Изборите за президент на САЩ си имат и българско измерение. Ако бъде преизбран Джордж Буш, трудно ще се откачим от Ирак, макар че БСП, която се готви да идва на власт в България, реди график за изтегляне догодина. Ако бъде избран Джон Кери, който критикува Буш заради войната в Ирак, има риск да хлътнем в Косово. Той обеща на албанците "бързо уреждане на статута" на бунтовната сръбска провинция, т.е. независимост, и очерта перспектива за подновяване на конфликта на Балканите, който в момента е капсулиран. Освен това Кери обеща на гръцкото лоби в САЩ да изтрие думата "Македония" от името на Република Македония, което означава да разпали и приглушения гръцко-македонски спор.

Бедата на България е, че трудно може да върви в крачка с новия си голям брат, защото за разлика от него няма геополитически интереси и не може да скача от един конфликт в друг. Като му се пише верен съюзник, тя



рискува да обира пасивите,



защото не е толкова дебелокожа, че да не отнесе последици от чуждата омраза.

Републиканците, които по традиция имат по-твърда политика, загубиха интерес към Балканите с идването на Джордж Буш на власт през 2001 г., защото теренът им се видя тесен. На техния размах повече отиваше конфликт със световно измерение - например война с тероризма или налагане на демокрация със сила на мястото на неудобни диктаторски режими. Това остави нашия район с нерешени проблеми и с нестабилен мир, който все пак е мир.

Демократите, които са по-предпазливи в големите авантюри, предпочитат локалните войни. Завръщането им на власт би означавало да фокусират отново вниманието на САЩ върху недовършената работа на Балканите. Един от най-близките външнополитически съветници на Джон Кери е архитектът на Дейтънския мир в Босна и на временния статут на Косово Ричард Холбрук, който има мераци за поста държавен секретар. И на двете места днес има полумир. Поддържането на нестабилното равновесие се дължи главно на европейската намеса, която запълни вакуума след дезангажирането на американците.



Какви са перспективите за България,



ако продължи да се придържа към принципа, че най-правилната външна политика е удобната за САЩ? Ако бъде избран Джордж Буш, вниманието му ще си остане приковано към Ирак, защото проблемите там се задълбочават. Американците влязоха в омагьосан кръг: колкото повече стоят там, толкова повече се дестабилизира страната и се засилва тероризмът в света, а това пък изисква да продължават да стоят, за да играят сдържаща роля. Шансът за малките съюзнички като България е да наберат кураж и да заявят в един момент: ние сме дотук. Някои наши политици се увлякоха да критикуват Филипините, че имали капитулантска политика пред терористите, но те са тръгнали по пътя, от който Филипините вече са се върнали. Много преди България да се сети да става предан съюзник на САЩ и да кандидатства за НАТО, Филипините, които са бивша колония на САЩ, членуваха във военен блок с тях (СЕАТО) и ги подкрепяха с 2000 бойци във войната във Виетнам. На тяхна територия се намираха най-големите американски военни бази зад граница - военноморската Субик бей и военновъздушната Кларк Фийлд, които можеха да побират до половин милион войници. Манила ги затвори в началото на 90-те години, защото макар да й носеха близо 500 милиона долара годишно, означаваха за страната повече проблеми, отколкото изгода. Тя се отказа от базите въпреки мюсюлманското бунтовно движение в южната част на територията й, защото виждаше, че те не дават сигурност срещу заплахата от тероризъм. Вместо да се поучи от опита на другите, България сама прави своите малки открития и моли за каквито и да е американски бази, като й се привижда финансов келепир и бариера пред тероризма. Чрез предаността си в Ирак тя се старае да плати за евентуална благосклонност от Белия дом. Това й струва за една година 250 милиона долара и вече надхвърли най-голямата досега американска инвестиция в България - покупката на БТК от "Вива венчърс". С други думи, върна на САЩ парите, още преди да ги вземе от приватизацията на телекома.

Левицата правилно усети, че Ирак не е далавера, освен за политиците, които са на американски отчет, и започна да дава сигнали за бъдещо дезангажиране. Тя обаче допусна сериозна грешка. Произлезлият от нейните среди президент Георги Първанов заяви непредпазливо, че на България повече й отива мироопазване в близки до нея райони, защото ги познава, което трябваше да означава извинение, че не може да бъде много полезна на отдалечени места като Ирак. Той не предполагаше, че американците могат да се върнат на Балканите и да разбутат кошера на задрямалите конфликти. Ако това стане с евентуалното избиране на Джон Кери, Вашингтон ще смята, че България се е записала като



първи доброволец за следваща балканска мисия



И ако се случи догодина левицата да дойде на власт у нас, каквито са прогнозите, ще скочи с двата крака в капана, който сама си залага. Забъркването в нова балканска криза само ще доближи проблемите до границата ни и ще ни струва повече неприятности дори от иракската война.

За да не се ритат с единия крак по другия, българските политици имат само един път: европейския избор. Те трябва да си спомнят, че са поели ангажименти към общата европейска външна политика, олицетворявана до голяма степен от мотора на Евросъюза - Германия и Франция. Тя се очертава в момента като най-уравновесената линия на поведение, която би предпазила и България от американския авантюризъм, без да я изолира от САЩ. Когато послушахме Европа да не подписваме с Щатите споразумение срещу Международния наказателен съд, не ни се случи нищо страшно, защото Вашингтон призна, че имаме и европейски задължения. А освен това в ЕС са и парите, на които София разчита най-много. Колкото получаваме оттам, американците не са и помисляли да ни дадат.