Няма спор - искаме да влезем в ЕС. Ясно е - за да стане, трябва да се реформираме. Сиреч - да изпълним спуснатите ни препоръки оттам. Те по принцип са за добро -
чертаят правила и задължения, та да си подредим (най-сетне) държавата по изпитан образец. Да се впишем в еврообщността и да заживеем по-добре.
Много хубаво, не е на хубаво. Рискът вече е налице -
от много престараване вместо на ЕС можем да заприличаме на държавата на Пиночет.
Ще ни се случи, ако се напънем буквално да претворим принципните препоръки от Брюксел. Съветите напоследък наистина валят. Отпускарското лято се оказа усилен сезон за правосъдни и разследващи заключения и съвети. Преди има-няма месец ни сведоха до знанието констатацията, че разследването ни е мудно, тромаво и неефективно и ни посъветваха да го променим. Преди ден ни укориха, че нямаме осъдени за пране на пари и препоръчаха да опростим доказването на това престъпление. Забележките бяха все по една линия - на правосъдието и вътрешните работи. След съответната инспекция как изпълняваме ангажиментите си по тази преговорна глава.
Констатациите отвън не са изненада за нас. Наблюдението "под лупа", макар и при приключени преговори и затворени глави, също е очаквано - предупредиха ни, че ще ни държат под око, сиреч - под мониторинг. Евроопитът, дохождащ сега като европрепоръки, пък отдавна ни е известен. Но все забравяме едно - от нас се иска
да постигнем резултат, средствата можем да подберем сами
Само че кой да ти навлиза в подобни тънкости, след като копирането е далеч по-лесно. И удобно.
Никой не ни е карал, например, да конфискуваме имуществото на престъпниците по ирландски образец. Но ще го направим - проектът, известен като "закона Петканов", вече е в парламента. И най-вероятно наесен ще стане факт. Тогава "под ножа" на конфискацията ще минава всеки, разследван за длъжностни, хазартни и прочее прегрешения, и родата му до десето коляно. Без значение дали ще има присъда, че е виновен. Юристи отдавна предупредиха, че така рискът за злоупотреби у нас става много голям.
Фактът, че нищо не ни пречеше и досега да изземваме незаконни имоти по отдавнашния Закон за собствеността на гражданите, отдавна е забравен. По-скоро - отречен с аргумента, че
законът е стар и не върши работа
А кой се е опитал да я свърши? Е, погнаха един Таушанов години след като "Сега" разкри хубавата му сметка от 20 000 лири в Барклиз банк след няколко отказа на прокуратурата да го разследва за престъпления. Вярно, съдът отказа да конфискува доходи на Таушанов. Но май обвинението трябваше да се понапъне повече, за да получи резултат. Миналата година по тази линия подхванаха и бодящия очите от години Самоковец, но междувременно го застреляха в Амстердам.
И поирландчването няма да ни помогне при тази "българска работа". Пък и, да не забравяме, законът на острова е роден такъв, за да спре паричните потоци към ИРА. Не да оправя нашенските батаци със стари прегрешения и закъсняло погване на прегрешилите, след като са замели всички следи или станат покойници.
Така и с прането на пари - последният евросъвет е
да опростим наказването чрез доказването
Защото в България няма осъдени за пране на пари. Съветът надали е случаен - инспекторите от Брюксел, очевидно, са били убеждавани, че сложното доказване е в основата на нулевия резултат. И са на път да ни препоръчат опита на Испания, където проблемът е решен - за перачите на пари се искат косвени, полицейски данни, че са свързани с престъпния свят. Четени са 70 присъди - очевиден ефект.
Направим ли го у нас, ефектът ще е разгул на полицейщината. Отсега (по опита на последните петнайсетина години) можем да прогнозираме, че ще се лее обилна оперативна информация за всеки, станал неудобен - я като позиция, я като конкурент. А съдът, очевидно, ще трябва да я зачита и да издава присъди. Сигурно ще отчетем успехи - "престъпниците" ще се окажат много.
Аргументът, какво ни пука за престъпниците, издиша. Иде реч за гражданските права и презумпцията за невинност - на невинните.
Никой не жали Киро Японеца, съдружниците на Доктора и неизвестните перачи на пари от фирми на Самоковеца - разследвани и в момента. В разследването и сега, апропо, много се разчита на оперативната информация. Но тя липсва. Или е негодна, сиреч неконкретна. Тъй че, надали ще станем Испания след "испанската промяна". По-скоро ще си търсим аналогиите другаде. Все по-далеч от ЕС.
Хубаво предупреждение - да не станем полицейска държава! Само, че как аджеба в препоръките на ЕС авторката на статията прозря такава опасност? Откога съвременна Ирландия и Испания се оценяват като държави ала Пиночет? У нас няма ефективно правосъдие и едва ли някой ще оспори изводите на мониторинга на ЕС. Разбира се, че трябва да се търсят резултати - на всички ни е писнало от симулация на дейност от страна на държавата.
Косвените доказателства, въз основа на които могат да се правят фактически изводи и оттам да си доказва престъпление, съществуват като възможност и в сегашната ни система на наказателното право и процес. Друг е въпросът, че българските магистрати и юристи са изключително слаби в областта на доказването и аргументацията и това упражнение да направят безспорен извод въз основа на събрани косвени доказателства просто не го умеят.
Конфискацията на имущество по ирландски модел трудно може да се свърже с полицейската държава, защото това не е наказание, което се налага от полицейски органи, а всички знаем колко много възможности за защита предоставя съдебния процес във всичките фази.
.напълно вярно, термините терорист и тероризъм и най вече "воината срещу тероризма" дават възможността на американците да ги тълкуват както на тях им e угодно и съответно да нападат която си пожелаят държава под предтекста че "видите ли те подкрепят терористи..", това разбира се е и добре до6ло за руснаците, който именно с такива доводи в контекста на войната срещу световния тероризъм оправдават действията си срещу чеченците, и за индийците, допълнително окуражени да продължават репресивните деиствия срещу кашмирци, не че с това искам да оправдавам камо ли да защитавам чеченците или пакистанци, или който и да било, боже мой не, но не това е начинът...