|
- Г-н Андреев, опасен ли е бурният растеж на банковото кредитиране, който се наблюдава у нас и който притеснява Международния валутен фонд и правителството?
- Притеснително е не състоянието на банковата система, а дефицитът по текущата сметка, който според експертите би могъл, ако не се вземат мерки, да застраши при определени условия валутния борд.
Банковото кредитиране е един от факторите, които оказват влияние, но далеч не единственият. Затова пък не е особено трудно да се сложат спирачки на банките - те са прозрачни за БНБ и "Банков надзор", които имат достатъчно лостове за въздействие.
Между другото поведението на банките в момента е абсолютно пазарно и логично - от една страна, имаме макроикономическа стабилност и положителна перспектива, ниски лихви, работещ частен сектор, а от друга - над 30 банки в сектор, доминиран от дъщерни дружества на международни банкови гиганти. Кредитирането е най-доходоносно и е сред най-мощните средства за разширяване на пазарните позиции, така че е естествено оборотите да са високи.
Макроикономическата стабилност е жизнено необходима за банките и доколкото рестрикциите са балансирани и разумно разположени във времето, те са добре дошли. В рамките на шегата какво по-хубаво да ни задължат да работим по-малко и да поемаме по-малко рискове.
- Значи мерките, които се прилагат като своеобразна спирачка пред ръста на кредитирането, са наистина нужни в настоящата икономическа ситуация?
- И не само те. По-важно е да се предприемат мерки и в други направления, а и свиването на кредитирането е нож с две остриета - и двете еднакво остри, пък и банките не са плод-зеленчуци, а сложни трансмисии към реалния сектор. Трябва време и на самите банки, за да обяснят и подготвят клиентите си за предстоящите промени, а и на фирмите - да се адаптират. Тогава процесите ще са контролируеми и интересите на всички ще са защитени.
- Дават ли вече ефект мерките, които БНБ предприема?
- Разбира се, макар и не толкова осезаем за момента. Ефектът е и пряк - в посока оскъпяване на ресурса, и психологически, тъй като пазарът има очаквания за засилване на рестрикциите.
- Какво ще е реалното отражение на мерките върху дейността на банките и оттам върху пазара?
- Разнопосочно. Ограничаването на ликвидността ще се отрази в различна степен на отделните банки и те ще се препозиционират спрямо пазара. След като се ограничава екстензивното развитие, нормално е банките да пренасочат ресурса в проекти с оптимално съотношение риск-доходност. Печеливши ще са дългогодишните лоялни клиенти на банките с добра кредитна история.
- Може ли да се каже, че мерките ще доведат до оскъпяване на кредитите за гражданите и за фирмите?
- Рестрикциите имат цена. Каква част от нея ще бъде поета от банките и пряко ще намали печалбите им и каква част ще бъде поета от клиентите ще покаже пазарът.
- В момента наблюдава ли се тенденция на промяна на лихвените равнища?
- За момента маржовете продължават да ерозират, общата тенденция е надолу, но пазарите са много динамични. Ако се прекали с рестрикциите, може да се очакват колебания.
- Ще падне ли до края на годината ръстът на кредитите от сегашните 50% до очакваните 35%?
- Не мога да прогнозирам, пък и подобни ограничения са малко учебникарски. В системата през последните месеци се работи по редица големи единични кредитни сделки - в телекомуникациите, енергетиката. Банките кредитират със стотици милиони изкупвателните кампании в селското стопанство, които ще изкривят ръста на кредита.
- Започна работа кредитният регистър за граждани. Какъв ще е ефектът от него?
- Още не е заработил ефективно, но когато заработи и можем да черпим информация, ще бъде коректив на политиката на банките.
- Може ли да се очаква затягане на кредитите, когато заработи?
- Всяка банка ще съпостави наличните данни в регистъра със собствените си файлове и ще си направи изводи. Може да се окаже, че не е необходимо да има затягане и некоректните или нередовни длъжници са ограничен брой, а може и да има "черни дупки", в които са изтекли пари.
- Някои банкери коментират, че вече има хора, които изпитват затруднения да си връщат заемите.
- Ние не наблюдаваме нещо необичайно, а и банковата статистика не показва подобна тенденция. Винаги някой има проблеми да си връща кредитите и не само в България - това са обичайни неща.
- Какви ще са предизвикателствата пред сектора в близко бъдеще?
- Конкуренцията в привличането на клиенти ще се увеличава. Ще нарастват разходите за издръжка на банките, а това предполага по-висока ефективност и добро управление.
- Вярно ли е, че клоновете на чужди банки в България предпочитат да кредитират чужди фирми за техни проекти в страните им и в България, а не български компании?
- Не е вярно. Ресурс има достатъчно. Много от чуждите фирми са субсидиари на първокласни международни компании, които имат глобални и регионални споразумения с обслужващите ги банки - техният достъп до кредит при първокласни условия е факт, защото централите им стоят зад тях. Това предполага различно ниво на риск.
