|
Подобни констатации направи по адрес на образованието в началото на мандата си правителството на Симеон Сакскобургготски. Три години по-късно тези и други проблеми (залегнали в 4-годишната управленска програма на жълтите) продължават да са налице. Че недостатъчно е свършено призна за пореден път миналата седмица и самият цар-премиер. В открито писмо Сакскобургготски се разкая, че продължава да е длъжник на народа за здравето и образованието му.
Би било наивно да считаме, че с проблеми като горните може да се справи веднъж и завинаги което и да е било правителство. Прибързаното размахване на смели обещания прави лоша услуга на авторите им, но не това е големият грях на управляващите. И това правителство уви
проигра най-важната карта - да генерира обществена подкрепа
за промени в образованието още в началото на мандата си. Жълтите се сетиха да търсят национален консенсус с три години закъснение - начинание със съмнителен успех.
Колкото и странно да звучи на фона на дежурните проблеми, обещаното и изпълненото от кабинета като цяло не е малко. Поредната смяна в министерство на образованието успя да отхвърли доста работа. Чиновниците обаче трудно могат да си припишат това като особена заслуга. Нямаше нито нова визия за развитието на системата, нито аргументирано отстояване на сегашните й параметри. В образованието продължиха да кърпят и наваксват едно от най-сериозните изоставяния в маратона на прехода.
Подобно на здравеопазването, и при образованието НДСВ бе поставено в нелеката позиция
да продължава реформа, започната от предходно правителство
Основната промяна, наложена от кабинета Костов, бе в средното образование. Екипът на ексминистър Веселин Методиев на практика преструктурира целия учебен процес, като реши да акцентира върху профилирането на учениците, тоест върху правото им да избират часове съобразно интересите си. За избираемата подготовка бяха заделени революционно много часове, като задължителната съответно бе орязана. На базата на това бяха въведени нови учебни програми за 9-12-и клас и нови учебници. Въведоха се законово матурите.
Новият караул в МОН оспори на чисто съдържателно ниво част от тези промени. Нееднократно например министър Игор Дамянов е изтъквал, че свръхпрофилирането вреди на системата. Според него не е нормално всички паралелки с прием след 7-и клас да работят по програмите на езиковите гимназии, защото се водят с чуждоезиков профил. Отделно идеята за акцент върху профилирането сама по себе си е спорна.
Двата сменили се жълти екипа в МОН не направиха достатъчно по тези проблеми. Донякъде за това има оправдание. Защото иначе ясната като концепция промяна при кабинета Костов бе въведена с цената на куп правни противоречия.
Ако 3-те години на НДСВ-ДПС в образованието трябва да се определят еднозначно, то най-подходящата диагноза би била
постоянна игра на котка и мишка със съда
При повечето заведени дела във Върховния административен съд се атакуваха документи, приемани по времето на Веселин Методиев. Вместо да се дистанцира от тях обаче, първият министър на НДСВ - Владимир Атанасов, предпочете зрелищата.
Покрай делото за матурите на випуск 2003, впоследствие спечелено от родител, Атанасов се скара с тези, които най-малко го заслужаваха - родителите и учениците. Така решението на Симеон Сакскобургготски да смени главата на просветния екипаж не изненада никого.
Многото дела и постоянно изскачащи нови недомислия в нормативната база отклониха сериозен ресурс и време. Нещо повече - те доведоха до нова серия гласувани на пожар и на парче законодателни промени. Законът за народната просветата се нареди в
челната класация по брой поправки
при жълтото управление - общо 6 до момента. Тази година жълтите заговориха за необходимост от нови поправки или изготвянето на изцяло нов закон. Ако МОН имаше силен юридически екип, добър анализ на завареното и ясна визия за това какво иска да промени, картината може би щеше да е различна.
НДСВ трябваше да свърши и немалко черна работа, изостанала от времето на Костов. Бяха приети серия от предвидени по закон нормативни документи като наредбата за системата за оценяване, за издаваните в просветата документи, за учебниците и учебните помагала. И тези нормативни актове се готвиха набързо, без сериозна дискусия по тях.
НДСВ може да си пише червени точки
и за приемането на два ключови стратегически документа - за интеграция на учениците от малцинствата и на децата със специфични образователни потребности. Истинската работа по тях обаче предстои. В списъка с постиженията трябва да се спомене още и промяната във финансирането на средните училища, както и създаването на информационен регистър на средните училища. За първи път държавата изчисли годишна издръжка на един ученик в различните типове училища и въведе ред за сформирането на общинските просветни бюджети. Информационният регистър пък отчита всичко - списъци със записани ученици, квалификация на работещите учители, видове паралелки и позволява по-рационално управление на системата.
