:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,286,013
Активни 208
Страници 4,533
За един ден 1,302,066
СИМПТОМИ

Свободата на словото като bоdy building

снимка: архив
Преди десетина дни участничка в предаването "Вот на доверие" (водещ Иван Гарелов) се почувствува обидена от своя събеседник, стана от мястото си и му залепи решителен шамар. Приблизително по същото това време в предаването "Сблъсък" участник се закани на опонента си, че "сблъсъкът" ще продължи и след предаването. Телевизионната магеса София пък заплаши човекът срещу себе си, че ще употреби магическия си камък, за да му цепне главицата.

Всичко това не може да учуди българина, който е свикнал с битово насилие - през ден контрольори бият нередовни пътници, шофьори на такси правят групови въргали на ядосали ги клиенти, не през ден, а всеки божи ден съпруги се появяват насинени на работа, пребити деца отсъстват от училище. Да не говорим за това, че мутри се стрелят над път и под път, а до преди няколко години и депутати си разменяха крошета.

Тук няма да сантименталнича и да заклеймявам това, което по принцип си е недопустимо - оставям това на многобройните неправителствени организации по платено защитаване на очевидното.



Но трябва да разграничим нещата



за да можем да видим проблема - защото е сериозен. Има съществена разлика между насилието и публичното показване на насилието. Насилието е прастар грях. Пределът му е убийството - и макар над него да тегне вековното "Не убивай!", май никое общество не се е справило с него.

Показването на насилието е сравнително нова работа. Като част от обществото на спектакъла, то е немислимо без модерните и постмодерни медии. В древногръцкото общество например, убийствата могат да се разказват, но не могат да се показват - в античната трагедия те по закон стават зад сцената, а на зрителя се показва само трупа на убития, изкаран на "екиклемата" (специална подвижна платформа). В ранната модерна епоха, дори справедливото наказание на престъпници на бесилката или ешафода губи своята традиционна площадна театралност и се премества зад стените на затворите.

Това се случва, защото насилието е монополизирано от суверенната държава, а пространството на видимостта - публичното пространство - се смята по принцип за миролюбиво. Идеалът е евентуалните конфликти да се решават по мирен начин - само чрез разговори, преговори и дискусии. Поради този идеал, дори когато истинското насилие практически не може да бъде избегнато, неговото представяне е забранено:



модерната публичност се старае да направи невидимо



онова, което демонстрира несъвършенството на нейната норма. Дискусията не може да допусне насилие, защото по принцип е отказ от насилие. В нейния фундамент е допускането, че другият може да бъде различен и дори изслушан в своето различие.

За разлика от това, в обществото на постмодерните медии насилието е една от най-търсените фантазматични стоки - има го в екшъни, филми на ужаса, анимации, шоута "catch as catch can", напоследък - и в глобално разпространени терористични представления. Отпуснатото му медийно място обаче очевидно вече не му е достатъчно и то започва да се промъква и в жанра, наречен talk show.

Проникването на насилие в пространствата на разговор и спор е симптом, който засяга не само България, а глобализиращия се свят.. То символизира, че



публичните норми се разпадат



сменени от видимост, чиста визуалност, която се продава. А дискусията като централен инструмент за решаване на конфликти се сменя съответно от шоу. Както читателят се досеща, това променя радикално такива неща като свобода на словото (и образа). Свободно трябва да се показва и говори всичко, но не защото така е справедливо, а защото the show must go on. Ако си участник в talk show, не е нужно да излагаш там своята човешка позиция, съвест, избор, не е нужно да казваш като Волтер - не мисля като теб, но съм готов да се боря до смърт, за да можеш да кажеш ти какво мислиш. Нужно е да си секси. Това пък прави реалните дискусии невероятно досадни - виждали ли сте нещо по-скучно от български парламентарни дебати? Кой има търпение днес да слуша въпроси и отговори, аргументи и контрааргументи?

В последно време в милата България най-прекрасният пример за всичко това е телевизионното предаването "Сблъсък", една изчистена жанрова форма. В това вълнуващо дрън-шоу дискусията е обратно стилизирана до бой...

Цялата сценография говори за як кьотек, логореен бокс, catch as catch can - а и стилът на говорене е същия - вместо говорене и слушане, аргументи и контрааргументи имаме буквално, телесно надвикване на другия, талант за спринтово говорене без слушане, шамари от реплики, ъперкъти от затапвания...

