|
- Не всички турски фирми са прекъснали превозите си до Ирак. Наистина една от големите турски браншови организации е обявила прекъсване, но се счита, че поне още 30-40% от остатъчния турски превозен капацитет продължава да превозва за Ирак. Но във всеки случай превозите на границата тези дни са спаднали десетократно. Рано е още да се каже дали някой е заел тази ниша.
Много е трудно да се разглежда сега ситуацията в Ирак от гледна точка на чисто пазарни условия или пазарна конкуренция. Ситуацията по отношение на сигурността е много тежка.
Мисля, че икономическите интереси на отделни български фирми трябва да отидат на заден план, макар че ние не можем да наложим обща забрана за пътуване и търговия с Ирак. Но все пак трябва много внимателно да се отчита ситуацията там. След като турската асоциация на шофьорите, която е една изключително мощна организация, с много силно лоби в Турция, е взела тази мярка, това означава, че действително ситуацията е непредвидима и непредсказуема.
- Има ли борба за пазари между българските и турските транспортни фирми?
- Има. Спомнете си преди няколко месеца кризата с големите опашки на иракската граница. Проблемите с българските шофьори там, които чакаха дни и седмици, за да преминат границата, се дължаха до известна степен и на конкуренцията между превозвачите. Борба има, защото това действително е един голям пазар. Трябва да си даваме сметка, че цялото снабдяване на Ирак със стоки за масова употреба, както на коалиционните сили, така и на населението, става през Турция. Това е основната артерия и затова има много сериозни интереси.
- Знае ли се какъв е обемът на този пазар?
- Трудно може да се изчисли, но във всеки случай в момента Турция е един от най-големите вносители на стоки в Ирак и този пазар със сигурност се изчислява с милиарди долари.
- Как си обяснявате факта, че турските превозвачи жертваха бизнеса си в Ирак заради сигурността, а българските им колеги правят точно обратното?
- Все още трябва да се изчака да се види какви са моделите на това решение на турските превозвачи. Дали то е ограничено с определен срок, дали смятат на по-късен етап да го преразгледат. Но трябва да е ясно, че едно такова решение действително ще се отрази много сериозно върху снабдяването и вноса на стоки в Ирак. Защото те трудно могат да бъдат изместени. Нишата, която се открива, трудно може да бъде запълнена от други превозвачи, дори български.
- И все пак възможно ли е повече наши ТИР-ове да тръгнат към Ирак? Има ли увеличение на потока през последните дни?
- Данните са противоречиви. Имаме данни, че в някои дни минават по 20-30 камиона, в други - по 9-10. Но във всеки случай няма намаление на българските превози.
- В посолството ни в Анкара разполагате ли с информация кои и колко български шофьори в момента пътуват за Ирак, оставят ли ви координати за връзка?
- В това отношение няма достатъчно добра организация и координация. Разбира се, ние знаем колко души и колко коли влизат в Турция, с какъв маршрут се движат, но не е възможно да се проследява движението на всяка кола. От тази гледна точка разчитаме само на инициативата на шофьорите и на фирмите. Те обаче се обаждат в посолството само когато възникват проблеми. Имало е случаи, когато се налага съдействие по най-различни поводи - аварии, криминални прояви на турска територия, но всъщност повече и не може да се очаква от шофьорите. А и посолството не е в състояние да контролира този маршрут, става дума за около 2000 км.
- Знаете ли колко от шофьорите ни пресичат турско-иракската граница?
- Не, по този въпрос нямаме достатъчно информация. Можем да искаме информация от турските власти за това, но засега няма установена практика за обмен на информация. Разбира се, при конкретни поводи можем да получаваме информация, но тя не е периодична.
- Когато изчезнаха българските заложници Кепов и Лазов, беше ли подаден сигнал в посолството ни в Анкара?
- Не. Нашата информация по този въпрос първоначално беше главно от медиите. След това по указание на съответните институции в България посолството също предприе действия за набиране на информация, за проучване на ситуацията в региона.
- Посещението на турския премиер Ердоган у нас мина под знака на една търсена и обещана подкрепа от България за кандидатурата на Турция за членство в ЕС? Какво точно очакват от нас?
- Ние не можем да помогнем конкретно, защото България не е член на ЕС. Но можем да помогнем с наше ноу-хау и това сме го правили. Разменяни са много посещения именно с тая цел - да се обясни българския модел за водене на преговори, за прилагане на реформите. Това е нещо, от което турската страна има нужда, защото в Турция сериозните реформи на законодателството и прилагането му започнаха през последните 2-3 години.
- Все пак ние сме две много различни държави, възможно ли е да им бъде полезно точно нашето ноу-хау?
- Винаги е полезно да се сподели опит от такива преговори. Макар че нашите проблеми са много по-различни от тези на Турция. Турция е страна с други приоритети - и икономически, и политически. Но трябва да се отчита, че Турция е една много силна държава, с много силна държавност, с много силни институции. По отношение на държавните приоритети и по националния интерес в Турция има междупартиен консенсус. И много силна роля за този консенсус имат самите държавни органи. Висшата администрация успява да постигне един консенсус и между партиите. Независимо от смяната на правителства и на партийната им окраска, държавният интерес в Турция се защитава много категорично. От тази гледна точка Турция води един много твърд дебат с всички международни институции, когато става въпрос за държавни интереси. Не забравяйте поведението на турския парламент преди войната в Ирак. Консенсусът помага да се води един действително равноправен диалог с всички международни органи, включително и с ЕС.
- Възможно ли е този модел да бъде приложен и в България - висшата администрация да провокира един междупартиен консенсус?
- Хубаво би било да съществува консенсус между партиите по отношение на националните интереси и приоритети, особено в областта на външната политика и националната сигурност. Добре е авторитетът на държавните институции да е висок и тяхното експертно мнение да бъде отчитано при взимане на съответни решения. Но, разбира се, в една демокрация политическото звено при взимане на решения по отношение на външна политика и национална сигурност, винаги ще бъде водещо. Много е важно да се засили авторитетът на институциите и експертните центрове при взимането на решение. Много важно е да има междупартиен консенсус.
- Смятате ли, че това ще бъде основното предизвикателство пред българските политици на следващите парламентарни избори - да се формулира и защитава националният интерес?
- Едно от основните предизвикателства ще бъде да се формулира националният интерес и да се защитава в условията на членство в НАТО и ЕС.
- В Турция армията в голяма степен се явява гарант за демократичност и може би консенсусност. Тя обаче е и пречка за поканата за ЕС?
- Отмина времето, в което това можеше да се каже за армията с такава категоричност. Турция е държава с утвърдени изборни механизми и смяна на различни партии. Реформите в законодателството сега целят да докажат, че армията не е единственият гарант на демократичното развитие. Има ограничения в компетенциите на Съвета за национална сигурност, има промяна в неговото ръководство. Главният секретар на съвета вече е цивилен. Така че има стъпки в тази насока. Но в една такава голяма държава с утвърдени традиции не можем да чакаме, че промените ще настъпят моментално.
- Има ли индикации, че проблемът с "Джейлан холдинг" може да бъде преодолян и Турция да ревизира решението си да не внася български ток?
- Трудно ми е да коментирам този въпрос. В момента турската страна не купува ток, не се знае дали скоро ще има интерес да купува. Може би в момента нямат нужда да купуват български ток. Водят се разговори на експертно равнище между енергийните дружества и всичко е въпрос на конкретни интереси. Мисля, че инвестиционни и търговски проекти вече трудно могат да бъдат решени с междуправителствени решения. Това е въпрос на пазар.
- Защо интересът на Турция към българския ток секна?
- Турция в момента няма толкова остра нужда от внос на ток. Тя откри големи капацитети с газови централи. Има активно строителство и на водни, и на газови, и на топлинни централи. Може би това е причината. Във всеки случай няма друг голям вносител на наше място. При последното посещение на Ердоган в Париж беше обсъждан и проект за строителство на АЕЦ, но мисля, че все още няма политическо решение по този въпрос.