Дотук комай свършат победите на НДСВ в средното образование. Камъните, в които се препънаха жълтите, логично предизвикаха сериозен обществен отзвук. И не просто заради прословутия негативизъм на българина.
Една от най-болните за родителите теми - частните уроци, продължава да се подхранва от самата система. Публична тайна е, че
приемът в гимназиите поддържа сериозен сив пазар
Национално представително изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие установи, че 37% от 15-годишните българчета са плащали за частни уроци.
Многообразието от гледни точки, застъпени от МОН по този въпрос, е, меко казано, изумително. Една от първите задачи на министър Владимир Атанасов бе да премахне въведените от кабинета Костов тестове за прием в гимназиите с аргумента, че водят до повече частни уроци. После в МОН взеха да обясняват, че ще върнат тестовете, но нямали готовност. Игор Дамянов също се захвана за проблема, като революционно обяви, че провежданите в момента изпити са незаконни и противоречат на гарантираното по конституция право на достъп до образование. Министърът първо искаше изпитите да останат само за няколко, най-най елитни гимназии. После ревизира становището си и също взе да говори за тестове. Накрая Дамянов предложи изпитите да се преместят в края на 8-и клас и да служат на първо място като проверка за наученото в основното образование и само косвено - за прием в гимназиите, които държат да подбират учениците си.
Покрай този проблем се онагледи и друг. Сблъскаха се две коренно различни концепции - дали задължителното образованието трябва да е селективно, тоест да се стреми да подбира най-добрите, или обратно - да се търси качество навсякъде. Защитниците на първата идея
предложиха да се въведат изпити преди 1-и и 5-и клас
Противниците бойкотираха идеята, макар и задкулисно и постфактум - едва след като предложението вече бе стигнало в парламентарна комисия по образование.
Празни обещания се оказаха и идеите за реформа в начина на одобряване на новите учебници. Министър Дамянов предложи МОН да прескача издателствата и да се договаря директно с авторските екипи, като в последствие обявява втори конкурс за отпечатване на книгите.
НДСВ се забави и при други, недотам щекотливи, но важни промени. Според управленската програма до края на 2002 г. трябваше да е готова нова система за квалификация на учителите, която да е по-гъвкава и да се обвърже по-тясно със заплащането. Трябваше да е готова и система за оценка на учителския труд, както и за периодично инспектиране на училищата. Очаква се това оценяване да има сериозен ефект върху системата, защото ще извади качеството на показ.
На фона на (не)направените досега заявки, предявената амбиция на НДСВ за приемане на нова, национално консенсусна програма за просветата, прозвуча странно. Едва в края на м. г. НДСВ се присети да иска от МОН стратегия за развитие на образованието. Документът за пореден път обещаваше споменатите по-горе неща, но бе върнат за изготвяне на детайлен план с дейности. Вместо това, откъм МОН, с политическата благословия на определени жълти депутати, се появи
проект за изцяло нова структура на средното образование
Тя предвижда основното училище да се съкрати с една година - до 7-и клас, а задължителното образование да се удължи до 10-и вместо до 8-и. Идеята е цялата профилирана подготовка да се прехвърли в 11-и и 12-и клас, като учениците получат право да се местят в друго училище след 10-и клас.
Ако НДСВ се опита да прокара това като част от бъдещата национална програма, надали тя ще стане факт до изборите. Категорично против вече се обяви ДПС, съпротива има и в други партии.
На полето на висшето образование нещата стоят малко по-добре. Бяха приети серия важни поправки като задължението висшите училища да въведат вътрешни системи за контрол на качеството, ограничения за нелегитимните филиали, различни санкции за нарушения от страна на университетските ръководства. И тук обаче сериозната работа се очертава за след изборите - идеята за изцяло нов закон за висше образование, който да въведе реална конкуренция между висшите училища и да обвърже качеството с финансирането. Очаква се съпротивата да е голяма, защото според експерти това ще доведе до отмиране на част от специалностите, факултетите, университетите.
Още от сега е ясно, че който и да спечели следващите избори, ще трябва да се нагърби с част от несвършената при това управление работа. Както признават и в НДСВ, неминуемо част от идеите за промяна ще фигурират в програмите и на другите партии. Остава да се надяваме, че те ще намерят сили да се съгласят по тях - преди или след изборите е главно политически въпрос.