Предаването на бТВ вероятно не е измислено от двамата симпатични млади дърдорковци, шампиони по бърза артикулация. Някъде по света, като всичко у нас, то сигурно има свой образец. Но как пък го е обживял българинът! Как се форсират словесата, изпреварвайки с няколко обиколки всяка мисъл! Как се развихря комшийската стихия, какви перфидни форми на махленско псуване и клюкарско наддумване, какво MTV-пуберско издевателство с муруците тече в него!



Браво момчета, браво sexy mother fuckers!



Възрастният читателят с тревога ще запита накрая какво може да се направи по повдигнатия въпрос.

Нищо, читателю. Изключи телевизионния канал с парламентарните досади в синьо, жълто и червено. Зарежи Сократ и диалектиката, Квинтилиан и ораторските изкуство - ходи на фитнес, учи се на артикулация от Румънеца и Енчев. Сблъсквай се с реалността.
409
957
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
409
 Видими 
06 Август 2004 21:41
Ако сте му дали съботна колонка на Кьосев, да знаете че не сте сбъркали! На това му викам писане!
06 Август 2004 21:54
убаво де, и убаво написано - ама кво че праиме са?
06 Август 2004 22:00
Добре написано. Всичко е вярно. И ... какво от това. So what ?! Все едно да спреш наводнение или друго природно бедствие.
06 Август 2004 22:04
Просто ставаме част от глобалния свят, което не знам дали е хубаво.
06 Август 2004 22:24
Вика му се-
Аааааапокалипсис now!
Разпадане на ценности, на структури и на всичко. Кеч, да не упоменавам името мириканско всуе...

Редактирано от - kaily на 06/8/2004 г/ 23:00:15

06 Август 2004 22:34
...ставаме част от глобалния свят

... и по-специално от тази част, която може да се нарече “столипиново”, а може би и от някоя още по-изпаднала част. Наистина от доста време е рядкост да прочетеш нещо умно и статията на Александър Кьосев е находка ). Това, че оная гърла ударила шамар – така са я репетирали по сценария. А сценария са го взаимствали “творчески” от долнопробно американско шоу, най-вероятно. Жалкото е друго, как един Гарелов, водещ дълги години едно от най-гледаните публицистични предавания проституира като певачка в латиносериал и разиграва “тука има – тука нема”. За “сблъсък” и “@.знам” не ми се говори. Единствено Слави Трифонов изпъква като чалгаджия профъшънал издигащ се над Левъл Столипиново Зироу.
06 Август 2004 22:43
А какво е това "@.знам", Gan(ю)гоТрий? И по коя програма се излъчва?
06 Август 2004 22:44
не ти требе да знаеш
06 Август 2004 22:48
Темата е изключително важна! Харесва ми анализа на автора, но си струва да се опитваме да променим нещата към по-добро.
За добро и за лошо телевизията формира норма на поведение. За мен лично е отвратително когато се дава или се е давало огромно телевизионно време на лоши и тъпи хора да си изливат лошотията и простотията от телевизионния екран.
Моят пример от близкото минало е Михнева (радвам се, че не съм я засичала скоро в медийното пространство).
От настоящето на телевизионните програми примерът ми за отвратително поведение е едно, т. нар. детско предаване - "Защо", сутрин не много рано по bTV през уикенда. Пробвайте го преди да разрешите на децата си да го гледат! Нагла водеща с отвратително поведение прави викторина за деца. Между другото, за пръв път се натъкнах на тази личност в предаването "Сблъсък" (за щастие отвъд телевизионния екран), където тя се пресдтавяше за хомосексуална и се държеше повече от арогантно. Тази същата агресия и тъпота са явно неподправени и лъхат яко в ролята и на водеща на детското предаване.
06 Август 2004 22:51
GUN,

