|
Най-напред с хитростта на изненадите. Както винаги, те бяха очаквани по конспект. Разчитащи на теманета пред сегашната власт, училите само за славните монарси от трите ни царства, бяха изненадани от наглостта на жребия по история. В най-търсените университети той посочи теми за републиканците Левски и Каравелов, че и за Стамболов - същи Иван Костов на първото първоначално натрупване. По български език и литература в действителност изненада щеше да е, ако се паднеха не Христо Смирненски и Никола Вапцаров, а
певци на прехода като Христо Калчев и Сашка Васева
Ала и тази с поетите на романтичния социалистически реализъм не бе малка: уж сляп, жребият намигна към май следващото управление.
Това наспори обичайните 50% двойки. Стражарите на българщината чевръсто откликнаха с вой срещу мижавото образование. Жалбите за линеещия исторически и естетически усет се съчетаха с клетви срещу ниските заплати. Пак се публикуваха бисери, и пак се попита "Кой е виновен?", за да се отговори "Всички и никой".
Извън съдържателно-политическите моменти имаше и чисто количествени. Те утвърждават диалектическото явление - нашите университети приемат в най-желаните специалности с изпити, рядко имащи нещо общо с тях. Например в СУ на най-масовите изпити по история, български език, математика и английски се явяват 3-4000 кандидати. В никакъв случай
това не са най-желаните специалности -
да учат история са посочили на първо място 215, българска филология -139, английска - 360, а математика - 65; тук се влиза с относително ниски балове. По подобен начин стоят нещата и в другите университети. Донякъде е оправдано - кандидат-студентите с най-високи резултати доказват, че владеят материята и няма какво да я учат по-нататък. А и следването по нашенски често води до влошаване на входните способности.
Този хитроумен подбор чрез разпределение на големи числа иначе е ужасно несправедлив в частни случаи. Например, ако някой тълкува в днешния правно-антитерористичен смисъл темата за Левски и Каравелов, бива скъсван с пълна сила. Никой не се интересува, че въпросният оригинал иска да учи право или да бъде политолог из попрището на проправителствената идеология. Същото се случва с оня, който описва душевността на лирическия герой, търсещ абсент, по аналогия със себе си, търсещ трева. Отплесне ли се по личния опит, но забрави "метафората за опиума като израз на екзистенциално-онтологическата умора от битието в тоталност", няма да влезе психология.
Подборът обаче възпитава - приемат се най-вече онези, които
преповтарят с конюнктурно-стилистични джуфки
схемата, задавана от проверяващите. Тя се научава предимно в техните уроци и книги и дава това, което постигат тестовете - стандарт, улесняващ проверителя. Така бягството от тестовата еднотипност се връща на по-висока степен към себе си (вж. Хегел) чрез еднообразие в съдържанието и поразителна липса за оценка на способности извън възпроизвеждането. Ето защо правото на университетите да определят свои студенти чрез тълкуване на текстове и невъзможност за обсъждане на оценката е източник на множество лични страдания и възвишена заблуда за истинско призвание.
Разбира се, нищо не пречи да има, както е по света, стандартни процедури за оценка и прием въз основа на учебното съдържание в средния курс за всякакви групи предмети. Такова оценяване има две нежелани следствия: а) секват доходите на частната подготовка; б) кандидатите се подбират по пригодност. Все пак нека не забравяме, че става дума за висшето образование на т.нар. елит. Още в предварителната подготовка в училище и на курсове той трябва да мине през горнилото, което гарантира запознаване с определенията "частно-заинтересован" и "непригоден".
Успокоително е, че при ниската инфлация, заслуга на доброто управление, тарифите ще са същите и догодина - около 1000 евро за уроци по предмет от септември 2004 за КСК'2005 за тези, които не искат да учат този предмет във висше училище.
Така стигаме до ново диалектическо явление:
образованието ни е относително по-скъпо от онова в чужбина,
но е по-некачествено. Това го знае другата част от елита на бъдещето, която се изнася да учи навън - с чуждоземски матури и тестове, с пари и връзки на родолюбиви бизнесмени и политици, с извънредна кадърност при победителите от олимпиади. Тя някой ден може да се върне, за да въвежда американски, ирландски, немски, финландски и т.н. модели. Тогава обаче надали ще има толкова много университети и завършващи средно образование, та да се налага подбор. Дотолкова КСК'2004 е стъпка към изчезването на предуниверситетската треска. Как ще се отрази това на жътвата, е друг въпрос.
