АРХИВИТЕ ГОВОРЯГ...
ИМА и друга българска /макар и НЕ професорминдявска!/ ГЛЕДНА ТОЧКА за "Америката":
В. "СЕГА" -20.10.2001 г.
....................................
АМЕРИКА ОТВЪТРЕ
Тексаски щрихи II
От престараване с демокрацията животът на хетеросексуалните се превърна в ад. Задължителната широка усмивка на янките е по-уморителна и от досадното славянско хленчене
Пепа Витанова
Да спориш с американец е изгубена кауза. Ще бъдеш изслушан, няма да те прекъсват, няма да ти повишат тон, но колкото и убедително да звучиш, няма да успееш да промениш съществено възгледите на събеседника си.
Американецът е доста консервативен (визирам средния американец, не "редките птици", които харесват Уди Алън или Курт Вонегът). За него хубаво и полезно е онова, което е познато. Всичко останало го плаши.
-------------------------------
Питам тексасци защо при толкова много слънчеви дни в годината не използват слънчевата енергия за производство на електричество или поне за отопление на водата си през лятото. Защото тексасци са горди и не биха искали да си признаят, че им се налага да мислят за икономии, отговарят.
А защо, като не са по пестенето, не спонсорират развитието на един обществен транспорт, който би оживил града им? Защото са горди и независими хора и предпочитат да си карат собствените коли. А защо тогава протестират срещу увеличението на цената на бензина?
И защо, по дяволите, е този абсурден закон, според който в почти всички градове на Тексас е забранена продажбата на алкохол и дори за една безобидна бира трябва да пропътуваш километри? Защото не било прието да се пие открито, лош пример се давал на децата.
А по-добър пример ли е за децата фактът, че във всеки тексаски дом има оръжие? А ритуалът на публично изпълнение на смъртните присъди?
И защо се прожектират само американски филми? Къде е европейското кино? Защо е тази културна изолираност, не е ли заради страха от сравнението? Защото европейските филми били твърде бавни и много депресиращи.
А защо не си четат собствените автори, защо дори в елитните училища не се отделя време за Фицджералд или Труман Капоти?
Сравнителен анализ американец-българин
Обикновено, като срещнеш българин, той веднага започва да се оплаква от всичко - от личния си живот до работата и държавата. Заговориш ли американец, той не спира да се хвали - чувствал се чудесно, ходил на църква, напазарувал си, че и на барбекю-парти довечера бил поканен. Ако случайно някак си знаеш, че е без работа, той ще те увери, че не е така, просто отсявал предложения, може и да те излъже, че нещо работи, и цифра на заплата дори да посочи. И не прави това, за да те ядоса, а защото в това общество не бива да си признаеш, че си повален. Смята се за неприлично. Направиш ли го, дори няма да има кой да те изслуша.
Ако срещнеш приятел американец и поискаш да споделиш някоя своя тревога, човекът неловко ще измести посоката на разговора или ще се извини, че бърза. Но ако някой напълно непознат го попита къде е пътят занякъде, същият този човек дори ще го закара дотам. Важното е да не се навлиза в опасната сфера на чувствата.
Аз лично смятам, че това взаимно надлъгване е крайно уморително и нездравословно, дори повече, отколкото досадното славянско хленчене. И в двата случая хората живеят в измислен свят, само че задължителната американска усмивка е далеч по-непосилно бреме от драмата на вечното самосъжаление.
Американката
Българката е разглезено създание, фокусиращо пълните с желание погледи на сънародниците си от мъжки пол, обект е на кавалерски жестове и комплименти. Американката е онеправдано същество, лишено от живителната енергия на мъжкото внимание и ухажване.