Много си прав! Детското предаване, за което аз писах е @знам. Извинеия за грешката!
06 Август 2004 22:51
не требе да се допущая отврати на екрано! още помним един плешив грозник как ми развали новата година! едва срича български, нищо му се не отбира, а го пущия баш у най-гледаното време!
06 Август 2004 22:53
“кльомба точка знам” – подгряващо предаване преди “сблъсък” по бтв, води се детско.(точно за него говори колежката над мене)
06 Август 2004 22:54
че видиш ти колежка ако го добараш
06 Август 2004 22:57
Ти па кога се наврЕ между нас!
06 Август 2004 23:04
ма аку ся обичате... кво пък
06 Август 2004 23:06
Епа истина си е това що пише ама от тая истина ич не ми е кеф. Джунгла -силният изяжда слабите , с тази разлика че в нашата човешка джунгла имаме телевизия и си правим шоу с нашите животински инстинкти.
06 Август 2004 23:08
И Слави е същата стока - словесен насилник, но при него нещата са далеч по-перфидни главно заради работата на сценаристите. Омаскаряването е главно средство в борбата за рейтинг, тука Слави (сценаристите) няма равен. Той създава "впечатката". Каже нещо и утре всички скудоумно го повтарят в унес, защото са твърдо убедени, че това са техните собствени мисли. Манипулацията на съзнанието също е вид насилие.
06 Август 2004 23:12
.. екшън да става бе.. тУри му и малко море от любоФ ... па щракай копчетата на дистанционното.
После превключи на пърламентарния контрол, повърни и бегай у некоя партийна централа да ся включиш у анти-нещото и
06 Август 2004 23:13
ногу си загадъчен накрай
06 Август 2004 23:15
..кой е бе
06 Август 2004 23:16
Ooo, естет дека се губиш? Верно имаше порои във Варна, наводнени мазета... Надявам се, всичко е андър кънтрол.
06 Август 2004 23:18
Абе извинявам се, че се намесвам, ама да сте гледали наскоро американски филм? Там през три думи е $fuck$. И какво от това? Само преводачите са за съжаление, как да избягнат повторенията? Значи имаме образци, следваме ги. Преди следвахме други. Ето, по НТВ ще пускат BIG BROTHER, пряват кастинг. Евалла! PANEM ET CERCENSIS /не съм много сигурна в правописа, отдавна беше хуйниверситета :-))
06 Август 2004 23:18
здрасти... ама аз Сега съм на по-високото място
06 Август 2004 23:44
трябва да разграничим нещата за да можем да видим проблема - защото е сериозен

Вярно, насилието е ежедневие(!), но тука става дума за друго – конформизма. Както добрите деца се опитват да подражават на лошите защото те са събрали погледите на другите. И като средство за препитание, както в цитираните ТВ предавания.
06 Август 2004 23:48
Kompetenzia е права за долнопробните американските филми . Качественото насилие е в японското кино и за радост всичко що годе култово се намира по нашите сървъри
06 Август 2004 23:48
Кьосев е прав , по темата темата си донякъде ! А дали е така и защо е така , той избягва да каже ! И напада гостенина вместо да се замисли чакай може би журналята нещо не са направили като хората ?!??!
Бе гилдия , к`во сега нема да се лъжем !
Хареса ми това със Шамара във началото за Гарелов , и пак не виждам за какво трябва да се придизвикват от водещите такива шамари ?!?!?!
Екшъните не вървят вече модата им мина , това беше преди 15 години сега не е същото ! А и сите журналисти и ТВ-водещи са отпреди повече от 20 години във предаванията ! И ако получават шамари то има за какво , не е току така !?!?!!?!
06 Август 2004 23:49
Компетензио- Биг Брадери , Милионери и всички врели-некипели е само фон . Важните в тази игра са Кока Кола и памперсите , тоест рекламата.
06 Август 2004 23:51
Много силен материал! Това е публицист и гражданин. Впечатлен съм, г-н Кьосев.
Примерът със "Сблъсък" е много подходящ. Също и напомнянето на Гутенберг за Слави Трифонов е точно на място. Ще добавя, че този стил налага би Ти Ви, внесла модела от САЩ. Тук намирам връзката с другата дописка на Е. Енчева за опасността от полицейска държава. То не е опасност, а реална близка перспектива. Идваща също от САЩ.
07 Август 2004 00:53
>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<
Забелязвам че целия фору е като печетлен истреснат, като чели не си знае че нещата са точно така. А някои искат освен дягнозата от автора и лекарство за лечението.
Абе, ,
просто е и е гениялно - изключваш телевизора. Има толкова непрочетени неща. Класически, съвремени и бъдещи. Четете и знайте!
>>>>>>>>>>>>>>
Тоя Слави и аз го гледах като бях в България опреди месец. Посредствен, много посредсвен, ама с някои хубави попадения........ вероятно от екипа му.
Четете!
слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<
07 Август 2004 01:27
Авторът интелигентно ни представя баналности.
следователно резултатът е 1:1.
07 Август 2004 01:29
"Свободата на Словото", както и "Свободата на Личността", "Правата на Човека" и прочие, са Човешки ИДЕАЛИ ! После са станали и Закони- тук и там по Човешкия Свят!
Проблемът е, че сега из Европа /и по Света/ "броди" НОВ/стар!/ ИДЕАЛ- ПАРИТЕ ! Даже НЕ Парите-въобще, а "ПАРИТЕ НА ДРУГИТЕ" !!!
Днес, "SHOW MUST GO ON!" е ЕДИНСТВЕНО и само заради MONEY MUST GO ON !!! Тъй , де... "TAKE THE MONEY AND RUN..." !!!
КОГАТО ПАРИТЕ СА ВСИЧКО- ИДЕАЛИТЕ СА НИЩО!!!
ДА МУ МИСЛЯТ "Свободата на Словото", "Свободата на Личността", "Правата на Човека" "Правота на Човека на Живот" и прочие "права" - ИДЕ И ТЕХНИЯТ РЕД !
WHO IS NEXT ?!?


