Възможно ли е в разгара на лятото да пламне нова църковна война, както стана преди 12 години, когато правителството на Филип Димитров подпали фитила на разкола в Българската православна църква? Подобни въпроси вероятно си задават мнозина след вчерашната акция на прокуратурата и полицията, при която разколниците от т. нар. алтернативен синод на Инокентий бяха изведени от църковни имоти, с които те незаконно и твърде дълго се разпореждаха и изглежда смятаха, че са ги придобили по давност.
Въвеждането на каноничното църковно ръководство във владение в случая е стандартна законова процедура, която едва ли ще предизвика сериозни обществени протести. Възможно е да са шумни и кресливи, но не и масови. От няколко години църковният разкол е с плавно затихващи функции и изгонването на расофорната компания около Инокентий от заграбените имоти, ще приближи неговия окончателен край.
Разколниците са политически креатури,
лансирани от част от синия политически елит в началото на 90-те, поради което без политическа подкрепа те не могат да съществуват. Този гръб обаче вече го няма. Политиците, които насърчаваха и поддържаха разкола, логично загубиха подкрепата на своя електорат. Филип Димитров вече е един квартален Ларошфуко. Още към средата на мандата си Иван Костов изпитваше умерена погнуса към попщините. Преди две години Надежда Михайлова успя да се дистанцира от разкола, макар че той продължава като газено тенеке да дрънчи след СДС. Симеон Сакскобургготски многократно и недвусмислено е демонстрирал подкрепата си за патриарх Максим. В това отношение той е напълно последователен.
Софиянски, който винаги е подкрепял Инокентий в усвояването на църковни имоти, в момента е с единия крак в затвора. Възможно е да се отърве, но вероятно цената ще се окаже политическото му бъдеще. Нека добавим, че главният прокурор Филчев не е Татарчев и явно не става и не ляга с призрака на комунизма.
След като не могат да разчитат на политическа подкрепа, разколниците биха могли да заложат на някакви ярки реформаторски идеи, на личен чар, интелигентност, пастирско обаяние. Ако имаха поне едно от тези качества, досега това щеше да е проличало, но не е. Ако тежненията им наистина бяха от духовно естество, не би имало проблем да регистрират нова църква. Ако обаче към църквата досега са ги привличали само нейните имоти (а основания за такива подозрения има), явно е съвсем справедливо те най-сетне да бъдат изведени от там с полиция.
Възможно е хората около Инокентий да заемат позата на мъченици за вярата, но това би било колкото нелепо, толкова и смешно.
Около църквата има
два проблема, които политиците обичат сръчно да смесват
Първият опира до това дали лукавците около Инокентий, Камен Бараков и Анатолий Балачев могат да представляват Българската православна църква и вторият е дали поведението на каноничните църковници около патриарх Максим винаги е на висотата на техните пастирски отговорности. Краткият и правилен отговор на двата въпроса е "не". От това, че хората около Инокентий са самозванци и църковни самодейци, не следва, че владиците на дядо Максим са идеални пастири. Нито пък от не всякога адекватното поведение на синодалните старци следва, че Инокентий е софийски митрополит.
За да се вникне в естеството на проблема, той трябва да се погледне малко нестандартно. Нека си представим, че примерно Йоло Денев се самопровъзгласи за алтернативен президент. Следва ли веднага да се установи в президентството и дали логичната в случая намеса на медицинските власти, придружени от полиция, ще предизвика обществени вълнения. Инокентий представлява БПЦ точно толкова, колкото Йоло е президент.
За да имат разколниците успех, трябва на власт да се върнат онези квазидемократични талибани, които провокираха разкола в църквата. Много малко вероятно е някога това да стане. Вярно е, че глупостта е естествено човешко право, но у всяко общество има инстинкт тя да бъде контролирана в приемливи граници.
Гледах бтв преди около половин час - паднах от смях
Инокентий : Един човек заповяда на тия двама свещеници да убият друг свещеник. Няма да му казвам името.
Водещия : Кажете го името де.
Инокентий : Едикой си митрополит ( май беше Неврокопския ?!) заповяда да бъде превзет еди кой си храм.
Алооо, като си толкова отворен, кажи го де ! Еди кой си заповяда да бъде убит еди кой си. Ама от това следва съдебно дело таковата ... Аман от такива селски тарикати. Като е толкова отворен, ЗАЩО не го каза в прав текст ? Като го притиснаха, и се изметна като фурнаджийска лопата