|
Всъщност основната причина да се приеме нов кодекс е, че с него трябва да се даде реален ход на една от най-сериозните административни реформи в страната - създаването на
Национална агенция по приходите (НАП), която да обедини
в едно събирането на данъците и осигуровките
Този мегаорган трябва да заработи на мястото на сегашната данъчна администрация, като изземе от НОИ функциите по събирането на осигурителните плащания. Реформата по създаването на тази грандиозна по правомощия и задължения администрация тече от няколко години. Досега са хвърлени много усилия и пари и тепърва ще се хвърлят още. Приемането на този нов кодекс е ключово условие тя реално да заработи, защото точно с него ще се уредят детайлно правомощията и процедурите, по които органите на новата агенция ще събират данъците и осигуровките, ще преследват некоректните платци и ще защитават фискалните интереси на държавата.
Именно тук е и големият възел от интереси и противоречия. Според редица финансови експерти, които вече са се запознали с проекта, новият кодекс
ще разшири правомощията на бирниците,
а заедно с това ще ограничи извоювани, и то с доста труд, права на данъкоплатците.
Според авторите на кодекса с него ще се опростят редица процедури и ще се въведат еднакви правила за събиране на данъци и осигуровки. Например сега регистрацията на фирмите и гражданите се прави на две места - при данъчните и при НОИ, докато с новия кодекс ще има една регистрация и за данъци, и за осигуровки.
Освен това самата регистрация вече ще се прави по служебен ред, без да е нужно да се подава декларация - фирмите ще се регистрират с данните от БУЛСТАТ, а гражданите - с данните от подадени декларации пред НАП.
Вносителите изтъкват като предимства и това, че удостоверенията за дължими данъци и осигуровки и други документи вече ще се издават в по-кратки срокове, ще се даде възможност декларациите и другите формуляри да се подават изцяло по електронен път, което да спести време и елиминира контакта с администрацията, ще се въведат и общи, еднородни декларации за данъчни и осигурителни цели, за да се намали бумащината.
Няколко са основните моменти в кодекса, които поне засега се очертават като доста спорни. На първо място това са
правата и задълженията на данъкоплатците
и на новия орган по приходите. Те се разминават дори само като бройка в полза на вторите.
Според проекта гражданите и фирмите имат 5 основни права - да бъдат обслужвани и проверявани с полагащото им се уважение, да се пазят в тайна сведенията за тях и личните им данни, да изискват от бирниците, когато ги проверяват, да се легитимират, да получават нужната информация за попълване на декларации, за задължения и др. и да обжалват актове и действия. Положителното нововъведение тук е, че се допуска законовата възможност декларациите да се подават по електронен път.
Но в тази връзка е и друго решение, което заради задължителния си характер няма да се хареса на мнозина. А именно всички налози вече да се плащат само безкасово, т.е. по банков път, с пощенски запис или по Интернет. По познатия начин на касата в данъчната служба от 2006 г. вече ще могат да се плащат само местни данъци и такси като тези за жилищата, колите и др. Аргументът да се въведе това ограничение е, че при безкасовото плащане контролът е по-сериозен.
Самите чиновници се ползват с далеч по-широки, нормативно определени и по този начин гарантирани права - общо 17 на брой. В това число да извършват ревизии и проверки, да установяват нарушения, да влизат свободно в подлежащите на контрол обекти (като производствени помещения, магазини, складове, офиси, кантори и др.), да проверяват тяхната отчетност, да проверяват счетоводните им, търговските и други книжа, да изискват и изземват оригинални документи, книжа, вещи и други носители на информация, да изискват от контролираните субекти да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина, да запечатват каси, складове, работилници, офиси, да искат разкриване на банкова, служебна или застрахователна тайна, да изискват писмени обяснения, да претърсват и изземват от обектите. Тук дори авторите на проекта
признават, че се залагат някои твърде непопулярни мерки,
но смятат, че те са оправдани в името на ефективността. Според новия кодекс при ревизия и проверка органите на НАП ще могат да извършат претърсване и изземване с разрешение на районния съдия и със съдействието на МВР. В неотложни случаи обаче, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, те ще могат да влизат в офиси, кантори и други обекти и да претърсват и без съдебно разрешение. Освен това на такива проверки ще се влиза дори ако лицето, което се инспектира, отсъства, както и ако няма негов представител. От текстовете излиза още, че акциите ще могат да се провеждат и през нощта, ако не търпят отлагане. Експерти обясняват, че тези възможности се залагат само като краен случай, когато има съмнения за данъчни и осигурителни измами и тогава трябва да се действа оперативно спрямо криминалния контингент. Впечатляващ обаче е текстът, че органът, който извършва претърсването, може да забрани на присъстващите да влизат във връзка с други лица или помежду си, както и да напускат помещението, докато завършат действията. Той може да разпореди още помещения и хранилища да се отворят принудително при отказ да бъдат отворени. Впечатляващ е текстът, с който това изречение завършва: "...като се избягват ненужните повреди".