07 Август 2004 01:30
Това е точно типа писане за който героят на Селинджър казва че като го прочетеш ти се приисква да завъртиш едит телефон на автора и да си побъбриш с него . Ще ми се да имаше повече Кьосевци и по-малко Дайновци..
07 Август 2004 01:35
цветен София81. Много запазен, e-mail: surceto_kato_dupe@abv.bg, тел.:02/8523894, град София
07 Август 2004 01:39
Кракатау , нали го продаваш ?? защото ако е за поправка иди си купи друг че скъпо ще ти излезе поправката !
07 Август 2004 01:44
Тоя Дайнов, ако остане у Бостън че е голямо наказание за тоя град.
07 Август 2004 02:00
Кроки, ако ти е възможно да го комбинираш с Правец-16 давам ти последните грошОве от програмата “шушулева”. Надявам се да се споразумеем.

Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 07/8/2004 г/ 02:02:33

07 Август 2004 02:37
Насилието в България е норма - и преди, и след 1989 г. Моето детство беше пълно с насилие на което се гледаше с мълчаливо социално одобрение.
Учителите ми се чувстваха длъжни да шамаросват двойкаджиите, да телят и извиват ушите на непослушните, да нагрубяват и обиждат момичетата. Учителката ми по математика в 6-ти клас беше известна с трика си да се обръща мълниеносно от черната дъска (на която пишеше) и да запраща тебешира си по този, който е посмял да шукне в часа й. Обикновено улучваше, но често ми се е случвало да залягам на чина от неточни попадения. Понякаго имах смътното чувство, че класната стая се превръщаше на сцена от детската игра "стражари и апаши".
*
Това насилие се пренасяше и в училищния двор. Полите на момичетата редовно се вдигаха. Настъпваха се злобно и злостно току-що лъснатите им обувки, дърпаха се опашките им, изблъскваха се от опашката пред закусвалнята, в краката им се забиваха фунийки с метални иглички накрая издухани от момчешки тръбички. В по-големите класове момичетата биваха приклещвани в ъгъла по време на междучасие и се пипаха на непозволени места. Плюенето по гърба на другите беше безобидна игра за повечето "нови" граждани.
*
Брат ми, който беше много по-голям от мен, и който обикновено добре се справяше с хулиганите, беше обект на няколкомесечен тормоз от кварталната банда, когато отиваше на уроците си по мандолина или китара. В края на краищата той беше жестоко пребит заради упоритостта му да не даде инструментите си на главатаря на бандата. По онова време оплакването на родители или учители беше непознато. Баща ми се разправи с отворкото по подобаващ начин едва след като му донесоха счупената мандолина и едва дишашия му син в къщи, на ръце.
*
Фичо, иначе градско момче, възпитано от баба завършила философия в СУ и учителка по български на всички ванрненци на годините на баща му, си е чупил ръката (на изпита за гимназията си все още е бил с гипс) във физиономията на поредния нагъл тъпанар от основното си училище. Няма нормално момче, което може безропотно да изтърпи постоянното насилие, което цареше в нашите училища. А да - а лекарят, който му гипсирал ръката, казал серозно (и с груб глас) на майка му, че ще има сакат син, за цял живот - ха-ха, чудесна шега на човек, който декламирал клетвата на Хипократ.
07 Август 2004 02:39
Както в случая с д-р Дичев, и тук трябва да се подчертае, че “постмодерните” критици на “цивилизацията” звучат доста фалшиво в България (ако и не в цивилизованите страни) по простата причина: България не е модерна; тя се нуждае от повече "модерност", от модернизация; за "постмодерното" е още рано да се съкрушава.
*
Насилието в България (физическо – битово, мутренско-криминално, мутренско-държавно; вербално – битово, медийно, вкл. на форума, вкл. и от страна на открилия дискусията) не е предизвикано от телевизията. При нас (в САЩ) има стотици (или хиляди... – не съм ги броил) ТВ канали, за съжаление децата гледат ТВ въпреки усилията ни, гледат и необразованите възрастни (a образованите често нямат изобщо телевизори). Престъпността в САЩ, вкл. насилствената, е сравнително висока (в сравнение с Норвегия, не с България, разбира се); има и прояви на домашно насилие, осбено сред бедните имигранти, за които има специални програми за превъзпитание.
*
