|
Иде реч за
"Бръмбаргейт" - прословутото подслушване
в дома на главния прокурор Никола Филчев,
разкрито от военната прокуратура. Скандалът гръмна на 28 юли 2000 г., когато прокурорската пресслужба оповести, че в дома на шефа са открити "подслушвателни устройства, монтирани от Службата за оперативно-техническа информация на МВР". А "в съседен апартамент е установена централа, която предава сигнала директно до сградата на МВР". Прокуратурата образува дело и през ареста минаха ред МВР служители, включително и на отговорни постове. Стигна се и до обвиняване на тогавашния главен секретар на МВР Божидар Попов, но след това обвиненията бяха снети.
В началото на юни 2004 г. започна процес срещу трима не толкова отговорни фактори, а други двама междувременно се споминаха. В началото на юли съдиите с пагони се заеха с "Бръмбаргейт 2" - дело, наченато тази година по материали от преписката отпреди 4 г. По него на подсъдимата скамейка е ексшефът на НСС Атанас Атанасов.
И двете дела се отложиха - за есента. Дали тогава ще стигнат до финал не е ясно. Мъгляви са и прогнозите за присъдите. Сигурното е, че раздвоената случка има всички шансове да прерасне в епопея - след и когато се произнесе военният съд, остават още две инстанции. Отдавна се чува, че магистратите хич няма да бързат с окончателното решение. По очевидни причини.
Само че от 2000 г. насам избухнаха и
други и все шумни скандали с микрофони
Например: аферата с незаконното подслушване в София, вършено от 1994 г. до 2001 г. и оповестено от МВР през октомври 2001 г. Твърдеше се, че бизнесмени и политици са записвани от почти всички автоматични телефонни централи по заръка на престъпна организация. Че е открита подслушвателна техника в режим на запис, като подслушването се е осъществявало от т. нар. ЗИГ-зали. Достъпът до тях е ограничен, а техниката служи за известяване на определени категории хора в случаи на война или на повишена бойна готовност. Съобщено бе, че организаторите на мрежата били бивши служители на МВР и ДС, подпомагани от хора от телефонните централи.
Но случаят потъна. За последно през юни 2002 г. го вкараха в съда с гриф "строго секретно с особена важност" и отказаха всякаква информация по него. Все пак се разбра, че подсъдими (за участие в организирана група) са двама телефонни техници. От поръчителите - ни следа. Две години по-късно делото още е на първа инстанция, научи "Сега". Но единият техник вече бил покойник.
Други примери - "Станковгейт", "Гном" и "Гном 1"
Аферите гръмнаха през декември 2002 г. - по времето, когато
Едвин Сугарев бе огласил прословутото си писмо с обвинения срещу Никола Филчев, а Висшият съдебен съвет се чудеше дали да реагира (малко по-късно предложи на обвинител N1 да подаде оставка, но той отказа).
За записването на правосъдния министър Станков се разбра, след като прокуратурата прати на Висшия съдебен съвет секретна справка с подслушани разговори в отговор на обвиненията на Сугарев. На следващия ден в. "Труд" публикува стенограма на записите, сред които имаше и разговори със Станков. Първо се твърдеше, че спецсредствата са прилагани само към спецполицая Живко Георгиев, който бил говорил и със Станков. След това от МВР признаха, че е слушан и лидерът на моряшкия синдикат Пламен Симов, покрай когото е записан и Сугарев. А накрая - че срещу спецполицая Георгиев (междувременно уволнен от МВР по други обвинения) прокуратурата води секретно дело за изнудване на Станков. Историята звучеше объркано и тогава - бъкаше от действащи лица, неясни връзки и триж по-неясни разяснения за тях. Но подслушването бе факт.
Факт се оказаха и записите, правени на ексшефа на НСС Атанас Атанасов, а покрай него на Надежда Михайлова, шефа на ВКС Иван Григоров, конституционния съдия Васил Гоцев и журналисти. Тях огласи членът на вътрешната комисия на НС Йордан Бакалов. Така лъсна разработката "Гном", на която депутатите попаднали, докато проверяваха "Станковгейт". Дни по-късно гръмна и друг скандал - "Гном 1" - за подслушване на съпругата Анелия Атанасова - на личен и служебен GSM. Тогава Атанасова работеше за американската правителствена агенция за развитие, където сътрудничеха и депутати.
Какво стана с тези скандали? Нищо -
прокуратурата обяви, че подслушванията били законни. На този фон напъните по "Бръмбаргейт" стават все по-впечатляващи. И объркващи.
Защото, оказа се, вината за откритите във Филчевия дом проводници се търси от различни служби в различни дела. Като и в двата случая се твърди, че именно това са службите и точно тези са лицата, отговорни за проверката и демонтирането на "мероприятието" и достатъчно прегрешили, за да ги пратят на съд. А разлика във фактите по принцип няма - и в двата случая на прицел са апартаменти от фонда на бившето БОДК в квартал "Витоша". И в двата случая се цитира периодът от 1998 до 2000 г. И в двата случая апаратурата е една - базови станции, микрофонни капсули и прочее чаркове. Разликата е само, че в първото дело засегнатият е персонално Никола Филчев, във второто - неизвестно кой.
Кого за какво съдят в "Бръмбаргейт"?
На съд са подп. Йордан Йорданов, за последно работил като главен инспектор в експертно-техническата служба СОТИ на МВР. На 8 август 2000 г. той е уволнен дисциплинарно след 20 г. служба. Вторият е майор Борис Бояджиев, също главен експерт в СОТИ-МВР, работил под прикритие в отдели на бившето БОДК, впоследствие АДИС, стопанисвали дипломатическите имоти у нас. Третият е Пламен Арсов - бивш началник на направление в СОТИ, пенсиониран през 1997 г. след 24 г. служба. От делото заради смърт отпаднаха полк. Светозар Спасов, бивш шеф на СОТИ, по време на скандала - зам.-началник на НСБОП и майор Милчо Кирилов - началник на група в СОТИ.
Какво е престъплението според достигащите до публиката сведения? През април 1994 г. в новия бл. 3 в кв. "Витоша", предоставен за стопанисване на БОДК, впоследствие на АДИС, законно са монтирани СРС-та за контрол на чужденците, представляващи оперативен интерес.
Документацията за станциите и микрофоните се пазела в СОТИ
В книжата били отразени и данни на кого са поверени станциите - служители на МВР, настанени в апартаментите с апаратурата срещу писменото задължение да осигуряват безпрепятствен достъп за профилактика, подвключване, отстраняване на повреди. В такъв апартамент е Пламен Арсов.
През март 1998 г. с правителствено постановление част от жилищата на БОДК са предоставени на правителството и на парламента.
През март 1999 г. премиерът Костов издава настанителна заповед на новоизбрания главен прокурор Филчев в бл.3 в кв. "Витоша". В края на 1999 г. Филчев иска от Божидар Попов проверка дали в апартамента му има подслушвателни устройства. Попов я нарежда на тогавашния началник на СОТИ Светозар Спасов, той - на Йорданов и Кирилов. Двамата отиват с техника за радийни подслушвателни устройства и докладват, че апартаментът е чист. Попов уведомява Филчев. На 28 юни 2000 г. военната прокуратура установява друго - в апартамента на шефа има монтирани микрофонни капсули, а в апартамента на Пламен Арсов - базова станция с кабели за тях, апаратурата не е работела. Според обвинението тези устройства можели да се използват за подслушване. Записи не са издирени. Чува се и друго - че прокурорите съвсем омесили разните спецсредства - споменатите с кодови имена СРС-та служели за звукозапис в помещение, а обвинителите твърдели, че имало подслушване на телефоните.
Вината на Йорданов е, че не осигурил задълбочена и качествена проверка, понеже не информирал проверяващите какви "бръмбари" да търсят. На Бояджиев - че не следил промените в жилфонда и не информирал шефовете на СОТИ за преотстъпването на апартаменти на МС и НС. С което двамата станали и съучастници на Пламен Арсов, като му позволили незаконно да държи спецтехническо средство, за да подслушва Филчев. Това довело до тежки вреди - нарушаване неприкосновеността на личния живот на обвинител N1. Йорданов и Бояджиев могат да получат от 1 до 8 г. затвор, Арсов - до 3 г.
В "Бръмбаргейт 2" обаче вината за недемонтираните СРС от блока в кв."Витоша" (включително и от Филчевия апартамент) се търси от шефа на НСС Атанасов, посочен за пряк отговорник за "бръмбарите". Отделно Атанасов е винен, че осуетил преследване срещу участник в група незаконни подслушвачи, взет за секретен сътрудник на НСС. Кои са лицата, пострадали от "бръмбарите", прокуратурата не е посочила. Кой е сътрудникът също е неизвестно. Данните бяха съобщени от водещия прокурор в интервю. Извън тях и двата процеса
гъмжат от сведения, контрасведения
и прочее задкулисни информации
Например: че няма нормативен документ, уреждащ демонтирането на монтираните СРС. Че в секретните книжа на МВР било указано апаратурата да се маха след "изтичане на срока на експлоатация". Че въпреки това парламентарните жилища са предварително прочистени, след като тогавашният шеф на НС Йордан Соколов официално уведомил МВР за промяната в жилфонда, но такова писмо не е постъпвало от кабинета. Както и че, в крайна сметка, Филчев не е подслушван от тези апарати по този начин в дома си. Но бивши и настоящи служители от службите месеци наред му пускали мухата, че го записват, за да си отмъщават на бивши и настоящи шефове.
Кой прав и кой крив ще каже съдът. Пък и това не е най-важното. Проблемът е другаде -
какво постигнаха тези дела и чий интерес защитиха?
Дотук резултатът е един - налице са повсеместни публични разкрития къде спецслужбите монтират микрофони и как точно го правят, гарнирани с технически и други детайли. Сиреч - пълно разсекретяване на уж секретните способи, с които, по презумпция, държавата трябва да пази сигурността си (като всички други държави по света). Но това надали оправдава харченето на държавни пари - защото работата на правосъдната машина струва скъпо. На данъкоплатеца.
Истина е - никой не може и не бива произволно да бъде подслушван, следен и записван. Но е истина и друго - смисълът на правосъдието е законът да се прилага еднакво спрямо всички, защото само тогава има гаранции, че той ще бъде спазван, а не употребяван по усмотрение. Къде отидоха правата на останалите "слушани" в изброените случаи? Къде е наказанието за "подслушвачите"? Май сме свидетели на поредния спектакъл.
|