В Европа има по-добри и по-лоши примери за устройство на здравните системи, но няма държава без проблеми в тази област. И макар че решенията на всяка страна от Стария континент са индивидуални, проблемите са сходни.
Най-големият от тях е, че здравните системи в Европа стават все по-непосилно скъпи. В много страни системата позволява хиперизползване на болнична и специализирана помощ, здравните фондове трупат огромни дългове, доброволното здравно осигуряване е слабо разпространено, на места има недостиг на лекари и сестри. Пациентите пък чакат с месеци за преглед при специалист или за планова операция. Очаква се в бъдеще постепенното интегриране на здравните системи в Европейския съюз да направи слабостите на националните системи още по-видими.
Добра здравна система е тази, която осигурява равен достъп до максимално широк спектър от медицински услуги на всички граждани, но на приемлива за страната цена, т.е. към 8-10 на сто от БВП, обяснява доц. Евгения Делчева. Тя ръководи дирекция в здравната каса и преподава "Икономика на здравеопазването" в УНСС. Като добри примери доц. Делчева посочва Скандинавските страни, Австрия, Испания, Белгия и др. Повече проблеми все още имат източноевропейските страни, където над 50 на сто от разходите за здраве се вземат от джоба на хората, при това по нерегламентиран път. Според специалисти източноевропейските системи все още страдат от наследството на централизираното здравеопазване - ненужно много болници, раздут персонал, ниски заплати на лекарите, некомпетентен мениджмънт, слаб контрол на разходите.
Въпреки че европейските здравни системи са различни, те могат да се разделят на две големи групи - държави със здравно осигуряване както е у нас, в другите бивши соцстрани, в Германия, Франция, Австрия, Бенелюкс и държави, в които здравеопазването се финансира направо от данъците - Скандинавските страни, Великобритания, Испания, Португалия, Гърция.
В момента в ЕС се регистрира лек превес на системите със здравно осигуряване заради приетите през май т.г. 10 нови членки. На практика обаче почти никъде системата не е в напълно чист вид и включва както финансиране от бюджета, така и от здравните фондове.
Бюджетното финансиране дава възможност за по-строг публичен контрол над здравните разходи, за свободен достъп до медицинска помощ, но пък пациентите нямат право на избор и често, поради недостиг на средства, има листи на чакащи, казва доц. Евгения Делчева. При задължителното здравното осигуряване пациентите имат достъп както до публични, така и до частни болници, но пък често има свръхразходи заради свободното договаряне на цените на услугите.
В повечето страни в Европа има и доброволно здравно осигуряване, но то не е добре развито, обяснява още доц. Делчева. За последните 10 години неговият дял от здравните разходи е нараснал с едва 2% и в момента средно за Европа е около 8%. Доплащанията пряко от джоба на пациента като цяло за ЕС пък покриват към 15% от разходите за здраве.

Унгария

По устройството на здравната си система България най-много се доближава до Унгария, обяснява доц. Делчева. Там здравната каса е една, но има много регионални подразделения. Първоначално обаче там вноската за здраве е изключително висока - 19,5%. Едва преди около 5 г., за да се стимулира бизнесът, тя бе понижена на 14,5%. Тъй като доходите на унгарците са далеч по-високи от нашите, здравната им каса разполага с голям бюджет и може да финансира абсолютно всичко, включително част от трансплантациите, казва още доц. Делчева. Държавният бюджет покрива около 30% от разходите за здраве, като парите се внасят в здравната каса, а не както у нас - направо в болниците.
Въпреки всичко и в Унгария има дефицити, които водят до нерегламентирано плащане на ръка. Има също и укриване на доходи с цел да се избегне тежкото данъчно бреме, което намалява парите за здраве.
Унгарците имат право на достъп до педиатър, очен лекар и още няколко вида специалисти, без да носят направление от личния лекар. Това увеличава посещенията при специалисти. В резултат на плащането за всеки преминал случай и за всяка услуга в болниците силно нарасна броят на преминалите пациенти. Това е най-големият проблем на унгарците и е доказателство за слабите механизми на контрол, коментира доц. Делчева.

Чехия

Особеността на реформата в Чехия е, че тя тръгна с много здравни каси в рамките на задължителното осигуряване. В началото те бяха 27, но в рамките на няколко години 2/3 от тях фалираха. Сега здравните фондове в страната са 6-7. Те покриват почти всички медицински услуги. Размерът на здравната вноска е 13,5% върху доходите.
Когато в задължителното здравно осигуряване има по няколко фонда, те трябва да разпределят риска помежду си, обяснява доц. Делчева. Иначе някои фондове ще си подберат само здравите, младите и богатите, а в други няма да идват почти никакви приходи, допълва тя. За да не стане това, в Чехия специална институция се занимава с преразпределянето на средствата.
Полицията и армията в Чехия финансират свои болници и свои здравни фондове, но постепенно в тях се привличат и цивилни граждани. Голяма част от самонаетите граждани, подобно на унгарците, не декларират приходи и плащат само минималната здравна вноска. Правят се опити за намаляване на броя на болниците и заместване на болничното лечение с по-евтини алтернативи, например домашно лечение под наблюдение.

Германия

Характерни за Германия са множеството здравни каси. В края на 19-и век те са 22 000. Сега са под 400, като се обединени в няколко групи - местни каси, каси на големите предприятия и др. Но това не означава, че пациентът може да избира, отбелязва Евгения Делчева. След 120-годишно съществуване, едва преди 3 години, се въведе правото на свободен избор, допълва тя.
В Германия, както и във Франция, не е необходимо да се посети джипито преди да се отиде при специалист. Тя е сред малкото страни, в които на общопрактикуващите лекари се плаща за извършена дейност. Но в момента тече реформа, с която най-вероятно и там ще се въведе плащане на база на записан пациент, казва още доц. Делчева. Немците имат навика да ходят при няколко джипита за второ мнение, но вече трябва да плащат такса от 10 евро за посещение при лекар. Реформата цели намаляване на непосилните разходи на държавата за здраве и се очаква да доведе до намаляване на здравната вноска до 12,5% през 2006 г. От 2005 г. пък се предвижда немците да започнат да плащат част от медицинските услуги, които сега се плащат от здравните каси.

Скандинавски страни

Те са изградили едни от най-успешните здравни системи на континента. Във Финландия вместо здравни вноски се събира целеви здравен данък. Натрупаните средства се разпределят от общините, които са много силни и осигуряват много добра здравна помощ, казва доц. Евгения Делчева. За разлика от вноската, здравният данък не тежи върху инфлацията, върху цените на стоките и услугите.
Има и доброволни здравни фондове, но те нямат значителна роля. Делът на частните практики на джипитата и специалистите е около 5%, за разлика от Германия, където той е почти 100%.

Испания

Докато тенденцията в страните в Източна Европа е преминаването от бюджетно финансиране към здравно осигуряване, то за Испания, Гърция, Италия важи обратното. След дългогодишно функциониране на осигурителната система Испания натрупа тотални дефицити - 60 на сто от разходите за здраве трябваше да се дотират от бюджета, казва доц. Делчева. Затова в началото на 90-те години се реши връщане към система подобна на английската - с данъчно финансиране.
Испания е доказателство, че и този подход може да работи добре, коментира Делчева. Финансирането е пак чрез общи бюджети, но, както и във Финландия, те се определят от общините и включват показатели за качеството на болничната помощ. Стоматологията почти изцяло е изключена от публичното заплащане. За лечение на зъби пациентите плащат или кеш, или чрез доброволни фондове.

Швейцария

Страната е изключение в Европа заради доминиращата роля на доброволното осигуряване в нейната здравна система. Но там то работи, защото швейцарците имат много високи доходи, подчертава доц. Евгения Делчева. Швейцарците се осигуряват задължително единствено за трудова злополука и някои други рискове.
Швейцарската система е критикувана, че не работи достатъчно ефективно, защото харчи прекалено много пари, а удовлетвореността на пациентите пак не е достатъчно висока. Швейцария е сред страните, които чрез местни референдуми често се допитват до населението по редица въпроси, свързани с организацията на здравеопазването.
Според Световната здравна организация най-добрата здравна система в света е канадската, която се базира на национално задължително здравно осигуряване.

ТАБЛИЦА
Общи разходи за здравеопазване

Държава

% от БВП

% от дохода

Австрия	8,0		7,9
България	4,8		6,0
Великобритания 7,6		няма
Германия	10,8		13,66
Испания	7,5		няма
Полша	6,1		9,0
Румъния	6,5		14,0
Словения	8,4		12,8
Унгария	6,8		14,5
Финландия	7,0		няма
Франция	9,6		13,55
Чехия	7,4		13,50
Швеция	8,7		няма