:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,256,148
Активни 97
Страници 7,843
За един ден 1,302,066
Писмо от "Баучер" 23

Краткото щастие в живота на Хайнер Мюлер

Източните медии мълчаха за Хайнер Мюлер, а западните пишеха, че всеки свой гост той изпращал с щедри подаръци - коняк, уиски, ром и хавански пури. Това не беше лъжа, но не беше и истина.

Нито лъжа, нито истина - неясно, нали? Не се дразнете; сега ще обясня.

Тези подаръци той ти ги връчваше, когато си тръгваш, в жълта книжна кесия; в нея имаше от онези миниатюрни бутилчици, които стюардесите в самолета поднасят. А в източния блок хаванските сигарас бяха на безценица и не им обръщахме внимание; ценителите като Хайнер Мюлер бяха изключение.

Като дете той бил Хитлерюгенд, като възрастен - в Щази. Но и това е хем истина, хем не е.

През 1933, когато Хитлер взима властта, бащата на Хайнер Мюлер като социалдемократ бил пратен в концентрационен лагер; пуснали го, когато се научил да реве "Зиг хайл!"; Хайнер влязъл в Хитлерюгенд. След войната Хайнер Мюлер превеждаше Шекспир и стана най-големият немски драматург на своето поколение. В Източна Германия пиесите му бяха забранени; те се играеха в Западна Германия, която го направи милионер в дойче марки (еврото беше още в проект). Всеки път, когато се връщал от Западна Германия, Хайнер Мюлер пишел за Щази отчет с кого и за какво е говорил. Отчетът съдържал разсъждения на такива недостъпни за офицерите от Щази теми, че те само се почесвали по главите.



За Хайнер Мюлер се знае, че той пренесе шекспировия монолог в съвременния театър. Пиесите му са тежки за гледане и трудноразбираеми. Най-ясната му реплика е, че ако 2+2=4, тогава четирима германци са по-глупави от двама. Когато двете Германии се обединиха, той каза, че капитализмът е свинство и продължи да превежда Шекспир.

Най-известната му пиеса е "Хамлетовата машина", в която той смесва Шекспир, западногерманската терористична група Баадер-Майнхоф, убийството на американската актриса Шарън Тейт от сектанта Чарлз Мансън и потушаването на Унгарското въстание през 1956. В дните около събарянето на берлинската стена "Хамлетовата машина" се играеше в Берлин всяка вечер с променен текст; Хайнер Мюлер дописваше диалога според случилото се през деня.

Тачеха го, защото и от двете страни на желязната завеса немците тачеха съотечествениците си, постигнали световна слава. Дори на една Олимпиада спортните им журналисти събраха броя на олимпийските медали на двете Германии, за да докажат, че немците щяха да са първи, ако се бяха състезавали като една нация.

Колко странно. След Олимпиадата в Атина през 2004 прочетох, че ако европейците се бяха състезавали като една нация, равносметката ЕС-САЩ щеше да е 82 златни медала за ЕС срещу 35 за САЩ. Сякаш това има някакво значение. Макар че визията за европейска нация е от голямо значение, колкото и далечна да е тази визия.



Онзи ден NYT (Ню Йорк таймс) ме върна в годините на Хайнер Мюлер, когато тогавашните терористи окървавиха олимпийските игри с атентат против спортистите от Израел. На 13 септември 2004 NYT запита читателите си какво е общото между папата и Карлос Чакала (Илич Рамирес Санчес), най-видният убиец-терорист през седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век. Отговорът на NYT гласеше: И папата, и Карлос Чакала порицаха терористите, че взеха заложници-французи. Чакала смятал, че всички средства са позволени срещу империалистическия агресор, но за Франция трбвало да се направи изключение, понеже тя се противопостави на агресията.

По времето на Хайнер Мюлер такива като Карлос Чакала влизаха с туристически визи в България, където никнеха табелки "кЪмпинг" и "The beach is saved", което трябваше да означава, че плажът е охраняван, а не "охраняем", както пишат сега. Най-непретенциозни бяха летовниците от СССР, а от тях най-непретенциозни бяха едни, които екскурзоводите от Балкантурист наричаха "тюбетлийките" и развеждаха групово. Като седнали едни такива на закуска и като не знаели как да постъпят с пакетчето чай в чаената чинийка, нашето отворено екскурзоводче им обяснило да лапнат пакетчето и да пият гореща вода и после отговорникът ги видял как те седят чинно около масата и на всеки от устата му виси конец с етикетче и работата стана дебела и стигна до съветското посолство, но не това искам да разкажа, а колко хрисими бяха тюбетлийките, сред които се появиха едни от най-жестоките шахиди и колко доволен трябва да е сега Карлос Чакала в своята килия.

