Смъртността в домовете за лица с умствени затруднения е много по-висока от нормалната и това за нас е престъпление, за което сме сезирали прокуратурата. Това обявиха вчера от Българския хелзинкски комитет. Те представиха доклад, подготвян 3 години и озаглавен "Архипелагът на забравените: домове за лица с умствени затруднения в България".
Естествено е в тези домове да има по-висока смъртност, защото това са болни хора, но не е нормално само за една зима да умрат 22-ма от 100 обитатели или над 20%, коментира Станимир Петров, един от изследователите на проекта. Споменатият от него случай е от дома в с. Драгаш войвода и е от зимата на 2001/2002 г. Хелзинкският комитет е сезирал прокуратурата, но оттам се произнесли, че социалните услуги в дома са на необходимото ниво. Все пак приютът е бил закрит миналата година.
И в други домове има смъртност 20% за 1 година, твърдят правозащитниците. Фрапантен е случаят в дома в с. Бистрилица край Берковица. През 2001 г. за 1 година там са починали 54 души при водени на отчет 40 домуващи. Дори в дома в столичния кв. "Княжево" миналата година са починали 64 от 100 обитатели. Директорката обяснила пред следователи смъртните случаи с липсата на нафта.
Тази висока смъртност се дължи на липсата на адекватни грижи за болните, както и на побои, пише в доклада. Според изследователите, съществува и нерегламентирано предоставяне на труповете на починалите на медицински университети за обучение, без да има за това решения на наставническите съвети.
През октомври 2002 г. лодонската правозащитна организация "Амнести Интернешънъл" излезе с изключително критичен доклад за състоянието на домовете за умствено болни в България. Следващата година телевизионният канал "Юронюз" излъчи репортажи от социалните домове в Русокастро, Факия, Драгаш войвода, Самуил, с което потвърди констатациите на "Амнести интернешънъл".
Само 4 сгради от 52-те институции за умствено изостанали са строени за тези нужди, сочи още проучването на Хелзинкския комитет. В тях са настанени 4500 души. Всички останали са бивши затвори, манастири, ТКЗС-та. Само 10 от тези домове се намират в градове. Останалите са в погранични планински села, в които доставката дори на хляб е трудна. В повечето сгради живеят над 100 души. По 15-20 ползват една стая, на толкова се полага и по една тоалетна, която в повечето случаи е външна. Не само няма рехабилитация, но няма и помещения, в които тя да може да се прави.
На болните се дават лекарства с изтекъл срок на годност и много стари консерви, защото никой не контролира качеството на даренията, обяви д-р Георги Хаджинеделчев, който е работил като ординатор в софийския дом за възрастни с деменция в кв. "Княжево". В същото време, по неговите думи, сестрите ядат от полагащата се на болните храна. В констативен протокол от февруари т.г. на Столична община е записано, че в дома са водени на отчет починали хора и са усвоявани пари за тях.
ПРИЗНАНИЕ
Изнесеното в доклада на БХК е истина, коментира зам.-социалният министър Иванка Христова. Тя напомни, че от началото на 2003 г. домовете са управляват от общините, а държавата само отпуска средства. През 2004 г. парите за годишната издръжка на един болен от тези институции е била увеличена двойно - от 1142 лв. на 2 346 лв., но подобрение в услугите за тези хора не е имало. Друг проблем за екипа на социалното министерство е, че дори и да ремонтират и пригодят сгради за умствено болните, от общините не ги искат. Единствено кметът на Сливен Йордан Лечков е обявил, че ще приеме обитателите от рушащите се домове в Пастра и Раздол.
|
|