В обръщението си след трагичните събития в Беслан президентът Владимир Путин обеща да приведе политическите институции в съответствие с нивото на развитие на обществото. И той изпълни това обещание. Развитието на гражданското общество по същество е определено не като първостепенна задача. Сигурно защото тази задача днес е почти неизпълнима. Затова е препоръчано друго: да се укрепва държавността. Чрез държавните институции, чрез системата на изпълнителната власт, чрез антитерористичните поделения.
Необходимостта да се преустрои държавата и страната, за да се противостои на терора, стана повод за най-радикалната политическа реформа в последните години. Тя отразява както стремежа да се направи държавата по-ефективна, така и разочарованието от т. нар. пряка демокрация от страна на руския електорат. За 15 години нов живот гражданското общество в Русия така и не се събуди. И президентът реши: в условията, изискващи бързи, ефикасни, а често и извънредни решения, ТАКОВА общество е по-добре да не се буди. Защото властта не е сигурна за резултатите от такова пробуждане.
Кой от двата пътя
Онова, което предложи президентът, само отчасти е продиктувано от събитията в Беслан и серията кървави терористични актове от последните седмици. Непосредствено с борбата с терора е свързана втората част от изказването му, където става дума за антитерористични комитети, за обединения на бдителни граждани доброволци, за създаване на специална комисия за Северен Кавказ и на специално министерство.
Първата част е реализацията на чисто политически замисли, отдавна назрявали в кремълските кабинети. Просто президентът и съратниците му решиха, че сега е най-подходящото време за създаването на нов политически модел в Русия.
Путин отдаде до известна степен дължимото на гражданското общество, подкрепяйки идеята за създаване на Обществена палата, където да се обсъждат гражданските инициативи и решенията от общонационално значение. "Става дума за контрола на гражданите върху работата на държавния апарат, включително спецслужбите", каза Путин, но не изложи дори накратко механизмите за това.
Но акцентът бе върху държавните институции. Като чуха обръщението на Путин към нацията след Беслан, мнозина започнаха да гадаят: какъв ли модел на поведение ще избере президентът? В обръщението той заложи две опции: засилване на държавните институции и "избутване" на гражданското общество до европейско равнище, до състояние, в което то би трябвало да се намира през XXI век с неговите нови заплахи, предизвикателства, изисквания и реалности.
Вероятно, премисляйки през тези дни и гледайки реакцията на страната на трагедията, която по идея би трябвало да разтърси нацията, да я сплоти, най-малкото да предизвика у нея някакъв общонационален, голям нравствен порив, Путин още по-твърдо се е убедил: сегашното руско общество е недоразвито и спи и затова не може да участва като партньор в решението на стоящите пред страната задачи наравно с конструираната от президента вертикала на властта.
Затова властта ще си я строи той
Залогът е именно върху властта - по-централизирана, всички нишки от която се събират при един човек. Сега, разбира се, мнозина ще започнат да възразяват, че последните години в условията на уж вече построена вертикала на властта са показали как не може всички детайли да се управляват от Кремъл, от Москва, от най-високото ниво. Едно от доказателствата е централизираната система на правоохранителните органи, които показаха липсата си на готовност за толкова мълниеносно и кърваво развитие на събитията. Но Путин очевидно вече не вярва на никого по места и разбира липсата на готовност у обществото да участва в сериозното управление на страната. И се реши на крайна стъпка: окончателно сам да поеме отговорността.
Със собствените си ръце, под въздействието на нови и крайно сериозни обстоятелства, Путин радикално ревизира онова, над което той, неговите съратници и държавните служители, се мъчиха последните 2 години - административната и федералната реформи и преобразованията в местното самоуправление. Също и онова, което самият Путин допреди няколко месеца смяташе за неприкосновено: принципа за избираемост на губернаторите. Не е изключено на втори план да бъдат изместени и ключовите икономически преобразования: в образованието, здравеопазването, данъчната и бюджетната сфера. Те може да бъдат счетени за прекалено рисковани политически за новата система на властта. От друга страна, по-голямата управляемост на регионите е предпоставка именно за по-решителни действия в икономиката. Приоритетите са се променили. Политиката отново, както и през 1999-2000 г., излиза на преден план.
"Убеден съм, единството на страната - това е главното условие за победата над терора и без такова единство да се достигне тази цел е невъзможно", каза Путин. Под цялостност на страната той подразбира преди всичко съхраняването на Русия в нейните сегашни граници по всякакви законни начини. Единство, по-скоро административно, отколкото ценностно. Сигурно пак, защото добре си дава сметка за това какво население му се налага да ръководи. Макар че многовековната история на Европа показва: още никой не е успял да постигне единство на държавата без единство в духа на нацията.
Възседната от Путин Русiя се търкаля надолу!Към диктатура и разпад!
Колко парчета от тази мегаломанска и малограмотна страна ще останат след десетина години е трудно да се каже.
Сигурно е че новородените народи от руският кчамак ще са по щасливи!Включително и дезориентираното руско мнозинство..