Когато Хайнер Мюлер умря 66-годишен през 1996, "Берлинер ансамбъл", на чиято сцена бяха отеквали безброй антикапиталистически и антипазарни реплики - по жестока ирония на съдбата - се готвеше за приватизиране. Преди това шведските социалдемократи си търсеха лидер; липсваше желаещ за премиерското кресло. Това бе краткото щастие в живота на Хайнер Мюлер, който твърдеше, че лидери има тогава, когато има стадо.
65
3531
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
65
 Видими 
14 Септември 2004 21:41

jugdkjahsdcj
ghj, ghj, ghj, gjk, g,
14 Септември 2004 22:24
Бе ше трептиме, нема как.
Нищо друго не мога да измисля!?!
Но, че е многопластово - многпластово е!
Облекъл е неколко шлифера.
14 Септември 2004 22:27
Това, с пакетчетата чай в устите на "тюбетейките" е просто фолклор.Истинската случка е следната: Екскурсоводът след голямо пиене и жесток махмурлук на закуска посипа чай от скъсаното пакетче върху намазана с масло филия хляб. Половината от "тюбетейките" направили същото.За това, разбира се, си плати доста голяма цена. Когато обсъждахме случката някой / за съжаление не си спомням точно кой/ каза, че по-добре би било да лапне пакетчето. Това е самата истина!
14 Септември 2004 23:01
Логиката Европа 82 медала – САЩ 30 е малоумна. Европа се е състезавала с 30 отбора във всяка дисциплина, САЩ с един.
14 Септември 2004 23:11
.
14 Септември 2004 23:17
Разбира се, че имаше: казваше се Гинка и беше една глава по-висока от него.
14 Септември 2004 23:26
По времето на Соца, скъпи Дмитри нямаше табелки САВЕД.Имаше огради за определени хора, както и сега.Единствената разлика, която забелязвам е, че сърничките в Слънчев ден ги няма.Кои ли ги е Изял?
14 Септември 2004 23:33
Е, фолклора с пакетчетата чай, версия началото на 60-те.
Пак махмурлия екскурзовод, на въпроса на тюбетейките - это как пить, в прикуску или в прикладку, мрачно отвърнал - в прикладку, конечно.
И последвала сцената.
Още има живи екскурзоводи от това време... не всичките, обаче...
14 Септември 2004 23:39
Щеше да е далеч по-интересно за читателите ако Димитрий Иванов беше продължил на тема Илич Рамирес Санчес в София.
Ма пусти клетвени декларации.
Това с тюбетейкаджиите издиша отсекаде.
Те са имперски народ - наследници на най-великия касапин преди Ленин-Сталин-МаоДзеДун - Тимерлан. Владял е половината свят и е изтребил армията на Баязид Йълдъръм до крак. Иран - също.
Архитектура, математика, поезия и т.н. Всичко, което го приписват на тъпите арапи.
Те не се занимават с тероризъм, а си имат тюркменбашия със златен бюст! Произвеждат ИЛ-ове и Daewoo-та.
Димитрий, Димитрий, нерде Ташкент и Бухара, нерде Гудермес и Урус-Мартан...
14 Септември 2004 23:56
Странно, днес по друг повод в един разговор споменаха тюбетейките и същата история от екскурзоводския фолклор, а сега я чета тук. Вече не съм сигурна дали е истина.
Обаче знам друга. По едно време се появиха онези памучни мъжки пижами в райе с външни джобове, с ревери и якички - сини, зелени, кафеви. Та екскурзоводката гледа как вратите на асансьора се разтварят и отттам излиза групата й тюбетейки - всичките със сини якички. Хубави летни костюми купили. Разплакала се.
Вероятно е била човек.
14 Септември 2004 23:56
Димитри, ако четеше по-често The Wall Street Journal, отколкото левашкия The New York Times, щеше да ни разкажеш за някой по-интересен човек от сътрудника на Хитлерюгенд и ЩАЗИ, Хайнер Мюлер, и неговата идея, че лидери има тогава, когато има стадо. Или преводът от немски не е точен, или Мюлер не е разбирал, че лидери има тогава, когато има хора, а овчари с тояги - когато има стадo. Ако запитаме и ние като The New York Times какво е общото между лидера и овчаря, то отговорът би бил, че и двамата се грижат за стоката си. А какава е разликата? Разликата е, че овчарят има нужда от тояга, докато лидерът има нужда от чар (charisma). Има още една разлика - овчарят не се избира, а се назначава, докато лидерът се избира в демократични избори. Простено му е на Мюлер да не знае - и в Хилтерюгенд и в ЩАЗИ са боравили главно с тояги.
15 Септември 2004 00:07
Ей какво ли щеше да каже Шекспир , ако беше прочел тази статия -май просто е имал късмет
15 Септември 2004 00:20
Кой, Шекспир? О-о-о аку я беше прочел щеше да остави още поне 2 трагедии за поколенията. Ма е немал късмет...
15 Септември 2004 00:20
ЕРИХ КЕСТНЕР

