Президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов повдигна интересен въпрос на последния Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Дали страната ни "може да покрива широк периметър на участие в мисии, както е сега, или трябва да убеди съюзниците си, че ще бъдем по-полезни в региона, в който сме, познавайки добре неговите особености, познавайки добре съседите си".

По-просто казано, Българската армия да не напуска района на Балканите и да пази само тук и малко наоколо. За да успокои аудиторията, президентът побърза да обясни, че това е една перспектива, която трябва да се обсъжда със съюзниците ни. Но може да се стигне до обсъждане само ако ръководството на НАТО измени изцяло политиката си.



От създаването на алианса до ден-днешен няма такъв експеримент -



една армия да пази само собствената си територия или съседната. Ценностите на НАТО са съвсем различни. Ами ако на нас ни разрешат да пазим Балканите, над какво ще бди Румъния? А Турция и Гърция?

Вярно е, че армията ни не е достатъчно подготвена, за да се справи със сериозни военни мисии. Да си припомним кога български войник отиде да помага в Босна или в Косово. Да не говорим за македонското село Танушевци. Отиде, когато основната работа беше свършена от НАТО. Българите влязоха в Косово, за да строят мостове и бараки, а в Босна охраняваме лагера на натовците. В Ирак като че ли се справяме по-добре, но и там има проблем с набирането на контингента. Едва ли обаче заради това някоя от съюзничките в НАТО ще се съгласи да се занимаваме само със собствения си двор.

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер призова наскоро всички членки на алианса да засилят участието си в мисиите в Афганистан и Ирак. Никъде в речта си той не спомена някоя страна, която има задача да си пази региона и да не мърда оттам.

След заседанието на КСНС участниците одобриха становище, в което на първо място е изведена препоръката към правителството и Народното събрание



да разработят нова концепция



за участие на страната ни във военни мисии в чужбина. Изтъква се също необходимостта да се усъвършенства националният процес за вземане на решения за участие в мисии. КСНС напомни и че е необходимо да започне работата по приемането на нови Стратегия за национална сигурност и Военна доктрина.

Безспорно нези документи са необходими. Настоящата Военна доктрина е от 1999 г., когато влезе в сила "План 2004". Само в началото на 2002 г. са правени няколко незначителни поправки. И до ден-днешен военните участват в задграничните мисии, без да знаят дали мироналагат, или мироопазват. Поне такива термини не са записани в един от основните документи на армията. Да не говорим, че във Военната доктрина няма думата "тероризъм". А той е основният ни враг.

Дали ще се пише нова концепция, или новите задачи на армията ни ще бъдат вписани при промяна на Военната доктрина няма никакво значение. Но някакъв съвременен документ трябва да бъде приет. А най-важното е да знаем какво правим. И къде го правим. Дори и да сме само на Балканите.