Гражданите и фирмите пък се задължават да оказват съдействие при проверките, като нямат право да отказват писмени обяснения. Това задължение се вменява и на трети лица, когато има унищожени документи например. Според кодекса
никой няма право да отказва да даде писмени обяснения
освен роднините на ревизирания субект, лицата, които със своите отговори биха причинили наказателно преследване на себе си или на свои роднини, и свещениците и други лица, които по закон са длъжни да пазят определени данни и факти като професионална тайна.
Друг интересен и отново спорен момент е, че новите органи по приходите ще търсят гражданите и ще им връчват съобщения за дължими данъци и на работното място. Когато издирваните данъкоплатци не са на работа, те ще могат да оставят документа на лицето, определено да приема съобщения на работодателя. Остават възможностите призовките да се връчват на посочения адрес за кореспонденция, по пощата с обратна разписка, по факс, с електронно съобщение и др. Според юристи обаче не е уредено достатъчно добре кога се смята, че бирниците действително упорито са търсили едно лице и че за него започват да текат нови срокове едва след като са положили тези усилия. Според кодекса връчване на съобщение и други документи чрез прилагане към досието на лицето ще се прави, когато не може да бъде открито нито то, нито негов представител или роднина след две посещения на посочен адрес, между които са минали поне 14 дни.
Промените по реда за провеждане на данъчните ревизии със сигурност ще са една от най-оспорваните теми в новия кодекс. Вносителите изтъкват, че в тази област има редица положителни промени. Например, че ревизиите вече ще се правят от един орган - НАП, едновременно и за данъци, и за осигуровки. А не както е сега - в една фирма на проверка да влизат първо данъчните, след това от НОИ или обратното.
И че за първи път ще се даде възможност на ревизираните лица да изказват своите възражения по резултатите от ревизията, преди да им се връчи окончателният акт. За целта се въвежда констативен протокол, върху който проверяваните ще могат да се произнесат, и едва след това ще се издава ревизионният акт. За първи път се въвежда и възможността да се постига споразумение при административното обжалване на един ревизионен акт, като провереното лице може да се споразумее с органа, пред който тече обжалването, за това кои факти и доказателства се считат за приемливи и кои - не.
Юристи обаче критикуват остро именно тази част на кодекса заради промяната в сроковете, в които може да продължи една данъчна ревизия. При едно от последните изменения на ДПК след яростни битки бе извоювано решението ревизиите, които практически блокират и затрудняват дейността на всяка фирма, да не продължават повече от 3 месеца. Бе прието, че удължаване с до 1 месец може да се разрешава от главния данъчен директор, но само след като се представи мотивирано искане за това. При особени случаи след това ново удължаване може да се разрешава от финансовия министър. Сега се предлага това изключение да отпадне, а
максималният срок на една ревизия
да бъде удължен до 6 месеца,
като остава вариантът, ако той се окаже недостатъчен, да може да бъде продължен с други 6 месеца с нова заповед за възлагане след разрешение на териториалния директор. От данъчната администрация обясняват, че промяната се налага, защото при някои фирми с по-мащабен бизнес е нужно повече време, за да се направи обстойната проверка. При ревизии на физически лица пък нерядко се налагали справки с чужди данъчни администрации, когато има контрагенти в чужбина. Според експерти обаче тази промяна е необоснована и е в полза на администрацията, защото ще й позволи да проточва проверките за сметка на затруднения на данъчно задължените лица. Юристи критикуват и решението в новия кодекс тежестта на доказване в ревизионното производство да се прехвърля на задължените лица в някои специфични случаи - като например при трансферно ценообразуване, установяване на недекларирани доходи и укриване на приходи.
Това са само част от промените в данъчния процес, които тепърва ще предизвикат сериозни спорове. Със сигурност след внимателния правен анализ на текстовете в парламента ще изскочат и други, неподозирани досега решения. Тогава ще лъсне за чие удобство се правят реформите в данъчната администрация.