Из предговора на "Трима мъже в снега
"

В момента, когато пиша тези редове(1959-б.м.), авторът на "Трима мъже в снега "празнува юбилей.Той се е родил точно преди 60 години в Дрезден. Но може би е по-добре да го оставим сам да ни разкаже? Да му дадем думата:
"Явил съм се на тоя свят през 1899г. Баща ми-на млади години майстор-седлар със собствена работилничка-по онова време вече бе работник в една фабрика за куфари. Бях около седемгодишен, когато в града ни избухнаха стачки. Конни полицаи с извадени саби препускаха по нашата улица и безогледно удряха тълпата. Аз стоях на прозореца, а майка ми разплакана ме дърпаше оттам..Беше 1906 година, тогава Германия имаше Кайзер и за рожденния му ден ставаха големи паради. Тези паради доведоха до Първата световна война.
През 1917 г., когато първите ми съученици бях вече паднали на западния и източния фронт, повикаха във войската и мене. Оставаха ми още две години училище. Когато войната свърши, завърнах се у дома с болно сърце. Трябваше да ме крепят, за да изкача стълбите. През 1919г. в нашия град хвърлиха от моста на Елба един министър-социалист и стреляха по него, докато потъна. И по други случаи из града свистяха куршуми. А в Университета трябваше да мине доста време, докато се усмирят духовете на воювалите студенти. Когато започнаха да мислят най сетне за учене, твърде осезателно се почувства, че Германия е загубила войната. Парите внезапно се обезцениха. Онова, което родителите ми дълги години бяха спестявали, късайки залака от устата си, за дни се превърна в нищо...Моят роден град ми отпусна стипендия. Ала скоро стана тъй, че тая месечна стипендия стигаше само за кутия цигари.Започнах работа, за да продължа следването. В края на седмицата получавах цяла чанта банкноти, но трябваше да тичам с всички сили, ако исках да си купя нещо за ядене. Докато стигнех до ъгъла, парите вече бяха обезценени.Разполагах с банкноти, върху които имаше отбелязани милиарди. И след няколко часа те ми стигаха да се прибера у нас с трамвай. Беше 1923 година.Сетне инфлацията свърши. Едва ли у някой честен човек бяха останали пари.И тогава, още студент, станах журналист и редактор. Учех нощем. По време на Лайпциския панаир носехме плакати и така-в качеството на подвижна реклама-припечелвахме по няколко марки. Беше 1925г. През 1927 изхвръкнах отново на улицата, защото на един десничарски вестник от конкуренцията не се харесваха достатъчно моите статии, а директорът на моя вестник нямаше достатъчно смелост...И така, през1927 година потеглих с празни джобове, за да завладея Берлин. В края на годината се появи първата ми книга.Последваха я други, бяха преведени, филмирани. Попрището ми изглеждаше осигурено...Но и от това не излезе нищо. Стопанската депресия се разрастваше. Банките пропаднаха. Безработицата и борбите между повече от 20 партии подготвиха почвата за диктатурата. Хитлер дойде на власт и Гьобелс изгори книгите ми. На литературната ми работа беше сложен край. Беше1933 година.