Но в САЩ няма никакво ожесточение “във въздуха”, хората са спокойни, приветливи едни към други, имат си доверие (на което се крепи корпоративната икономика – вж. Ф. Фукуяма, “Доверието” (F. Fukuyama, Trust), 1995) – мошеничествата с кредитни карти са много редки, за открадната кола или обир в квартала не съм чувал от години (имаше преди два месеца неуспешен опит за изнасилване на бягаща призори в парка жена на средна възраст). Децата спокойно си оставят велосипеди и кожени якета някъде на детската площадка за цели часове (веднъж Нели си забрави на пейка на площадката портмонето и си го намери непипнато след половин час).
*
“Дискусията” върви с пълна пара (не на същите канали, дето е акшъна – в САЩ има няколко национални ТВ канала, предаващи пряко конгресните (парламентарните) дебати; има няколко национални ТВ нюз нетуъркс; има над 1400 местни talk-радиостанции, предаващи 24 часа само новини, коментари и дискусии, и над 30% от американците ги слушат всеки ден или по няколко пъти седмично). В Америка освен това има Бог.
*
Коя е причината за насилието в България? Не глобализмът, телевизията, чифутите или хамериканците са виновни. Маргинализацията (фрустрация, завист, душевен разврат, безхаберие, безбожие) на много широки слоеве от населението в България, дължаща се на деформациите, предизвикани в душите от комунистическия режим и от пауперизацията (духовна най-вече) на посткомунистическия псевдопреход; цинизмът на номенклатурните елити (срв. Славков); мутризацията на живота по вина на същите елити; липсата на професионални – умствени и нравствени – качества у огромната маса журналисти и пр. медийни хора, както виждаме всекидневно и тук. В България (за мнозинството от населението) няма Бог. (Няма впрочем и свобода на словото – ‘бадибилдинг’ или не-‘бадибилдинг’: напр. аз съм забранен човек на форума, нося оскърбителен – не за мене – етикет на ника си). Така ще е, докато им се роди Бог.
*
Не съм съгласен с автора също, че сериозният дебат “не бил секси”, а само тъпотията била “секси”. Всички знаят напр., че на форума далече най-голям интерес и брожение предизвикват съдържателните писачи, хората, които имат какво снмислено да кажат. Всички люде, и най-нищите духом, имат духовни потребности.
07 Август 2004 02:42
Кьосев, ти откри Америка, няма що. "Ако си участник в talk show, не е нужно да излагаш там своята човешка позиция, съвест, избор, не е нужно да казваш като Волтер - не мисля като теб, но съм готов да се боря до смърт, за да можеш да кажеш ти какво мислиш. Нужно е да си секси." Патетично, благородно, красиво звучи. Но заключението ти е, че "Нужно е да си секси". Да-а-а, нужно е да си секси..... Защо така? Ами защото клиентите (зрителите), които ти плащат заплатата искат да гледат секси шоу. Не искат да гледат "Как се каляваше стоманата". Двуличниците от този форум, които много ти ръкопляскат, първи ще загасят телевизорите ако шоуто ти не е секси и ще те уволнят. Не им вярвай на тия шушумиги. Предлагането според търсенето и обратно. Това е простият закон, който управлява пазара на автомобили, храна, дрехи, секс, шоу, филми, поезия, нефт, човешки позиции, съвест и т.н. Цинично, нали? Цинично, но верно! Свободнят пазар е съпроводен от свободата на словото. Алтернативата е комунизъм - оркестрирано шоу, среща с трудови колетиви, филми от сорта на "Един ден от пролетта", четене на "некои съображения" и т.н. И... всеки тихо гаси телевизора. Няма интерес, няма бизнес, няма живот....Холивуд произвежда това, което хората искат да гледат и за което са готови да платят. Не само американците, а всички по света без изключение. Холивуд е единствената все още съществуваща централа на шоу-бизнеса, защото произвежда това, което хората искат да гледат. Грозотия, тъпотия, насилие, но.... такъв е бизнеса. Не Холивуд е виновен, че ние сме такива и това искаме да гледаме, нали?
07 Август 2004 02:52
И аз мисля (за разлика от автора), че България е все още в предверието на модерността, а за постмодерност просто няма смисъл дори да говорим.
*
Личните ми наблюдение върху социалната търпимост на насилието в България и тук, в Америка :
*
