|
- Г-н Дончев, действаха ли в достатъчно добър синхрон институциите и спецслужбите по случая с българските заложници в Ирак и направи ли се най-доброто в тази ситуация?
- Да, в случая се стори изключително много. Едно е обаче какво е направено, друго е - какво е постигнато. Ще трябва да ги разграничим тези неща, защото в подобни кризи със заложници, особено в Ирак, имаме почти предизвестен край за съжаление. Той е такъв особено за страните, които имат последователна и ясна политика, каквато е и България.
Що се отнася до работата на службите, тя беше много адекватна, в много близък синхрон с работата на чуждите им колеги. Още в самото начало беше установен контакт и от информационна гледна точка беше осъществено максималното. Имахме максималната информация, която би могла въобще да бъде събрана от нашите служби, от наша агентура и от чуждите служби. От оперативна гледна точка предложенията за евентуални спасителни акции и т. н., които много се въртяха в пространството, според мен не бяха оправдани. Поради това смятам, че не намериха и някакво решение. Причината е, че обстановката в Ирак е толкова сложна, че всяка подобна операция би поставила на изключителен риск не само заложниците, но и спасителите.
- Имаше ли вариант да се постигне по-добър резултат?
- За съжаление в тази и в други подобни кризи в Ирак добрият краен резултат е в повечето случаи плод на случайността. А ако можем да говорим за някаква детерминираност, възможност да се влияе върху събитията, тя в случая би била свързана със сериозни външнополитически компромиси на нашата страна. В дадения случай те са неприемливи. Поради тази причина с оглед на твърдата, ясна и предсказуема политика на нашата страна по отношение на международния тероризъм и Ирак смятам, че взехме възможно най-адекватната позиция.
- Какви са поуките от тази трагедия?
- Поуките страната и спецслужбите си ги правят от доста по преди, още от случая на нападението срещу нашата база "Индия", където дадохме и първите жертви. От една страна, това са поуки за службите, че трябва да разполагат с конкретни информационни източници и агентура в страната, в която извършваме съответните действия, и от друга страна - че подготовката, екипировката, обучеността на нашите контингенти трябва да са на нивото на опасността и риска.
Смятам, че в това отношение се работи вече от месеци. Резултат е, че имахме, макар и не пълна, информация в случая.
И че всъщност тези актове на насилие, които се извършват, са срещу беззащитни наши граждани, които по случайност са попаднали в лапите на терористите, но не и срещу нашия контингент, тъй като той е вече достатъчно обучен, за да отрази всяко подобно нападение. За съжаление в случая наблюдаваме един типичен български нихилизъм към правилата, към закона, към ограниченията и медиите доста помогнаха това нещо да се забележи. Значи паралено с акцията по евентуални преговори и освобождаване на нашите заложници течеше лавина от информации и изявления на други българи, които казваха, че пренебрегват опасността и тръгват към Ирак. От една страна, борбата за хляба естествено е исторически присъща на българина, но от друга, когато това е свързано с поемане на непремерени рискове, то говори за пренебрегване и на здравия разум и в крайна сметка за безотговорност към семейството. Аз още един път искам да се присъединя към призивите на всички официални лица да не се пътува в Ирак. Там е опасно, там е смъртно опасно и рискът просто не си струва.
- Има ли опасност от терористични актове у нас?
- Потенциалната опасност съществува от доста отдавна и е коментирана многократно, но съществува и съответната подготовка за отразяването на подобни актове. Тази опасност изключително много нарасна след 11 септември 2001 г., но още тогава страната ни реагира адекватно. В първите минути и часове след нападението жандармерията и полицията веднага поставиха постове на съответните застрашени посолства - американското, израелското и др., погрижиха се за охраната на протичащото в Пловдив тогава натовско учение "Кооператив кий". Така че потенциална опасност съществува, но и потенциалната ни подготовка за отразяване на подобни опасности е значително по-сериозна.
- Качествен ли е контролът върху службите?
- Смятам, че става по-качествен, особено в рамките на последните 3 г., доколкото службите вече са в полезрението на общественото внимание и интерес. Редовно се говори за тях, има и постоянен мониторинг, който се осъществява на професионална основа. Имам предвид подкомисията за контрол върху специалните служби, която беше създадена към парламента. Самата комисия всъщност си изработва и завоюва правилата и правата. До този момент е направена сериозна крачка напред, но контролът върху специалните служби ще стане истински качествен само тогава, когато бъде изработена общата стратегия за специалните служби и въобще за националната ни сигурност. Всичките служби трябва да бъдат включени в обща интегрирана система за сигурността на страната, която включва и вътрешната, и външната сигурност.