Нека читателят ми прости, че прекъсвам авторът насред речта му.Но от скромност той пропуска толкова неща, че ако не го допълня веднага, положително ще добие невярна представа за него.
И така: Кестнер споменава следване, но пропуска да каже, че едновременно е завършил немска и френска литература, история и философия.Говори за дипломната си работа, написана сред оскъдица и глад, но не казва за оценката й.
" Би било желателно-се казва в нея-но едва ли може да се очаква, поне на пет години веднъж някой от професорите да дава толкова задълбочен труд. Не казва, че само от 1927-1932 излизат над десет негови романа и стихосбирки, преведени в над трийсет страни.Целият интелектуален свят в отечеството му и в чужбина говори за " Емил и детективите", " Фабиан", "Песни между столовете", "Хвърчащата класна стая", "Антон и точица".Големи филмови къщи се борят да получат правата за екранизиране.Милиони зн хора знаят наизус стиховете му, критиците го сравняват с Тухолски и Брехт." Още с появата си, Кестнер създаде школа"-пишат възторжено за него.Десетки поети се опитват да му подражават. И никой не успява да достигне неговата проста непосредственост. Нима нацистите ще простят на този Кестнер, който в продължение на години ги е осмивал, жилил и заклеймявал, който им е предрекъл, че не те ще пробудят Германия, който и посвети стихове като този:
Часовниковата стрелка обратно
вий искате сега да завъртите,
и смятате, че ходът безвъзвратен
на Времето така ще промените?
Въртете я! Но нека се запомни:
Не може Времето да бъде спряно!
Единствен само вашият часовник
ще бъде безнадеждно изостанал!...
Не името на Кестнер не е пропуснато в списъка на ауто дафето на 10 май1933.На кладата пред Берлинския университет книгите му се намират сред отбрано общество:Цвайг, Томас и Хайнрих Ман, Ремарк.Ала единственият, който присъства лично на изгарянето е той.Когато пламъците се издигат и осветляват оскотялата тълпа на "кафявите рицари", някакъв женски глас извиква: "Та тук е Кестнер!" Смаяни погледи се извръщат нататък. Нацистите окаменяват. Един дребен човек в сиво пардесю стои сред множеството, вперил очи в кладата.
Д-р Ерих Кестнер присъства на изгарянето на своите книги...
Кестнер не напуска Германия. Когато приятели го умоляват, той отговаря: "В тежки времена един писател трябва да сподели съдбата на своя народ. Искам да остана, за да бъда очевидец на ужасите, които предстоят. Искам да напиша роман за нацистката диктатура и да съм видял с очите си онова, за което ще пиша!"
Истинско чудо е оцеляването му в Германия. Книгите му са забранени, в досието му е отбелязанос едри букви "Нежелателен и неблагонадежден" Може би единствено алчността на нацистите към валутата, която тече от стохилядните задгранични издания на писателя ги спира да направят с него това, което правят с вътрешните си врагове. Отначало го следят, от време на време го провокират, отвличат го на разпити, арестуват го няколко пъти- с една дума му отравят живота.
Тъкмо през ония години, когато след всяко позвъняване Кестнер очаква да го тикнат в прословутите черни автомобили и го откарат зад бодливата тел на лагерите за нежелателни и неблагонадеждни, е написан романът "Трима мъже в снега"
Преди да излезе зад граница романът е грижливо проверен от нацистката цензура. Нима писателят се е огънал, нима е станал техен сътрудник?
Не. Използвал е само тяхното късогледство и невежество, Жадни да увеличават авоарите от валута и същевременно да опровергаят мнението на целия свят, че в Райха се пише под диктовка, гьобелсовци разрешават на Кестнер да пише за чужбина, при условие, че не пише срещу техния режим.Да не се възползва от това разрешение, за Кестнер е равносилно да подпише присъдата си, а да се възползва, значи да се оплюе сам. Нима може да предложиш на милионите си читатели онова, което ще се понрави на хитлеристките цензори?
И все пак Кестнер намира решение-на помощ му идва един далечен предтеча-Езоп.
Дванайсетте години диктатура отминават. А когато през1945 г. от димящите развалини трябва да се създаде нова Германия, той е отново в първите редици. Най сетне може да пише, да работи за народа си. Една след друга излизат новите му книги, същевременно пише в най-големия ежедневник...за да го напусне, в знак на протест на втората година.Какво се е случило?Нищо-само това, че народът в Западна Германия отново трябва да се прости с голямата свобода и да се задоволи с борбата на дребно. Новите властници искат проамериканска ориентация на вестника. И верен на себе си Кестнер е отново в опозиция:
Свободни сме! И дума да не става!
Свободни сме(Доколкото ни дават!)
Пак можем, щом премръзнем, да треперим,
пред пълните витрини да се зверим,
със празен джоб" безгрижно да живеем",
да дишаме безплатно, да се смеем,
да пукнем, ако щем, сме с пълно право!..
И-продължи ли тъй-във строя пак
със бодра стъпка да ударим крак!
Свободни сме! Какво ли ни остава?...

