С всеки изминал ден облаците над българските правоохранителни и правораздавателни институции, идващи откъм САЩ и Европейския съюз, се сгъстяват.
Има съмнения, че тези проблеми могат да отложат влизането на България в ЕС с година.
Всичко показва, че натискът да бъдат решени проблемите с организираната престъпност, сигурността на гражданите и мудното правосъдие този път ще бъде още по-силен, целенасочен и траен.
В голямата си част критиките на САЩ и евроекспертите са точно в целта. Дори и да има малко подобрение, българското общество ще бъде благодарно на натиска на ЕС и САЩ.
От едно от актуалните изявления - това на експерта на Би Би Си за Югоизтична Европа Гейбриъл Партош, може да се извлече един основателен въпрос, на който е
крайно време да отговорят
хората и организации и от САЩ, и от страните от ЕС, критикуващи България.
Попитан как ще коментира реакцията на българското правителство, че Европа не трябва да се безпокои, защото българската организирана престъпност е затворена в границите на страната, той отговаря: "Мисля, че това е късогледство в смисъл, че организираната престъпност няма граници". Също безспорно вярна теза.
Родната организирана престъпност отдавна напусна територията на България и постепенно се ориентира точно към САЩ и ЕС. Нейните представители изнесоха немалко пари, купиха си прескъпи имоти и коли, легализираха бизнеса си и си прокараха "магистрали" от възможности за пране на пари.
Тук идва логичният въпрос.
Защо всички тези страни позволиха това да се случи, защо не поискат от тези лица
да докажат откъде имат пари да купуват къщи в Монако,
или апартаменти в Ню Йорк, Лондон, Париж, Берлин, Мюнхен или Брюксел или пък да правят фирми в САЩ. Откъде имат пари за бронирани лимузини, защо правят трансфери от по-няколко десетки милиони долари през техни банки, как влизат и излизат безпрепятствено?
Родната организирана престъпност отдавна започна да акумулира финансова мощ, именно от операции и бизнес в САЩ и Евросъюза. Нейните най-ярки представители се движат по софийските улици с автомобили с немска, швейцарска, британска или американски регистрации. За част от тях пък стана ясно, че имат фирми именно в развитите държави. И не е вярно, че в съответните държави нямат информация за кого става дума.
Лесно е да идват западни експерти, които да настояват за приемането на закон за конфискацията и да обясняват колко важно е това, а в в същото време там да не проверят поне как едно публично известен престъпник в България си е купил жилище в Лондон за 600 000 лири.
Сума, която и за Великобритания си е солидна. Или пък как може да се обясни, че друго популярно съмнително лице взе американско гражданство. Тези двамата са мъртви. Но същото се отнася и за наследниците им, които добруват в други страни от ЕС.
Би било честно тези страни да дадат пример - да проверят фирмите и имуществото на хората, за които самите твърдят, че са прекалено видими. И да им го конфискуват, защото със сигурност няма как да докажат откъде са им парите.
Тогава препоръките им ще звучат още по-аргументирано.
Браво! Поздравления! Право в десятката!
Жалко само че САЩ и Европа едва ли ще прочетат статията.