Смятам, че Стратегическият преглед на отбраната трябва да бъде продължен с един своеобразен стратегически преглед на сектора за сигурност и това да е следващата стъпка за създаване на стратегия за сигурността на страната. Мисля, че междуведомственият съвет по въпросите за интеграцията и НАТО състави работна група, която ще работи по такава стратегия.
- Получихте ли отговор на въпроса защо министър Петканов не ви уведоми за кадровите рокади в службите?
- Това е минал въпрос, нямаме проблем с министър Петканов и не виждам смисъл да го коментирам повече. Така или иначе диалогът ни е добър, непрекъснато обсъждаме въпроси, свързани със сектора за сигурност, и смятам, че това може би е било случайност или някаква небрежност.
- Доста голяма небрежност, не смятате ли?
- Това е преодоляно, смятам, че в бъдеще подобни проблеми са предотвратени.
- Защо предлагате разузнаването и НСО да минат към премиера, това с какво ще подобри работата им?
- Идеята ми беше НСО, и НРС да бъдат включени в обща координатна система на спецслужбите и да се координират от Съвета по сигурността към премиера. Като естествено този съвет придобие малко по-разширени функции, за да е добре действащ оперативен орган. Смятам, че всички служби по някакъв начин трябва да бъдат координирани от висшия представител на изпълнителната власт.
- Но не се забелязва президентът да е склонен да се откаже от тези служби?
- Тъй като има създадена вече традиция специално за НСО и НРС, не би следвало да се бяга от това шефовете на двете служби да се назначават с указ на президента. Защото пък точно този президент и точно този премиер доказаха, че имат доста сериозно отношение към спецслужбите, че не се отнасят лекомислено към тях и бъдещето им не им е безразлично. В случая аз не искам да всявам някакъв раздор, изразявам лично мнение. Казвам, че би било добре тези служби да са към един професионален орган, който разполага с достатъчно административен и информационен капацитет и логистика, за да може ефективно да ги координира и информацията от тях по-лесно да отива до съответните адресати.
- Да ви върна към отвореното писмо на премиера от миналата седмица. Към кого беше адресирано то - до избирателите или към членовете на НДСВ?
- Смятам, че то беше към всички български граждани и специално към членовете и симпатизантите на НДСВ. То даде няколко много важни насоки. Първо, прекъсна сериозните спекулации, които се развиваха около премиера за евентуален отказ от политика или насочване към друга сфера и т. н. Това се оказа невярно и се радвам, че беше категорично изяснено именно от титуляря. Тълкувания на писмото не искам да давам, най-малкото, че самият премиер се разграничава от подобни неща. Но то е един много сериозен стимул за нас в по-нататъшното ни политическо развитие и е сериозна заявка за бъдещите парламентарни избори.
- Кои са лошите в НДСВ, кои са хамелеоните, за които премиерът говори?
- Ще се въздържа от тълкувания. Политическите хамелеони се разпознават по тяхното политическо поведение. По това, че могат за кратко време да сменят няколко формации и принципите си.
- Напоследък е много актуална хипотезата за коалиция между НДСВ и БСП след следващите избори, а дори и за бъдещ червен кабинет начело със Сакскобургготски. Как ви звучи това?
- В политиката всичко е хипотези. По конкретния въпрос можем да говорим с яснота, след като видим резултатите от следващите парламентарни избори. Хубавото на либералните партии е, че те са изключително гъвкави и отворени за различни типове политическо сътрудничество, което естествено трябва е осъществено само в унисон с идеите им. Управлението на НДСВ допринесе изключително много за смекчаване на отношенията в политиката. Както виждате, обвиненията, че едва ли не се разрушава политическата система, се оказаха изключително несъстоятелни. Напротив, оказа се, че различните политически субекти, изключая може би новосъздадената партия на Костов, започнаха да водят нормален и разумен политически диалог. Надявам се всяка следваща стъпка благодарение на това, което се случи преди 3 г., да доведе до още по-нормален европейски диалог в унисон с европеизацията на нашата страна.