февруари 1959 година ВЛ. МУСАКОВ..
От "едно наум или pro domo sua$



15 Септември 2004 00:31
Наум,
Моите поздравления. Високо ниво, както винаги.
15 Септември 2004 00:32
Е, аз под ДИ винаги зафащам да разплитам някаква нишка, далеч не от основните, ама ми е драго да разплитам пуловера. А сега, като прочетох за тюбетейките, почнах да си се кикотя.
Най-богат беше екскурзоводския фолклор за руските групи, естествено. Хората мили, добродушни, доброжелателни, а нашите зевзеци, дето издивяваха цял ден да отговарят на тъпи въпроси, се развличаха с импровизации.
Легендарният всред руските екскурзоводи Иван Дойчинов, - пита го руска група - Иван Богданович, почему когда читаем по болгарски, все понятно, а когда говорите, ничего не понимаем.
Иван сериозно обяснява - Потому что, хотя и язык у нас славянский, но под влиянием турецкого языка и письменности, когда мы были под турецким игом, нас обязали писать справа налево.
Ааааа, понятно - разнася се дружен възглас. В следващите няколко дни следва усилено четене на глас на всички надписи отзад напред. Да, и правда трудно понять - кимат с глава туристите.
Или пък онзи грузинец, който тропал по масата сутрин, възмутен от бедната закуска - Яичник хочу! (има се предвид яичница, т.е. пържени яйца).
Що ми стана толкоз смешно, и аз не знам.
Пък си спомням и за Хайнер Мюлер, де, в началото на 80-те източноберлинските театрални дейци благоговейно и под сурдинка говореха за него....
15 Септември 2004 00:55
“…а колко хрисими бяха тюбетлийките, сред които се появиха едни от най-жестоките шахиди и колко доволен трябва да е сега Карлос Чакала в своята килия.”
Сиреч само диктатурата може да държи тюбетлийките (чалмите) в подчинение. Който посегне на диктатурите им, разваля световния ред и спокойствие. Да здравствует Франция И Советскому Союзу.
15 Септември 2004 00:56
Абе то и едни аратлици като отишли в Коми първата вечер изкарали бурканите, ама ядец – не носели шансов инструнмент(вилици и лъжици). Пратили най-младия долу до ресторанта да вземе. След малко оня търчи обратно да пита как да го каже. Слизаш и казваш “вилки, ложки”. Слиза той и докат слиза нон-стоп си повтаря “вилки, ложки”,”вилки...”. Не щеш ли на вратата на ресторанта се сблъскал с един товарищ и изтървал нишката и забравил какво трябва да каже. Айде пак горе “Бе кажете, как са викаше бе”...
15 Септември 2004 02:19


Наистина, кой ли е изял сърничките, между тях - и моята Olo? Няма я никаква,
а тъй ми се ще да му ударим едно синьо-алено флиртче с нея!
15 Септември 2004 02:33
Наум, поздравявам те с Фабиан

Оня ден гледах филмче американско, пладнешки ограбило Двойната Лотхен...

И хич не ми беше кеф. Туй btw.
15 Септември 2004 02:36
Зевзек , Науме - взимате ми акъла !
Вие наистина ли сте луди , или сте ожаднели ?
Хайде от мене по една !
ПП- Винаги са ме кефили хубавите и точни писаници ! ХВАЛА !
15 Септември 2004 02:37
Запитан, дали смята, че обединението на Германия ще помогне да се преодолеят съществуващите проблеми и догми, Хайнeр Мюлер отговаря
"Естествено е, че 10 немци са нещо по-глупаво от 5 немци". Всеки може да го разбира, както иска.


Доста по-конкретен става той при формулирането на разликата между нацизма и сталинизма: "При нацизма програмата и действителността съвпадаха. При сталинизма решаващото беше разликата между програмата и действителността. Тази разлика е причината, поради която сталинистките структури имаха такава притегателна сила за интелектуалците. Тази разлика създава едно свободно пространство, което прави възможна фантазията".


Една подборка от цитати на Хайнeр Мюлер (е, на немски, все пак) има Натиснете тук

Редактирано от - Падащ от Марс на 15/9/2004 г/ 09:50:45

15 Септември 2004 03:10
" ...лидери има тогава, когато има стадо"...Заковал си го Димитри накрая, ама кой да види...
Та нали това е целта на развитието - да се подчертае индивидуализма на всеки, тъй както Природата го е направила с всеки от нас (справка -папиларните линии на дланите ни и някои други, не съвсем дребни нещица)
Всички примери възприемам като нормални щом са в услуга на тази идея - дори и с Мюлер, дори и с тюбетейките...
НЕ БЕЗЛИЧНА МАСА, СМЛЯНА ОТ НЕПРОВЕРЕНИ ИДЕИ (НЕ МИСЛЕТЕ ЧЕ ПРИ КАПИТАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО НЯМА КОМУНИЗЪМ (извинете за алогизма),
А ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ВЕЛИК МАЙСТОР, В КОЕТО ВСЕКИ ДЕТАЙЛ Е ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ, И БЕЗ КОЕТО ТВОРБАТА НЕ МОЖЕ.
15 Септември 2004 03:38
ДИ съвсем е сдал багажа и е започнал да пише откровени глупости, защото си позволява да пише ангро за неща, от които явно няма хабер и понятие
...Като дете той бил Хитлерюгенд, като възрастен - в Щази....
Хайнер Мюлер нито като дете е бил в Хитлерюгенд още по-малко като възрастен в Щази!!!
ДИ не прави разлика между Хитлерюгенд и Фолксщурм. Последното е военно формирование от младежи донаборници и старци извън наборната служба, формирано последните години на войната. 15 годишен Мюлер е бил мобилизиран в задължителната Reichsarbeitsdienst (трудова повинност) и след това 16 годишен във Фолксщурма. След войната за кратко е бил американски затворник.
С Щази нещата не са много по-различни. Бидейки недолюбван Мюлер е бил под наблюдението на Щази и оперативните работници Холм и Гирод често са го посещавали. Те много силно са желаели досието за оперативна разработка ДОР Цемент (Operative Personenkontrolle – OPK Zement) да го превърнат в агентурно досие Мюлер (Inoffiziellen Mitarbeiter IM-Vorlauf "Heiner". Нещо повече, в немския печат дори се появиха твърдения, че Щази го е облъчила с радиация, следствие на което той развива рак (левкемия) и умира скоропостижно. Мюлер е един от инициаторите за създаване на независими профсъюзи в бившата ГДР преди падането на стената.
Пикантна подробност е, че се е женил три пъти – първата му жена (1954) Ингеборг Швенкнер се самоубива (1966), доведена до отчаяние от преследванията на семейството заради писанията на мъжа й. Втората му жена е българката Гинка Чолакова (1967), а с третата Бригите Мария Майер(1992) го разделя смъртта.
Дмитриевата история ми прилича на това дето крадеца вика “Дръжте крадеца!” Един доказан агент обвинява една жертва на службите в агентурно минало. Хайде холан, малко морал в края на деня!
Освен това ДИ както обикновено чете грешните вестници и книги. Нищо чудно вече да е стигнал три вагона.
Нерде Мюлер, нерде Карлос. Та за сведение на изкукалия ДИ такива като Карлос Чакала не влизаха с туристически визи, а без визи – само с допълнително картонче към паспортаq без да им се слага печат – т.е. не са влизали изобщо!
Историята с екскурзоводчето и съветското посолство е рожба на фолклора, ама ДИ нали трябва да нарине поредната порция баластра мохабет.
Ало редакцията .... Вие си знаете каква искам да ви кажа!


Падащ от Марс, цитатите от линка са супер!
15 Септември 2004 03:44
Антибиотик ,
15 Септември 2004 04:28
/:/ "Всеки път, когато се връщал от Западна Германия, Хайнер Мюлер пишел за Щази отчет с кого и за какво е говорил."
......................................... ........................
БИЛ ДРАМАТУРГ ТОЗИ ?!?

ГЛУПОСТИ!
БИЛ Е "Д О Н О С Н И К" !
ДОСУЩ НАШ БЕРОНЧО/ПЕТЪР/ !!!

Редактирано от - paragraph39 на 15/9/2004 г/ 04:32:59

15 Септември 2004 05:21
РАЗБИРА СЕ ЧЕ Е БИЛ ДОНОСНИК-ПО ПРИНУДА.ТАКА СИ Е ПЛАЩАЛ ДА ГО ПУСКАТ ЗАД СТЕНАТА.НО ЗАЩО МУ Е ТРЯБВАЛО ДА ХОДИ ОТВЪД, КАТО МНЕНИЕТО МУ ЗА НЕМЦИТЕ БИЛО, ЧЕ КОЛКОТО СА ПОВЕЧЕ-ТОЛКОВА СА ПО-ГЛУПАВИ.ХЕМ ТЪРСЕЛ ШИРОКА ИЗЯВА, ХЕМ СЕ ПРАВЕЛ НА ИНТЕРЕСЕН ЗА СМЕТКА НА ПУБЛИКАТА.
15 Септември 2004 06:38
И тежко , и тъжно и съклет...

Когато четеш-всичо ти се струва брилянтно и все пак...
В краяь на краищата предназначението на писаната реч е да вкара разума в собственото му мислене.
Колкото до лидера и стадото-имао една култова детска книга отпреди тридесеттина години-"Ламятя", че даже имаше и филм.Просто си ги припомнете.
15 Септември 2004 07:52
Комплименти г-н Иванов.
Още Макиавели бил казал полицаите да наблюдават талантливите.
But who cares...

15 Септември 2004 08:11

По-нататъшното развитие показало, че в идеята на Макиавели има рационално зърно, но е трудно тя да се осъществи на практика. Обрат настъпил с осъзнаването на въможността едни талантливи да наблюдават други талантливи (и обратно), а полицаите да служат само като посредници и регистратори на наблюдението.
Из справочника "Machiavelli revisited", 2017 г.

15 Септември 2004 08:36
Уважаеми г-н Иванов, осмелявам се да Ви поправя-"тюбетейките''както ги наричате са обикновенно от Средна Азия-Узбекистан, Казахстан, Киргизия...Те нямат нищо общо с шахидите, които са от малко по друг район..Или поне аз не съм чела за шахиди от Туркменистан, например.Относно страшно умните екскурзоводи-комплекси, комплекси, комплекси...Е, затова България е едно от последните места, където уважаващи себе си туристи биха дошли.Жалкото е, че във всички възможни колежи по туризъм/бивши ИМТ/продължават да не учат студентите на гостоприемство-т.е. да не се мислиш за по-велик от гостите си

15 Септември 2004 08:57
Браво Дмитри, "от твоите уста в ушите на ЦК", надявам се знаеш, а мисля ти беше автор на тази сентенция навремето.А на тези момченца по добре обясни, че "охраняем" е плаж със спасител, а "охраняван" е Белия дом, Иванчо хаджипенчович Костов и от кого, разбира се от любовта на народа.
15 Септември 2004 09:07
..."тюбетейките''както ги наричате са обикновенно от Средна Азия-
Узбекистан, Казахстан, Киргизия...Те нямат нищо общо с шахидите...
Diana


Може би е сбъркано малко глаголното време - по-точно би било "нямаха нищо общо с шахидите"; но тогава нямаше нито Ислямско движение в Узбекистан (ИДУ), нито партия "Хизб ут-Тахрир". Сега има - и ето какво става:

30.03.2004.
Нью-Йорк, Москва, Тель-Авив, Мадрид... Вчера печальный список городов, где оставили свои кровавые следы террористы-смертники, пополнился столицей Узбекистана. Вчера утром в Ташкенте раздалось сразу несколько взрывов.


Самый мощный прогремел в 8.30 у входа в магазин “Детский мир”. По официальным данным, погибли два человека и около тридцати ранены. Но очевидцы уверяют, что жертв намного больше — взрыв прогремел во время утреннего “развода” милиционеров. Они и стали главной мишенью. Говорят, среди них не менее 10 погибших. На месте обнаружены останки террористки-смертницы. А несколько минут спустя раздался второй взрыв — на рынке Чор-су, что недалеко от “Детского мира”. Многие видели, как на собственной “мине” подорвался еще один “шахид”. С развороченным животом его отбросило к чайхане. Погибли еще несколько человек.


Ответственность за те теракты власти возлагали на группировку Исламское движение Узбекистана, связанную, как полагают, с террористической сетью "Аль-Каида".


Тем временем международная правозащитная организация Human Rights Watch в своем докладе подвергла резкой критике Узбекистан за "репрессии в отношении мусульман-диссидентов".
15 Септември 2004 09:23
Браво Дмитри, "от твоите уста в ушите на ЦК",
надявам се знаеш,
а мисля ти беше автор на тази сентенция навремето
Milcho



"Oт твоите уста в ушите на ЦК" звучи много оригинално. Само дето е малко двусмислено. Нещо като рекламата "Intel inside", за която казваха, че била "честно предупреждение към клиента"...


Редактирано от - Падащ от Марс на 15/9/2004 г/ 09:34:35

15 Септември 2004 09:33
А що се отнася до медалите, сметките могат да бъдат и други, ако ги преброим по цвета на кожата на спортиста, който ги е спечелил. Тогава някой расист би казал, че САЩ са абсолютни шампиони на...Африка например, то и в Ирак май ще се окаже, че "миротворците" са афроамериканци. Белия Буш е най-големия рейнджър без да е помирисал Виетнам, но така е за черната работа "черноработници".
15 Септември 2004 09:55
Абе, Зевзек, ти още ли си жив, бе? Аз не те ли бях отстрелял? Или съм те сбъркал със Зую? Кстати, каква е разликата?
15 Септември 2004 10:00
Двусмислието беше черешката на върха на сладоледа по времето на тоталитаризма. Сега е лесно, логорея и псувни, не е необходимо да четеш, да мислиш и тогава да говориш и пишеш, дори ако си паднал от Марс. Каква беше тя за чукчата, искал да става писатель, а не читатель. При нас българите обаче няма опасност да сме тъпи, защото трима "кадети" взели медал по математика например в САЩ веднага отсрамват цялата нация.Има една пасторална глума " добър хороводец нямал цървули, а много му се играело на хорото на мегдана, съселянин му заел и гледал отстрани как скача надарения, па се провикнал Играй, играй цървулите са мойте"Та толкова за двусмислието и дисидентството.
15 Септември 2004 10:27
Слабо трептите...
Само 3 страници!
Давайте още - реминисценции ни требат на удожествено-творческо ниво.
15 Септември 2004 10:27
Цървули под Димитри...
15 Септември 2004 11:12
Хайде да си мислим само хубави неща един за друг. Примерно, за проекта на Димитри обобщавам:
Всеотносителност на всичко с изключение на абсолютната глупост.


От сайта с думи на Хайнер Мюлер, любезно предоставен от Falling down, си харесах и опитах да преведа това:


Преимущество на опита от ГДР-живеенето е, че никой там няма илюзията да е невинен. Към този опит спада чувството за съучастие, причастност към всичко, което е тръгнало назле в света. А това е голямо морално превъзходство. Превъзходството на Запада пред Изтока пък е в затъпяването.


Може би един ден ще има хуманно общество - сиреч общество, в което да няма необходимост от изкуство.


Редактирано от - Енцефал на 15/9/2004 г/ 13:21:33

15 Септември 2004 12:09

Нещо като рекламата "Intel inside", за която казваха, че била "честно предупреждение към клиента"...

Като се присъединявам към удачното попадение на Падащия от Марс, бих искал да припомня, че ако търсите истинската реклама, то тя би се съдържала в изречението Intel outside.
15 Септември 2004 12:23
Не трептим, 'щото треперим от възхищение
15 Септември 2004 12:58
Ето, постоплих се и престанах да треперя .... А направих справка: има грешка - 2+2=10. Това е точната сметка ...

ПП. Май не споменах б[р]ойната с-ма, а? Ми комунистическата, бе, уважаеми пипони ...

Редактирано от - Старшината на 15/9/2004 г/ 13:37:39

15 Септември 2004 13:33
Боже, Боже... Докъде ни докараха световния империализъм, ЦРУ, САЩ и техния лакей, Драгалевския сатрап, лицето Иван Йорданов Костов... Позор!

Дмитрий, ти си знаеш, нали?!
15 Септември 2004 13:42
Еййй Старши , отбираш от математика маа му стара...
Едно време като идваха тюбетейките 6х6 беше 46, 56, ... в зависимост от тюбетейката... Да си призная не можах да стопля този път, що Д.И. е написал тази статия... заради тюбетейките ли или тоз германец... Пък пичовете готини постинги шпарят... мъгла нек`ва .... ма , ша са изЯсни [/b]
15 Септември 2004 14:32
Глей сега, Керп!
Аз открих! В една от республиките тюбетейски, нине ОНД, счупили от "похвали" главата на Великия Вселенски Сол.Паси Венценосни. Затова - тука ще да им се връща инакосказателно! Да си дъвчат конците с етикетчетата! (а???)
(На ушенце, между тебе и мене: какво му стана на аутора след горещините, бе?)
15 Септември 2004 14:41
Здравейте, приятели! Незнайко, Старши и вси употребяващи - наздраве!
Керпи, и аз се чудя защо ДИ е писал ТОЧНО това. Може би за да се извини, че и други са сътрудничели на ДС? ; ) Ама пък American Bastard показва, че не всичко е както ни се иска.
Много се изкефих на постинга на Наум. Дано поглежда пак във Форума, че да каже, по каква асоциация се е сетил за Е. Кестнер?
15 Септември 2004 14:47
Ба си дъртаците. Чак Ерих Кестнер помнят.
А това?

(снимка: натиснете тук)
15 Септември 2004 15:02
В това даже участват
15 Септември 2004 15:08
Привет, Смехурко!
Гледай какви ги приказва Дзвера?! Дали сме помнели БУШ? Ние и тато му помниме ...
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД