Ден преди да излезе в отпуск, социалният министър Христина Христова разви бурна PR-дейност. Само за час вчера тя успя да прелети над две национални телевизии - БНТ и bTV и да даде обширни отговори на въпроси с присъщата й благост. В същия ден излезе статия, подписана от шефката на дирекцията по пазара на труда в министерството.

Контраофанзивата е заради бунта на кметовете срещу искане на кабинета да бъдат съкратени 70% от работещите по програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост". И заради това, че малко медии, сред които "Сега", коментираха събитието като провал на една от най-амбициозните социални програми на кабинета.

Въпреки че вчерашните изяви на двете социални дами минаха под рефрена "не е вярно, че програмата спира", те



не отричат за съкращенията,



просто ги тълкуват, меко казано, витиевато. С аргументи, на които само те могат да измислят и повярват.

Според Христова е възможно кметовете да са се стреснали и да са реагирали така остро заради строгия юридически език на предложените им анекси. Според шефа на дирекцията за пазара на труда Елка Димитрова пък "никой не иска от някого да съкращава хора, а само да обяснява как би могло това да стане." И: "Когато и ако се наложи, съкращенията могат да стигнат до 70%".

Оставяме настрана въпроса, защо е нужно две години след началото на програмата в анекси да се обяснява как се правят съкращения. И защо посоченият процент е точно 70. (По закон, за масово съкращение в частна фирма, се смята уволнението на над 10% от персонала).

По-важният въпрос е как се разпределят парите за безработни. Според Христина Христова няма финансов проблем. Същото твърди и финансовият министър Милен Велчев. За програмата за 2004-а са предвидени 141 млн. лева, половината вече са похарчени в средата на годината. Но пък заетите са повече от предвиденото - 91 000 вместо 70 000 души. Догодина пак трябвало да са към 70 000. Нищо, че амбицията на Лидия Шулева - родоначалник на програмата, бе заетите по нея да са 100 000.

Тези 20 000 "отгоре" обаче също не са истинският проблем, защото 70% съкращение се равнява на близо 64 000 души. Истинският проблем е в



разпределението на бюджетните 141 млн. лв.



Вярно е, че има видимо разхищение на чистачи с метли - тяхната работа може да се върши от далеч по-малко хора. Вярно е и че бедните, включени в програмата, масово не се трудят изискуемите 8 часа на ден. И явно има резон в искането на социалното министерство съкращенията да започнат от комунално-битовите дейности.

Смущаващото е, че едновременно с тези правилни констатации, ведомството на Христова лансира и новата философия на програмата - приоритет за частните работодатели. Аргументите за тази преориентация не звучат никак убедително. Например, че частниците могат да дават работа на намалено работно време - 4 и 6 часа на ден. Какво пречи на метачите и озеленителите към общините да се трудят също толкова?

Десният подход в социалната политика, ориентиран към приватизация на социалните дейности, който е в лексикален оборот и при това правителство, вероятно ще има шанса да се наложи в модифицирания вариант на програмата "Шулева". Той обаче може



да бъде успешен само, ако има условия на конкурентност.



А такива няма. От една страна, няма търсене - и досега бизнесът можеше да наема хора по тази програма, но цели две години интересът е слаб. От друга, въпреки писаните правила кои могат да кандидатстват, на практика изцяло във властта на социалните началници по места е да решават на кого да дадат безплатна работна ръка.

При това положение май ще се окажат основателни подозренията на опозицията, че от преразпределението на бюджетните 141 млн. лв. най ще се облажат близките до управляващите неправителствени организации и фирми. След т.нар. демонстрационни проекти се задава и втори фонд за подкрепа на местните царско-депесарски клиентели.

Рекапитулацията накрая е болезнено проста: хубавата идея трайно безработните да бъдат впрегнати в обществено полезен труд, вместо само да тежат на джоба на данъкоплатеца, се проваля. Първо, съкратените по програмата пак се връщат на социални помощи. Второ, освободеният от общините ресурс се използва за партийно-котерийни цели. Трето, проблемът с безработицата си остава все същият, защото програмата не създава трайна заетост.