С наши много близки приятели дойдохме от България в САЩ почти по едно и също време - те в Орландо, ние - в Ню Йорк. Големите ни деца имаха само 8 месеца разлика. И двете момчета по българските стандарти бяха изнежени градски чада, примерни и възпитани. Какво беше удивлението ни, когато се оказа, че в американските училища те изглеждаха като бели врани, истински булита. В Орландо българчето им е събрало очите още в първите дни, когато след обикновена детска закачка американчето се оказало свалено върху близката кола и нашенчето (държейки го здраво за гърлото) му пошепнало през зъби какво ще му се случи, ако...Последвало завеждане при директора, викане на родителите по телефона, обясняване на училищния кодекс за поведение и любезно запитване желаят ли консултация със... специалист. При мен нещата бяха малко по-спокойно, но на първата родителска среща (срещите тук не са общи, а винаги индивидуални) учителката ни обясни, че тя много обича това умно и будно момче и единственото й желание е той да бъде по-спокоен в междуличностните отношение. Преведено на чист български това означаваше да не използва сила при решаване на детските си проблеми. В началото не повярвах на ушите си, но в последствие започнах да разбирам доколко сме приели за нормално и небходимо физическото, словесното и психическо насилие в българския обществен живот. Истина е, че българските "примерни" деца имат поведението на тукашните хулигани.
*
Обяснявам - в американското училище е недопустимо каквото и да е физическо или словесно насилие както от страна на учителите, така и от страна на учениците. Вече съм писала, че основните държавни училища наблягат преди всичко на социализацията на децата и научаването им да общуват безконфликтно. Истината е, че всяко американче след гимназията има почти вродено отращение към расизма, насилието, мачизма и т.н. Да, има случаи на стрелящи по съучениците си тинейжъри, но бих приела това по-скоро като потвърждение на правилото. Всеки психиатър ще ви каже, че в обществото има устойчив процент на психопати или просто психически лабилни хора. Има ги и в нашия форум - две години всички ние бяхме свидетели на психо-социо припадъците на събирателния образ Комбат. Приемаме го като статистическа величина. Или пък и досега пък "наслаждаваме" на остатъците от това явление във вид на червени болднати букви.
*
Да завърша за двете момчета от Орландо и Ню Йорк - естествено победи американската система на образование за безконфликтно общуване. Зная, че мнозина ще започнат да спорят с мен. Ще ги помоля да ми говорят понятийно и конкретно. Мисля, че е губене на ценно време и сили да се отговаря на баналности от рода на - "Хамериканците ядат бургери и гледат филми с насилие". Това просто не е вярно - повечето деца тук не ядат бургери и не гледат филми с насилие. В момента, напрмер, моите ядат зелена салата с моцарела (вид бяло сирене), моркови, магданоз, черешови домати и панини (пита пълна с пиле по италински, патладжани, сушени домати, босилек). И не пият кола, а изворна вода, студено мляко или сок от грейпфрут. Също така не гледат филми с насилие, а едната чете книжка от списъка даден и от учителката й по литература, а другия се готви да ходи на ска коцерт. Светът е пъстър, Америка и тя, България също, но моите деца поне няма да си чупят ръцете в главите на другите и не се страхуват, че някой ще ги тормози в училище. Никога не им е идвало на ум също да си съберат багажа и да напуснат училището, молейки се никога да не стъпват повече в него. А това се е случвало на Фичо в предучилищната възраст. Хич не му харесвала учителката, която пеела всекидневно и монотонно една и съща руска песен, а също разказа на съседа Иванчо какви чудовищни неща се случвали на непослушните деца в у-ще "Захари Стоянов".
*
Някой от вас чувал ли е за т.нар. болест ADHD (Attention Deficit Hyperactivity Disorder)? Мнозина от съучениците на щерка ми са с такава диагноза. Тя се лепва на всяко дете с намалено внимание и по-подвижно по темперамент. Една от приятелките на щерка ми се ококори като й казах, че в Източна Европа тази болест не е позната, а ако някой има подобни сиптоми няколко предупредителни пошляпвания отзад изиграват успешно ролята на цели две опаковки «Ридалин». Допълних, че смятам подобно личение за по-природосъобразно и без странични ефекти. Всичко това, естествено, беше в сферата на шегата, но истина е, че мнозина американски лекари искат да напъхат множеството проблеми на детското израстване в тази удобна за родителите форма. Удобна, защото тя предполага гълтане на хапчета, които правят детето спокойно и почти незабележимо за околните. Аз съм от тези, които смятат, че някакъв вид хиперактивност на децата е напълно нормална. Защото това, което търпяхме от учители и тъпанари в ученическите си године беше отвратително, но в същото време училището не може да е стерилно от към конфликти за сметка на физическото здраве на децата.
*
Но ADHD все още предстои на българските деца - ете, това е постмодерно решаване на проблемите.

Редактирано от - Нели на 07/8/2004 г/ 02:54:44

07 Август 2004 03:05
Значи, Нели не става дума за САМОТО насилие, а за проповядване на насилие(с комерческа цел). Или експлоатация на насилието(ужас!). Олигофренът под Фичо твърди, че това следвало от търсенето и предлагането. За САЩ до голяма степен е вярно или по-точно е манипулирано в тази насока. Та става дума за долнопробните “ценности” на една схема без грам “ценност” на която глупаците подражават.
07 Август 2004 03:10
Аз не съм съгласен напълно с Нели и Фичо. Аз мисля, че хората по света са еднакви, особено децата. Каквито са в България, такива са и в Америка. Ако в Америка децата си оставят велосипедите навсякъде и никой не ги краде, това не е поради това, че американците са по-честни от българите, а поради това че българинът може да си купи един велоципед с едномесечна заплата, докато американецът може да си купи 20 велосипеда с едномесечна заплата. Чесността си има цена като всяко друго нещо. Беднотията не заличава човешките ценности, а само ги поставя на по-задно място в списъка на приоритетите. Американците са си насмогнали на масрафа и могат да си позволят да са по-честни и по-малко груби от нас бълагарите.
07 Август 2004 03:26
Истината е, че за високата култура просто няма масов пазар. Холивуд произвежда това, за което има пазар. Това е просто бизнес. Културното и цивилизовано шоу не се счита за секси. Секси е шоуто, на което участниците в дискусията невъздържано скачат и бият шамари на другите или ги наричат "олигофрени" като току-що ме нарече Ганю. Това е което хората искат да видят и за което са готови да платят.
07 Август 2004 03:37
Ама Зевзек, това се отнасяше конкретно за първия ти постинг. За втория постинг заслужаваш адмирации, защото е точно така. И ако кака Нела си мисли, че като ученичка беше в манхатън и нямаше да и дърпат плитките и да и сипват туш във врата, дълбоко се заблуждава.
07 Август 2004 03:48
Прочетох двамата “отблъскващи” и съм напълно съгласен с този който ги е охарактеризирал. Как може да струи толкова омраза към тази изстрадала страна от всеки ред? Защо губите времето си да пишете такива дълги постинги за нещо което мразите? Единия сбърканяк даже си беше позволил да спомене Бог?!
Бъдете здрави комплексари и дано Господ ви отвори очите да видите нещо
хубаво в този свят.
07 Август 2004 03:59
Пишете за вестника бре маскари. /Повечето - /





07 Август 2004 04:44
Беше отдавна но имаше време когато некой хора не са биле раждани за да говорят за насилие във училищата НЕЛИ и ФИЧО ! Примери бол всеки по възрастен от вас тука във форума ще ви каже какво е
На колене под кюмюр , или царевица , бой със показалката през ръцете , да не говорим за в къщи какво ставаше , а за коланите ?!?!?!
Ако не сте преживели това значи нищо НЕ ЗНАЕТЕ ! И това е някъде 57-62 !
А така като гледам вие сте на по 40-42 , и не става във форума има по -стари от вас които знаят много повече ! Така че тебешира ние го ядяхме за да дигнеме температура и да не ходиме на училище когато вие сте се раждали !
Зевзек , у земи как си му е реда
Ган(ю) ти също
07 Август 2004 04:45
... Ами този форум в същата светлина?
07 Август 2004 05:01
Лошото Незнайко е, че свърши бирата от 10 цента (ама аз пак ша измисля нещо – винаги тужур)
07 Август 2004 05:27
Насилието, за което говорим, не е резултат на филми и спортни предавания (т.нар. в България “кеч” – в Америка се казва wrestling – “борба” – е инсценировка, цирк; един известен бивш “борец” и губернатор на щат в средния запад казваше, че е нещо като балет за провинциални градчета, дето истински балет никога не идва), а на специфични обществени недоволства, фрустрации, и специфичен дефицит на култура (гражданска, политическа), които са налице в България и почти липсват в Америка.
*
Почти не гледам масови филми, но доколкото имам представа – в Америка достъпът на децата до филми с насилие поне в кината е ограничен, а типичният Холивудски филм, въпреки конвенционалността си, възпитава у зрителя по-скоро положителни, оптимистични ценности от приказките – Пепеляшка накрая намира принца, доброто накрая побеждава, честността е най-добрата политика, трудът се възнаграждава – все неща, заключени за повечето българи зад седем печата (не по тяхна вина!). Последният филм, който гледах на кино (до половината) – заведоха ни от работата по “профсъюзна линия” – беше новия Спайдърмен (приказка). А у нас миналата вечер гледахме с децата ‘Осем и половина’ на Фелини, утре сигурно ще видим и ‘Ла долче вита’ – стягаме сe за екскурзия дотам.
*
Да не говорим, че самите Холивудски сцени на жени, хем елегантни, хем делови, разговарящи свободно и на равна нога с мъжете и каращи коли са революция в някои не толкова далечни краища на земята. Да не говорим за положителни образи от филми като Ерин Брокович и т.н.
*
Винаги се чудя на колегите, които offhand заклеймяват “ниските” художествени качества на Холивуд – с какво ги сравняват? С “Канарчетата” на еди-кой си и “Лагерът” на Г. Дюлгеров? От средата на 80-те години не е имало български филм, който да изгледам докрай и да остана без aftertaste на мизерия, да не говорим, че и една най-проста история не могат да разкажат като хората. Българското кино, колкото съм го видял, е сплашная мизерия – не парична, а душевна – липса на увереност, самочувствие, искреност, идеи, интелект, доброта, поглед за света, всичко, което прави изкуството. Телевизията – също.
*
Да погледнем вчерашната дискусия тук за мутрата Славков – какво се приема от апологетите му за “мъжкарлък”, “лоялност” “щедрост”, “заслуга” пред “България”? Някои българи сякаш не са се родили в нравствено отношение на тоя свят. Харесваха и Милошевич, Марко, Саддам, Удай, Кусай.
*
Да не забравяме също, че в Америка никой не те заставя да гледаш каквото и да е – казах, има стотици или хиляди канали, всички по-нови филми могат да се поръчат за секунди за цената на едно капучино в Старбъкс, по-старите могат да се вземат от Блокбастър или публичните библиотеки, в Ню Йорк има “студийни” и “филмотечни” кина, винаги пълни; всички свестни университети, в които се формира професионалната средна класа, имат хубави кинолектории (да си спомним, че хипито Бъргър в “Коса” пееше – 1968 – за провинциала Клод, че ‘pretends he’s Fellini and Antonioni, / and also his countryman Roman Polanski’) – асоциираше “movie” с Фелини и Антониони. Накрая, но не по значение, филми съвсем скоро ще се гледат и по интернет, както сега масово се слуша музика.
*
Всичко е личен избор – Айзенщайн, Фелини, Тарковски, Орсън Уелс, Догвил, Спайдърмен, Рамбо – кому как, няма първа програма на БТ, с която завърша денят, няма идейни художествени съвети да бдят над крехкото ти духовно развитие. Има конвенции на средната класа и noblesse oblige. Има търсене, “шоп-ване араунд” цял живот – от канала с рисувани филмчета в детството до пенсионния план. И американците постоянно шопват араунд, сравняват, кликат с мишките, сочат с дистационните, щракат честотите на радиото в колата, изрязват от вестниците, висят над справочниците в читалните. Ти сам формираш своя свят.
*
Гладът на американските urban masses за “висока” култура, за който съм разказвал неведнъж (операта на открито, опашките за изложбите в Метрополитън, книжарниците Б&Н и т.н.) е голям и далече превишава всичко, което може да се види в България. Но най-важното в областта на “културата” не е това, а е всекидневната култура, за която говорихме в темите на д-р Дайнов за Америка – онуй, което хората мислят, правят, с което работят, с което осмислят живота си всеки ден, с което се борят с консумеризма си, с което избират политиците си, независимо от филмите, телевизорите и другите “културни” безделушки. Там е ключът от бараката и по въпроса за озлоблението и насилието в България.
*
По въпроса за “политиката като шоу” и загубата на интерес към нея – скоро разказвах за приноса на американските founding fathers специално към въпроса как да се осигури щото обикновеният гражданин никога да не загуби напълно интерес към политиката. Хана Аренд (‘Vita Activa’) също посвещава много страници на това, препоръчвам я. За нея пълноценното участие в политиката на всеки човек е основно условия (заедно са труда и личния живот) за пълноценен живот.
*
В заключение – Ал. Кьосев (не от нашия факултет) пише добре и изглежда умен човек. “Постмодернистите” в тоя вестник обаче априори поемат риска от наливане вода в мелницата на хвалителите на Славков и на позабравени вербални насилници, които Нели цитира. Не глобализацията е виновна за българската духовна мизерия, а липсата на по-широки духовни хоризонти; не “модерността” е виновна, а липсата на модерност; не “разумът”, а липсата на рационалност. (Иначе добрата първа колонка на Кьосев за “Момиченцата” също beat around the bush – не момиченцата, а Биг Бос-а (В. Дърева) и още повече неговите босове са проблема.)
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД