Едва ли има по-оборотен синоним на благополучие в нашия език от формулата "чужбина". По време на Възраждането народните работи са се движили от хора, живели или учили в чужбина. За разлика от тогава днешните емигранти рядко тръгват с едничката цел някой ден отново да се върнат в родината.

Но тази мрачна тенденция има шансове да намали бясната скорост, с която се движеше в последните 15 години.

За първи път от началото на прехода миналата година върналите се у нас са повече, отколкото напусналите, съобщи председателят на Агенцията за българите в чужбина Антон Пиралков. По данни на Гранична полиция емиграционният баланс за нашата страна (разликата между броя на влезлите български граждани и броя на излезлите) е отрицатален през 2001 и 2002 г. - съответно минус 58 755 души и минус 33 778 души. Но миналата година е плюс 179 души. "Разликата е малка, но това означава, че сме достигнали дъното на тенденцията за емигриране и



сега отскачаме обратно нагоре



Очаквам тази тенденция да се запази и да се засили", допълни той. Според Пиралков българските емигранти са преминали през един технологичен период от време, през който са получили образованието си, работили са известно време по професията си и вече започват да се завръщат обратно в страната. Никой обаче не може да каже каква част от тях са онези младежи, които биха могли да вкарат "сиво вещество" в България. Но примери има.

Първият предразсъдък, който най-често подхващат и емоционално започват да развенчават нашите студенти зад граница, когато се върнат, е "митът чужбина". Именно това несъответствие между очакванията и реалността се нарежда сред аргументите им в полза на завръщането. "За един български студент, който учи навън, е много по-лесно да се реализира в собствената си страна, отколкото в чужбина. Там трябва да се доказваш многократно повече", обяснява Слави Василев, председател на Международната асоциация на българските студенти. Освен това, в някои сектори като финансовия, например, местата вече са заети дори в страна като Англия, допълва Милко Павлов, който учи финанси в Нотингам.

"За разлика от чужбина, ако имаш добра квалификация,



у нас ти си този, който избира в коя компания да работи",



убеден е Петър Панайотов, който скоро е завършил бизнесадминистрация в Холандия и се е върнал да работи у нас. Според него финансовите причини не са единствените, които могат да мотивират един студент в чужбина да остане там или да се върне, след като завърши. Важна е и социо-културната интеграция, т.е. дали е готов отново да приеме балканския манталитет на мислене и работа. Експерти го наричат "война на манталитетите". Пребиваването в чужбина променя нравите и когато се върнеш, се появява страхът от пороците на нашето общество - назначаването на работа с връзки, шефовете, които те спират и блокират творческия ти потенциал, споделят наши студенти зад граница. "Младите българи в чужбина трябва да виждат, че младите в България се реализират и успяват в страната си. За това ние черпим информация от мненията на роднини и приятели и от интернет-издания на пресата. А



те ни подлагат на непрекъсната атака от негативизъм



и ни разколебават да се върнем", подчертава още Панайотов. "Единствено мои приятели холандци, които са били на почивка в България, ме убеждаваха в обратното", отбелязва с нотка на сарказъм младежът. Завърнал се у нас обаче и сравнявайки с холандския опит, Панайотов е изненадан от работата и стила на някои български фирми и тяхната отвореност към назначаването на наши студенти, завършили в чужбина.

Бизнес администрацията, която е завършил Панайотов, навярно е добър избор на специалност, с която може да си намери работа у нас, ако се съди по наблюденията на експерти от работодателски организации. Те показват, че в момента



бизнесът у нас търси мениджъри на средно равнище



Освен тях на пазара на труда се търсят също и финансисти, сочат пък базите данни на електронни трудови борси. Специалистите са единодушни, че фирмите имат нужда и от технически специалисти във всякакви области - строителството, газификацията, металургията, машиностроенето, фармацията. Досега обаче няма база данни, която да покаже дали има съвпадение между областите, в които се обучават нашите студенти зад граница и специалистите, които се търсят у нас.

"Никой не очаква опашка от завръщащи се български студенти, но поне двете страни - работодателите и учещите зад граница, трябва да са максимално информирани за своите потребности", смята Светла Стоева, която работи по съвместната програма на Агенцията за българите в чужбина и частна електронна трудова борса "Завръщане у дома". Досега обаче само 5 фирми са се регистрирали в базата данни като работодатели, търсещи наши млади специалисти именно от чужди вузове. "Това може да се обясни с



известна инертност на българския висш мениджмънт



просто е необходимо време", отбелязва Стоева. А по официални данни всяка година на пазара на труда у нас въпреки безработицата остават незаети по няколко хиляди свободни места за високо квалифицирани специалисти.

Васил Василев, председател на Съюза на работодателите, пък е установил, че бизнесът има интерес към висококвалифицираните специалисти, но този интерес не е централизиран. Затова съюзът е подписал споразумение за създаване на трудова борса в Интернет с Международната асоциация на българските студенти, която обединява младежи, учещи във вузове по целия свят.



Базата данни в момента включва



цялата информация, която е необходима на работодателите, за 150 все още незавършили студенти от Франция, Германия, Англия, Португалия, Австрия и др. "Целта ни е да направим по-лек пътя обратно към родината на студентите, които учат зад граница. Те трябва да имат интерес да се върнат, а аз съм убеден, че над 90 % биха се върнали при определени условия", обяснява Слави Василев, който е председател на асоциацията и учи право в Сорбоната. Той обаче подчертава, че ще е необходима още поне година, за да се съберат достътъчно хора и борсата да проработи. "Трудно се убеждава един студент само по Интернет, още повече, че младите ни сънародници по света са доста индивидуализирани", споделя Василев. Той не се е обърнал за помощ към нито една държавна институция. "Моят личен опит сочи, че от българската държава човек не може да очаква много. Идеята на асоциацията е да заобиколим държавата. Не да я накажем, но да покажем, че можем да се справим и без нея", обяснява Слави Василев.

"Идеята може да има реални резултати, но основно по отношение на големия бизнес. Средните и малки фирми вероятно биха проявили по-слаб интерес", смята Дикран Тебеян, зам. председател на Българската стопанска камара. От Асоциацията на българските студенти във Франция пък коментираха, че трудовата борса би могла да намери работа у нас предимно на младежи, чиито специалности са в областта на бизнеса, публичната администрация, технологиите, но не и на тези, които са избрали хуманитарни науки, изкуства или високи технологии.

Не само студентите зад граница са потенциал за страната ни. "Нашите учени, които работят и живеят извън страната, са едно готово лоби и трябва да създадем нишките от българска страна към него.



Плачем за лоби



а когато се появи, никой не прави усилия да се свърже с него", недоволства социологът Георги Василев от Агенцията за българите в чужбина. Затова в сайта на Съюза на учените е направен "именник на българските учени в чужбина". Мнозина от тях работят в сериозни корпорации и институции и могат да съдействат за реални научно-промишлени връзки за България, допълва Василев. Той обаче е категоричен, че българските учени по света не биха поели обратно пътя към родината както заради ниското заплащане, така и заради консервативността на кадрите и практиките у нас.

По-различно мисли Милен Марков, който учи икономика във Виена. Според него глобализацията кара хората по целия свят да пътуват и да учат в чужди страни. В много университети по света е практика, студентите да изкарат поне семестър във ВУЗ извън съответната държава. "Няма тотално скъсване с родината. Животът е динамичен - хората заминават и се връщат", казва младежът.



ДЪРЖАВАТА

В момента има няколко програми, осигуряващи стажове у нас на български младежи, учещи както в страната, така и зад граница. По програмата "Българската мечта" на транспортното министерство за 3 години са кандидатствали 900 студенти, на стаж са приети 100 от тях, а 40 се очаква да бъдат назначени на постоянна работа. Социалното министерство пък т.г. е осигурило 6-месечна заетост в публичната администрация на 800 млади българи. Месечното им възнаграждение е по 220 лв. По тази програма се търсят главно икономисти, юристи и компютърни специалисти. Агенцията за българите в чужбина пък за 3 години е осигурила летни стажове на около 70 младежи, които учат у нас или в чужбина. "Стажовете се състоят основно в четене на лекции", разказаха стажанти.