В Брюксел са доволни, властите в Скопие са смутени, а македонците - бесни. Такива реакции предизвика приемането на Закона за децентрализацията на Македония, който засилва местната власт, но в някои райони направо я поднася на албанците. Парламентът предпочете да удовлетвори претенциите на албанските политически лидери и да угоди на т.нар. международна общност, вместо да се съобрази с желанието на основната част от населението на двумилионната бивша югославска република. Решенията в младата балканска държавица, която се натиска за голямото европейско семейство, обаче са предопределени, когато са с благословията на Брюксел.

Независимо че на местно равнище всички политически партии от македонския блок се противопоставиха на новото териториално делене, общинската карта на Македония бе прекроена така, че



албанците да играят ключова роля



Наистина, приемането на закона е сред задължителните елементи на Охридското мирно споразумение, което вчера навърши 3 години. С намаляването на броя на общините от 123 на 80 обаче на много места албанците стават мнозинство. Пришиването на две селски общини към Скопие задължава властите да въведат албанския като втори официален език, тъй като представителите на това малцинство стават над 20 процента от населението - необходим минимум за двуезичност.

Такъв е случаят и със Струга. Сега две трети от населението на града е македонско, но с присъединяването на няколко общини, албанците ще доминират в новата административна единица. Което означава и повече власт, разбира се. Реакцията на стружани, които провъзгласиха Харта за независимост, и се канят да стават град-държава като Монако и Сан Марино, изненада властите, макар че практическата реализация на идеята е невъзможна от конституционна гледна точка. Тя обаче отразява в пълна степен отношението на македонците към оспорваните правителствени законопроекти. Те бяха приети под натиска на коалиционния партньор на Социалдемократическия съюз и Либералната партия - Демократическия съюз за интеграция на бившия албански бунтовнически водач Али Ахмети.

Разбира се, идеята за прехвърлянето на централната власт в ръцете на общините в Македония бе представена като средство за запазване на единството на държавата и намаляване на националистическия натиск. На практика обаче се получава тъкмо обратното.



Примерът на Струга се оказа заразителен



Кичево също обяви готовност да се провъзгласи за независима община, ако парламентът приеме предложението през 2008 г. към него да се присъединят още четири общини.

Очертава се перспективата картата на Македония да се изпъстри с градове-държави. Албанските общини не останаха по-назад. Те също изразиха готовност за независимост и създаване на вътрешни държавици. "Дай Боже, Струга да бъде Монако, за да стане пример и за другите общини. Това сигурно ще бъде пътят към независимост и на други места, където живеят албанци", каза заместник-председателят на Демократическата партия на албанците Иляз Халили пред излизащия на албански в. "Факти". Според него такива паралелни държави ще могат да създават съюзи в рамките на Македония или съюзи с други държави.

Макар и тези думи да имат за цел да охладят македонските страсти, те отразяват амбициите на албански политически лидери не само в Македония. Не случайно опасенията са, че новата общинска карта на практика очертава границите на федерализацията на бившата югославска република. Тя напълно се вписва в



идеята за Велика Албания,



която предвижда присъединяването на дялове от съседни страни към държавата-майка. Косово усилено работи в тази посока и след получаването на независимост, което е въпрос само на време, със сигурност ще увлече райони с компактно албанско население в Западна Македония.

Но, за разлика от Македония, в Косово се наблюдава обратната общинска тенденция - там албанците предпочитат областта да е колкото може по-единна. Те не желаят сърбите и другите неалбански малцинства да държат властта в общините, където са мнозинство.

Списание "Икономист" вижда в децентрализацията в етнически поделените страни крачка към същинската им подялба. И в Косово, и в Македония все още има опасност разногласията по въпроса за децентрализацията и по техническите въпроси, свързани с нея, да предизвикат нови въоръжени сблъсъци, предвиждат анализаторите.

Това обаче едва ли ще стане, поне на този етап. В Косово албанците нямат интерес от междуетнически сблъсъци в навечерието на парламентарните избори през октомври. В Македония - също, поне докато минат законите за децентрализация. След това може да се възроди идеята за



автономия на албанците в Западна Македония



През 1992 г. Демократическата партия на албанците на Арбен Джафери и още една етническа партия организираха референдум за автономия на Илирида. Идеята не бе реализирана, но след новия Закон за децентрализацията тя отново може да бъде възродена.

За да не стане това, парламентът би могъл да отложи процеса по сливането на спорните общини, какъвто прецедент вече има - статутът на Кичево ще бъде изясняван след 4 години. Кой знае, до тогава македонците може и да сколасат да съберат 150 000 гласа, необходими за организирането на референдум по въпроса.

Друг вариант е да се запазят границите на общини като Струга, а "албанските" да се слеят, без да ги прикачат към "македонските". Още повече че албанците не възразяват срещу това.

Депутатите от управляващото мнозинство обаче едва ли ще се съгласят. Те не приеха нито една от внесените от опозицията поправки. Защото законите вече бяха парафирани в Брюксел.