|
- Г-жа Добрева, предстои една предизборна година, включително и в образованието. Какво очаквате от нея?
- Не е редно да говорим за предизборна година в образованието. Между тях не следва да има директна връзка, защото системата е много консервативна. Всички предприети политически намеси, смяната на политиката с всеки следващ екип в министерството, се отразиха зле именно защото не отчитаха тази консервативност. Могат да се посочат много такива примери. Да вземем решението на министър Веселин Методиев от 1998 г. за въвеждане на гражданско образование и за матура по него. По същество то бе политическо и впоследствие се видя, че не това е начинът.
- Заговори се за необходимостта от постигане на надпартиен консенсус за просветата. Реалистично ли е това, според вас?
- Трябва да има надпартиен консенсус и общоприета стратегия за образованието, но не под формата на предизборна кампания. Откакто се заговори за Европейския съюз, аз все повече си давам сметка как чиновниците в МОН интерпретират както си искат подписаните по присъединяването документи. Да вземем Лисабонската конвенция от 1992 г. за образованието. Една от българските интерпретации бяха задължителните матури. Тази конвенция не ни обвързва със задължителни матури. Ако някой си направи труда да провери това, ще излезе на показ, че проблемът с матурите и всичките скандали около тях си е изцяло наш.
- Чувстват ли се според вас учителите като активни участници в дебатите за образованието?
- Аз се чувствам част, доколкото съм задължена да изпълнявам някакви указания, и да се чудя как да ги сведа до конкретното приложение в училището и в учебния час. Ние сме по-скоро потърпевши, защото нашето мнение не се взема под внимание. Дори да участваме в съвещания, да отправяме препоръки - ефектът не е голям. Горе някаква върхушка обсебва вземането на решения и си прокарва свои идеи и интереси. В момента настроението е такова. Училището става все по-бедно, а указанията - все по-объркани и неприложими.
- Как може да се промени това?
- Министерството бе залято от хора, които просто нямат педагогически опит. Познавам много служители, които не са били учители и не са минали през системата отдолу нагоре. Тази практика не е полезна.
Другото възможно решение е училището да стане по-прозрачно за самите родители. В един момент се оказва, че родителите възприемат училището като черна кутия. Пускат в нея детето, след няколко часа то излиза. Но нямат достъп нито да влязат в час и да видят какво става, нито пък има достатъчна прозрачност за средствата, с които училището разполага и начините, по които то се управлява.
- Доколко това е проблем на липсваща прозрачност и доколко - на липса на интерес?
- Това е другият сериозен въпрос. Оказва се, че масово българският родител не се вълнува чак толкова много от образованието на детето си. Вълнува се в първи клас, като купува учебници, но съпричастност към живота на училището, където детето му прекарва толкова много часове, няма. Има родители, които не знаят дори името на класния ръководител, не знаят в коя паралелка е детето.
В този контекст се сещам за едно изследване на Института по социология за конфликтите в училище. Оказа се, че те не са деструктивни, а се изчерпват основно с нормалното напрежение между учител-ученик или в служебната йерархия. По-тежко децата изживяват конфликтите в семейството - 40% от техните проблеми са семейни. Като че ли прекалено много се експонират проблемите на училището, а се забравя да се изследва семействеността.
- Кои са най-тежките проблеми в самия учебен процес?
- Пълната немотивираност. Много е трудно учителят да бъде мотивиран да си върши работата както трябва. Час да мине, да замине. Същото е и при учениците. Но не е редно да се обобщава - има различни категории училища. В професионалните например децата са по-мотивирани.
- Само заплатите ли са проблемът?
- Моята заплата е 269 лв. Средните възнаграждения в образованието като цяло са много по-ниски от много други сфери. Това е една подигравка със система, която се грижи за някакво бъдещо поколение. Държавата все пак трябва да има учители, не може без тях. Има и други начини за стимулиране на образованието, при това съвсем не са нови. Това може да се прави чрез отпуските, с преференции за почивка, квалификации, с достъп до информация. Бе лансирана и една френска идея - едногодишен творчески отпуск след 3 години преподаване. Учителската професия е с едни от най-високите нива на психическо изразходване.
- Защо не върви квалификацията?
- Тук попадаме в порочен кръг. Оказва се, че част от студентите не са достатъчно методически и педагогически подготвени, тръгва се по курсове, но те са скъпи и т.н. Въобще цялата система за квалификация не работи добре. Защо от две степените станаха пет? За да се вземат повече такси. Мога спокойно да го заявя, защото аз вече минах три от тях и ми остават още две. А веднъж стигнал най-високата степен, учителят може да си лежи двадесет години. Трябва да се потърси по-гъвкава система.
- Такъв ли е усредненият образ на младия учител - недобре подготвен?
- Младите са много прагматични, усещам ги наистина като ново поколение. Някои от тях са случайни хора, те обикновено не се задържат дълго. Други, като например тези, които идват от учителски семейства, наистина виждат в това призванието си. Но за пръв път виждам подобно точно договаряне за всяко нещо - при сключването на договорите, при определянето на програмите, за всеки вид дейност. Не може директорът да ги задължи да извършат нещо, което не е описано в нормативен документ, просто на добра воля. Свърши се добрата воля. Всяко усилие, което се полага, трябва да се заплаща.
- Тази прагматичност хубава ли е?
- Всичко си има две страни. Може да е хубаво, макар че аз предпочитам друго.
- Какво е мястото на директорите в това изобилие от проблеми?
- Между чука и наковалнята. Все още не е излязла втората част на закона за народната просвета, която трябва да реши икономическото управление на училището. Засега само училищното настоятелство има право да има банкова сметка, в която да се държат средства на училището. Директорът всъщност е вързан. Той е с много отговорности, но няма кой знае какви права. Правата му са предимно административни.
От друга страна, той не може да разполага с базата на училището, защото тя е общинска. Това пак му връзва ръцете - и за отдаване под наем, и за други отношения - да речем със спортни фирми. Тази централизираност спъва индивидуалното развитие на всяко училище.
- Трудно ли се работи със сегашните ученици? Нерядко се чуват гласове, че децата са нечетящи и неинтересуващи се.
- Нямаме право да ги обвиняваме. Аз имам син на 14 години и също не мога да го накарам да чете, но той знае много повече неща от мен покрай Интернет. Те просто не четат това, което на нас ни се иска да четат. Макар че в училище много осезаемо се чувства вълната на поколението, което израсна в зле разбраната демокрация. Поколение абсолютно цинично, което непрекъснато е подлагано на пошлост и на агресия, не само в училището, но и в цялото общество. Всеки следващ випуск е с нещо по-разкрепостено, с все по-обърнати ценности. Ние си ги направихме такива, ние трябва да намерим начин да излезем от това.
- Редовно критики се отправят и към учебниците и учебните програми.
- Големият бизнес с учебници е в основното образование. В гимназията не бива да се говори толкова много за учебниците, защото в момента системата е такава, че всеки преподавател трябва да се съобразява с държавните образователни изисквания. Щом моята учебна програма е съобразена с тях, няма значение кой учебник ще използвам.
Що се отнася до учебните програми в гимназиите, тази година предстои сериозен анализ. Програмите бяха въведени през 2001 г. и още на следващата "Отворено общество" представи изследване, че те не могат да бъдат покрити. За подобно проучване тогава бе рано, защото програмите трябва да работят минимум 4 години, но и след края на този период впечатлението е, че изискванията са едновременно усложнени и недостатъчно конкретизирани. Отделно самите часове не стигат.
Тук се сещам за нещо, което много ме мъчи. Училищата едва ли не бяха превърнати в езикови центрове. Занемари се обучението по химия, биология, география, история, философия за сметка на чуждите езици.
- Какво ще си пожелаете преди новата учебна година?
- По-малко проблеми и много вдъхновени деца насреща си. Има разкошни ученици, за които си заслужава човек да даде всичко от себе си. Блазе на учителя, който е надминат от учениците си.
