|
Проблемът има няколко аспекта.
От една страна, президентът демонстрира воля да не се огъне пред каквито и да е искания на терористи. В същото време дава знак, че най-добре е да се изтеглим от Ирак и Афганистан. Но нали точно това е целта на главорезите - да се изтеглим. Да се огънем, да признаем на висок глас: "Тук не ни е мястото."
Да изядем шамарите като непослушно хлапе
и разревани да се приберем вкъщи.
Тероризмът е толкова гъвкав, че няма никакво значение къде са нашите войски. Както стана ясно, убиват, без значение дали си ангажиран в конфликта или не. Стана ясно, че някой огъне ли се, веднага се фокусират върху следващия и винаги ще искат още. Испанците се изтеглиха и това им даде криле. Натриха носа на филипинците и това им дава още сили. Вече заплашват директно и България.
Но Балканите не могат да бъдат залъгалка за обществото. Наистина ли познаваме добре Балканите? Само тук ли трябва да допринасяме за общата сигурност на западния свят?
Дискусията за това, трябва ли България да участва в мисии на Балканите, мина. Да се намесиш в балканските каши е, като да умиротворяваш скандал между брат ти и сестрата на жена ти, или нещо подобно. Винаги ще сгрешиш.
Например Косово. Да започнем с най-забравения случай в нашата история.
Случаят "Валентин Крумов"
Той беше убит по жесток начин от албанци, въпреки че беше представител на ООН в Прищина и искаше да помага в изграждането на администрацията на албанците; и въпреки че България застана на страната на албанците. Убиха го посред бял ден, пред очите на десетки свидетели. Екзекутираха го само защото говореше език, близък до сръбския.
Сега в Косово е относително спокойно и логично би следвало да е по-спокойно и за български войници. Но Косово се стреми към независимост и едва-едва се сдържа да не въстане. Ако от тоя чувал се разпълзят змиите, може ли президентът Първанов да гарантира, че там няма да има атентати срещу български войници или няма да отвлекат шофьор? Едва ли. То и сега шофьори и български девойки си заминаха от този свят в тази "позната на нас територия".
Ами Македония? Там ли трябва да отидем?
Ако, не дай си боже, се повтори кризата отпреди години и смело кажем "ей, тези ги познаваме, те са от най-романтичната част от историята ни". Какви ще ги вършим?! Ще стреляме по нашите братя?! Ще стреляме от името на нашите братя? Ще учим албанците, че нашите братя не са им врагове?!
Ние винаги сме били страна в тези конфликти.
Но идва най-важният аспект - подобно решение би било демонстрация на липса на морал. Лично аз не бих се наел да прогнозирам къде ще е по-безопасно за българските миротворци. Вероятно президентът знае. Вероятно знае също, че никой от западните ни партньори няма да ни потупа по рамото и да каже: "Момчета, що ще рискувате в такива гадни места, я си стойте на безопасните, ние ще се справим сами."
Това е моралната дилема. От популизъм ли направи изказването си президентът Първанов, или се огъна под натиска на терористите?
Не ме разбирайте грешно
Ще е идеално, ако държавният глава успее да направи следното: да сме член на НАТО, без да пращаме войска никъде, да станем пълноправен член на ЕС, да получаваме финансови помощи, без да внасяме дялове. Утопия.
Исканията към България за повече войници предстоят, също както предстоят множество конфликти по света.
И това е независимо дали искаме да участваме, дали се интересуваме от войните, дали искаме да си заровим главата в пясъка. Спасение няма. Ние сме в кюпа.
Най-смисленото, което трябва да се направи, е главнокомандващият да натисне военното министерство, правителството, да лобира в парламента, тези момчета, дето воюват в Ирак, да получат необходимото оборудване. Това е добра задача за един главнокомандващ. Не мислите ли?
