|
Няма обяснение защо властта си търси враг, и то в лицето на възможно най-неудобния - медиите. И то в най-ненужното време - време, в което и медиите, и обществото ясно съзнават цената на жертвите в Ирак. Вместо да прескочат до най-близката църква и да запалят свещ за мъдрия и добронамерен български народ, който стоически посреща трагичните събития, нашите хора разгарят спор, в който нямат много доводи.
Разбира се, не е виновен Бойко Борисов, който твърди, че журналистите са се държали "гротескно и тъпо", като са чукали от врата на врата, за да питат какво прави той в Турция. Той си е такъв, така си говори. Но след 15 години демокрация останалите държавници, дето би трябвало да са истински политици, вече трябва да са разбрали, че това е работата на медиите - да информират.
Не е ясно освен Бойко Борисов има ли друг, който да споделя мнението, че в заложническата драма "медиите търсеха сензацията". Това е
обидно отношение към водещите национални медии
Те информират. Ако посещението на Бойко Борисов на турско-иракската граница в деня, в който стана ясно, че един от заложниците е убит, не е новина, здраве му кажи.
Истината е, че никой в София не може и не бива да носи вина за развръзката в Мосул. Каквито усилия да бяха положили правителството, гражданското общество и медиите, те щяха да бъдат съпоставени с резултата, а резултатът очевидно беше предизвестен. Това е коментар на шефа на ПГ на НДСВ Станимир Илчев и той е прав. Както в повечето случаи. Сега е прав, защото трудно можеше да очакваш съчувствие и разбиране от някого, който оглавява структура, нарекла се "Единобожие и джихад". И точно затова днес е абсолютно неразумно единобожната ни власт да обявява джихад на медиите.
Управляващите не са виновни за изхода. Ако трябва да се търси вина, тя не е в това, че не направиха нищо. Но са укорими за това, че прекалено много държаха да оставят впечатление, че правят нещо.
Ще изтече доста вода, преди да стане ясно
как е действал т. нар. "кризисен щаб"
Няма контакт с похитителите, те са неясни, не се знае къде са заложниците, исканията са неизпълними, няма възможност за силово решение, няма възможност проблемът да бъде решен с пари. Но правим "кризисен щаб". Но какво може да стори той, освен да симулира дейност? Да "измисли" речите на Сюлейман Фаси пред "Ал Джазира"? Да измисли тезата за "бедните, болните и странстващите пътници" и Корана? И после да отчете, че синхронът между институциите е бил блестящ. Но ползата е никаква. И очевидно всичко се прави за вътрешна употреба. Грешката на хората с власт бе, че създадоха нереалистични очаквания.
Кой знае колко време ще мине, преди да разберем какво диреше Бойко Борисов на иракската граница? Колко време трябва да мине, за да стане ясно защо американските сили в Ирак не могат да разпознаят труп по отпечатъци и ДНК? Колко време трябва да мине, за да се разбере какво е записано на една касета...? И т. н.
През последните 15 години доста журналисти се пробваха в политиката. Вярно, с променлив успех. Но истината е, че нито един от действащите политици не става за журналист. Ако Соломон Паси се захване с вестник, сигурно ще изпълни страниците му с дописки от рода на: "Един човек ми каза..." Точно с този фундаментален способ външно министерство установяваше дали българските заложници са живи. Всъщност имаше и втори способ - външно твърдеше, че хората са живи, след като местните сили за сигурност не откриваха трупове в крайните квартали на Мосул.
Няма труп - значи са живи!
Какво ти разузнаване, какъв ти тук кризисен щаб?
Бойко Борисов сигурно е прав, като нарича терористите "много добри професионалисти". Въпросът е: има ли добри професионалисти сред нашите дипломати, сред нашите разузнавачи, сред нашите политици?
Все по-ясно е усещането, че за тези хора е важен PR-ът, а не професионализмът. Ако беше обратното, нямаше да се сърдят на медиите, които пак не са ги разбрали.
Във форума на "Сега" онзи ден се появи призивът: "Заменям всички български политици срещу двамата заложници в Ирак"! Не знам. Може да помислим по този въпрос... Разбира се, това е горчива шега.
