам етнически прочистители, защото насилствената смяна на имената беше национален позор. И е дваж по-позорно, ако забравим това днес, след като сме направили своя цивилизационен избор, за чийто пазител съм избран от цялата нация, включително от моите турски братя и сестри."

Като каже това, да издаде - тук, сега и веднага - втори указ, отменящ онзи, с който назначава Мръчков за орденоносец. Ще го разберем. Никой няма да му се подиграва, че се е водил по акъла на хората от сумрака. Случвало се е и на други наши държавници, и то не само на червени такива.

Ако не отстои принципите на цивилизацията, върховният главнокомандващ ще денонсира обществения договор.

А после? Е, а после ще е наш ред.