В Америка разбираш, че едва ли има нещо по-потискащо за една жена от факта, че погледите на мъжете преминават през нея, без да изразят нищо. Никой не й отваря врата, никой не й държи палтото. Ако жената е с по-секси излъчване и облекло, положението е още по-отчайващо - мъжете бързо извръщат глави от страх да не нагазят в опасното. Никой гинеколог не се осмелява да преглежда пациентки без присъствието на медицинска сестра в кабинета заради случаите, в които едно изпищяване "Ах, изнасилват ме!" превръща пациентката в жена без финансови проблеми и съсипва кариерата на лекаря. В тази страна, в която крайните феминистки превърнаха в добър бизнес обвиненията в sexual harassment (сексуално преследване), животът на нормалните хетеросексуални хора изгуби живителните си сокове и в известна степен се превърна в ад.
От толкова много социални забрани и неестествени задръжки на природата явно й е писнало в един момент. Само така мога да си обясня защо въпреки усилията си да изваят скулптурни тела във фитнессалоните и да достигнат съвършенството с помощта на пластичната хирургия, на американките някак си им убягва сексуалното излъчване. Мускулите по крайниците и широчината на усмивката е в повече, няма ги женствената крехкост и загадъчното излъчване. Сякаш природата си отмъщава за толкова много вмешателство.
Обществото се е постарало да противодейства всячески на естествените нагони с неписания закон за лишения от женственост стил на обличане - нищо впито, нищо като къса рокличка или предизвикателно деколте. Главно шорти и широки тениски, маратонки или чехли на нисък ток. Ако си сложиш нещо по-така, неминуемо ще се почувстваш некомфортно, просто Америка не е мястото за експерименти с дрехите. Дори във фитнесзалите има изискване триката да не са впити и да няма открити пъпове. Около басейните и океанските плажове свалено горнище на бански няма да видиш, а долнището не е от типа бикини. Даже младежите, които са приели философията на вид протест, изразяващ се в приемане на наркотици и странни многоцветни прически, не си позволяват пробиви в консервативните канони на обличането.
Едно не може да се отрече на американките - педикюрът им е безупречен, косите им блестят и зъбите са в перфектен вид. Излъчват здраве и - както се казваше при комунизма - жизнерадостност. Не може да не се признае и удобството на американската непринуденост в обличането - в тази страна просто си почиваш от напрежението винаги да следваш модата, винаги да си секси, да не сваляш високите токове, да изглеждаш фатално.
Бюрократизъм по американски
Трудно е да убедиш един българин, че бюрокрацията в страната, символ на свободата, често бие всякакви рекорди. Уж под формата на ред и за облекчение на гражданите, но тук знаят добре как да ти вгорчат живота. Винаги когато се опиташ да се свържеш с определено място - било то държавна институция, лекарски офис, салон за подстригване или киносалон, не попадаш на човек, а на телефонен секретар, който те насочва към дузина опции, натискаш съответната цифра, отговаряща възможно най-точно на потребностите ти, отново изслушваш предългите обяснения на "секретаря", който пак те препраща към опции. След 15-минутни упътвания най-после уцелваш желаната опция, само че пак разговаряш не с човек, а с машина, която те приканва да оставиш съобщение с описание на проблема си и да посочиш телефонния си номер, след което ще те потърсят и ще получиш отговор. Записваш се и чакаш да ти върнат обаждането. Понякога въобще не ти го връщат. Ти си никой повече отвсякога.
От страх мнозинството да не потъпче малцинството в страната е в ход една твърде криворазбрана демокрация. След дълъг обществен дебат обикновено става това, което група фанатици желае - "не" на абортите, "да" на смъртното наказание, зелена улица на многобройните секти, "не" на продажбите на бира в гастрономите, "да" на свободата да си закупиш оръжие.
Текст под снимки:
(личен архив)
1. По американските плажове има табели, които наред с другите забрани не допускат изпиването дори на една бира.
2. Тези красиви момичета са манекенки, артистичните им прически и облекло нямат много общо с вида на типичната американка.
3. Фермер от Париж, щата Тексас. Обратно на представата, че американците пътуват много, не е рядко явление да срещнеш хора, които никога не са излизали извън родните си градчета и селца.
......................................... ...........................
JUST FOR РАЗМИСЪЛ !!!
на куп, ама нема да го огрее, деба и кумуняшкото мочко яйце 
