На 24 юни т. г. парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред препоръча на Министерски съвет да промени скоростно Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана на България. Тя реши и да укаже на Сметната палата и на Държавния вътрешен финансов контрол да извърши извънредни проверки в службата. Парламентарната комисия фактически обяви и че НСО трябва да се преструктурира веднага, за да се спрат възможностите за едноличното и управление, както и да се предотвратят скандалните вариации, при които служители на възловата структура да работят и частно.

Близо месец по-късно няма и следа да е направено което и да е от горните неща. И депутатските настойчивост и контрол ги няма изобщо. Нещо, което дава основание да се смята, че наистина цялата сценка бе, за да се махне ген. Димитър Владимиров като началник на НСО.

Тук обаче изобщо не става дума за това дали е трябвало или не да бъде отстранен той. А за истинските проблеми. А те са поне два. Първият е, че за пореден път бе демонстрирано как за реформи, промени, спешни проверки, нарушения, престъпления се говори само докато заглъхне съответният скандал. Вторият - който се отнася директно до НСО, е, че пак бе показано, че няма никаква готовност да се промени едно наистина абсурдно властово положение, при което куп хора се радват, че са обслужвани, втора част от тях се сърдят и завиждат, а третата - която има възможност да вземе някакви мерки, весело гледа отгоре на нещата.

А повече от очевидно е, че



НСО се нуждае и от закон, и от реформи, и от ограничаване на правомощията,



и от намаляване на бюджета и на привилегиите на обслужваните от нея лица, и от изваждане на светло. Не са безпочвени твърденията, че между бившето Пето управление на Държавна сигурност и настоящия му приемник НСО няма кой знае каква разлика. Обслужваните от НСО по един или друг начин са почти толкова, колкото и преди 10 ноември 1989 г. Изобщо да не говорим за неспецифичните дейности, с които се занимават нейни служители - като бране на круши и ябълки, обгрижване на животни и др. подобни.

Ето да вземем това, с което се занимава службата по действащия в момента неин устройствен правилник.

Според този документ НСО осигурява



лична, постова и техническа охрана, спецтранспорт



и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и чужбина на президента и вицепрезидента, председателя на парламента и на премиера. Службата пази и вози председателите на Конституционния съд, на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главния прокурор. При повишена степен на застрашеност на тези лица може да се осигурява и друга охрана, пише още в правилника. Такава явно има за главния прокурор Никола Филчев, след като той има и пилотна кола и поне четирима гардове, които постоянно се въртят около него.

Само специализиран транспорт службата осигурява на членовете на Конституционния съд, зам.-шефовете на парламента, вицепремиерите, председателя на Сметната палата, управителя на БНБ. Ако има повишена степен на застрашеност и на основание решение на комисията, НСО осигурява охрана и специализиран транспорт на:

1. народни представители, министри и членове на сметната палата;

2. бившите премиер, председател на парламента, вицепрезидент и президент - до 1 година, след като паднат от власт;

3. членове на семействата на действащите президент, вицепрезидент, премиер и шеф на парламента.

НСО осигурява автомобили от своя парк на министрите и кмета на София, пише още в правилника. Има специална разпоредба, според която службата осигурява транспортното обслужване на администрацията на президента за сметка на собствения си бюджет. Правилникът определя, че личната охрана се осъществява със специализирани похвати, технически средства и оръжие при непосредствена заплаха. Техническата охрана пък включва проверка на сгради, колети, транспортни средства, подаръци и багажи, изграждане и поддържане на сигнално-охранителни системи, дори и контрол на годността на храната и напитките.

Службата стопанисва и резиденциите в Бояна, Евксиноград, Шабла и Кричим. Тя работи в тясно взаимодействие с правителствена болница. Обгрижва и определени международни делегации - при това не само държавни и правителствени.

И



тук идваме до няколко прости въпроса



Поради каква точно причина министрите трябва да се возят от коли на НСО, а често и от шофьори на службата? Защо столичният кмет трябва да бъде обслужван от тази структура? Или пък всички конституционни съдии? И дори зам.-председателите на Народното събрание, председателите на върховните съдилища и главният прокурор? Изобщо да не говорим какво правят в този списък шефовете на Сметната палата, БНБ и цялата президентска администрация? Те изначално заплашени ли са, необходимо е да им се оказва някаква специално внимание и да им се дават някакви привилегии или какво?

Всички тези структури си имат свои бюджети и възможности. Ето да вземем например огромния автопарк на Народното събрание. Толкова ли няма да се намери някой мерцедес или беемве за зам.-председателите на парламента? Или пък министрите - напълно логично е просто да си вземат коли и шофьори от техните министерства. Защо трябва да се возят в специално закупени от НСО за тях БМВ-та.

Какво им е толкова заплашеното и специалното и на столичния кмет, и на председателя и на членовете на Сметната палата?

Не може да се приеме за сериозно и че конституционните съдии трябва да се разхождат с мерцедеси на НСО. Нито са заплашени, нито им липсва бюджет.

Не може да има спор, че кашата с това кой да бъде пазен, кой возен, кой и двете стои от години. Така и никой и досега не е дал смислен отговор как се прави подборът - по симпатии, по застрашеност, по принципа "на кого да се харесаме"? И точно тези въпроси обясняват защо с годините тази служба се оказа изведнъж много важна, специална и апетитна.

Но какво да говорим, след като се оказа, че самият досегашен шеф на НСО е бил охраняван от хора от службата. А ако се разрови човек, ще види и други много странни неща - и хора, и къщи, и обекти, които са охранявани, а ги няма в нито един нормативен акт.

Изобщо



набъбващият през последните години списък на привилегировани

трябва да бъде съкратен до минимум. И най-добре е да останат само премиерът, президентът, председателят на Народното събрание и най-много вицепрезидентът.

Защото иначе си е чисто трошене на държавна пара. Да не говорим какви скандали настават при всички избори, когато изведнъж колите на НСО минават по близо 1 млн. км, за да возят партийни лидери и кандидат-депутати. Вярно е, че парите са от бюджета на Министерския съвет, предназначени за изборите, но сигурно мнозина са забравили как през 1999 г. тогавашният министър на държавната администрация извади ревизионен акт. Според него се оказа, че Министерският съвет е платил необосновано 9 800 000 недоминирани лева за гориво за колите на НСО. Тази служба е обслужвала с автомобили предизборните кампании и е отчела 492 000 километра повече от извършените, твърдеше Тагарински, като поясни, че този разход се отнася за пилотни и оперативни коли извън определените за обслужване на изборите. Разходът е недокументиран и е недоказан, тъй като е посочен в общ пробег и средна разходна норма, обяви още тогавашният министър на държавната администрация. Той разкри, че колите на службата само по време на кандидатпрезидентската кампания в края на 1996 г. са минали 987 762 километра.

Но да беше само това - здраве му кажи.

Защото



с постоянното увеличаване на хората, обслужвани от НСО,



беше повишаван и бюджетът на службата, гласуван от депутатите. За последните 5 години той е увеличен с повече от 5 млн. лв. През 2000 г. бюджетът на НСО е бил 12,2 млн. лв., докато за тази година той е вече 17,5 млн. лв. Един-единствен път на службата бе отказано увеличение с 1,5 млн. лв., което бе искано за закупуването на брониран автомобил. Това се случи за бюджетната 2003 г. В края на същата тази година депутатите обаче препоръчаха на Министерството на финансите да даде тези пари на НСО.

В крайна сметка и министрите, и депутатите, и президентът трябва да поемат своята отговорност, защото именно те са участвали при изготвянето на списъка с лицата, които се возят и охраняват, при изготвянето и гласуването на правилника и бюджета. Пак те трябва да отговорят и защо службата нямаше заместници повече от 7-8 години. Защо досега не са прегледани докладите на финансовия контрол и на Сметната палата? Защо чак сега депутатите се сетиха да искат щателни проверки за разходването на средствата в службата? Защо така и не приеха закон за нея? Нещо повече. В обявената само преди няколко дни законодателна програма на правителство няма и дума за закон за НСО, или пък за закона за Националната разузнавателна служба, или пък общ закон за специалните служби. Или ще чакаме обещания при следващия скандал в някоя от тайните структури?

Поне на първо време трябва да се промени устройственият правилник на НСО и да се намалят до минимум хората, които се обслужват от нея. Тогава ще се окаже и безспорно, че щатен състав от 940 души е, меко казано, раздут.

Десетките коли на службата ще могат да се раздадат по ведомствата, които ще си поемат ремонта и бензина. При това от собствените си средства. Защото сега службата за охрана поддържа огромен автомобилен парк и гараж.

Така от всичките 17 млн. лв. бюджет на НСО - а това е само явният, ще могат да се спестят поне 10 млн. Които могат например да отидат в Националната разузнавателна служба, която, оказва се, има с цели 5 млн. лв. по-малък бюджет от НСО. И България най-малкото ще може да разузнава по-добре кой й отвлича гражданите.