:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,295,532
Активни 475
Страници 3,100
За един ден 1,302,066

Шокиращо висока смъртност в домовете за умствено болни

Повече от половината обитатели на столичен интернат измират за година, директорката се оправдава с липса на нафта
Смъртността в домовете за лица с умствени затруднения е много по-висока от нормалната и това за нас е престъпление, за което сме сезирали прокуратурата. Това обявиха вчера от Българския хелзинкски комитет. Те представиха доклад, подготвян 3 години и озаглавен "Архипелагът на забравените: домове за лица с умствени затруднения в България".

Естествено е в тези домове да има по-висока смъртност, защото това са болни хора, но не е нормално само за една зима да умрат 22-ма от 100 обитатели или над 20%, коментира Станимир Петров, един от изследователите на проекта. Споменатият от него случай е от дома в с. Драгаш войвода и е от зимата на 2001/2002 г. Хелзинкският комитет е сезирал прокуратурата, но оттам се произнесли, че социалните услуги в дома са на необходимото ниво. Все пак приютът е бил закрит миналата година.

И в други домове има смъртност 20% за 1 година, твърдят правозащитниците. Фрапантен е случаят в дома в с. Бистрилица край Берковица. През 2001 г. за 1 година там са починали 54 души при водени на отчет 40 домуващи. Дори в дома в столичния кв. "Княжево" миналата година са починали 64 от 100 обитатели. Директорката обяснила пред следователи смъртните случаи с липсата на нафта.

Тази висока смъртност се дължи на липсата на адекватни грижи за болните, както и на побои, пише в доклада. Според изследователите, съществува и нерегламентирано предоставяне на труповете на починалите на медицински университети за обучение, без да има за това решения на наставническите съвети.

През октомври 2002 г. лодонската правозащитна организация "Амнести Интернешънъл" излезе с изключително критичен доклад за състоянието на домовете за умствено болни в България. Следващата година телевизионният канал "Юронюз" излъчи репортажи от социалните домове в Русокастро, Факия, Драгаш войвода, Самуил, с което потвърди констатациите на "Амнести интернешънъл".

Само 4 сгради от 52-те институции за умствено изостанали са строени за тези нужди, сочи още проучването на Хелзинкския комитет. В тях са настанени 4500 души. Всички останали са бивши затвори, манастири, ТКЗС-та. Само 10 от тези домове се намират в градове. Останалите са в погранични планински села, в които доставката дори на хляб е трудна. В повечето сгради живеят над 100 души. По 15-20 ползват една стая, на толкова се полага и по една тоалетна, която в повечето случаи е външна. Не само няма рехабилитация, но няма и помещения, в които тя да може да се прави.

На болните се дават лекарства с изтекъл срок на годност и много стари консерви, защото никой не контролира качеството на даренията, обяви д-р Георги Хаджинеделчев, който е работил като ординатор в софийския дом за възрастни с деменция в кв. "Княжево". В същото време, по неговите думи, сестрите ядат от полагащата се на болните храна. В констативен протокол от февруари т.г. на Столична община е записано, че в дома са водени на отчет починали хора и са усвоявани пари за тях.



ПРИЗНАНИЕ



Изнесеното в доклада на БХК е истина, коментира зам.-социалният министър Иванка Христова. Тя напомни, че от началото на 2003 г. домовете са управляват от общините, а държавата само отпуска средства. През 2004 г. парите за годишната издръжка на един болен от тези институции е била увеличена двойно - от 1142 лв. на 2 346 лв., но подобрение в услугите за тези хора не е имало. Друг проблем за екипа на социалното министерство е, че дори и да ремонтират и пригодят сгради за умствено болните, от общините не ги искат. Единствено кметът на Сливен Йордан Лечков е обявил, че ще приеме обитателите от рушащите се домове в Пастра и Раздол.
12
2043
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
16 Септември 2004 23:09
Няма съмнение, че повечето психично болни са умъртвени от персонала. Но по този начин режат клона, на който са кацнали, тъй като може да останат без работа.
16 Септември 2004 23:40
Критерий за ЦИВИЛИЗОВАНОСТ на една страна е - не участието и в "антитерористични коалиции" , а отношението към психично болните. Ако 100 те милиона , давани за идиотизма "Ирак" бяха отишли за тези домове , това нямаше да става. В размисли като тези - срамувам се , че живея в тази страна
16 Септември 2004 23:48
Щом се срамуваш от България, нищо не ти пречи да емигрираш. Например в САЩ, откъдето да отидеш доброволец в Ирак
17 Септември 2004 01:25
Аз работя в дом за хора с умствени проблеми в Шотландия. Основният принцип, върху който се основава работата ни, е уважението към индивида, независимо от уврежданията и физическите и психически ограничения. Фокус на грижите ни е осигуряването на среда и подкрепа, които да дадат възможност на тези хора, да водят пълноценен живот, да бъдат част от обществото, като в същото време се полагат грижи за тяхното здраве. Периодично екип от различни специалисти - мед. сестри, психиатри, социални работници, лични асистенти, роднини и настойници, личен лекар, физиотерапевт и т.н., се събира и обсъжда нуждите и начините, как тези нужди на индивида, да се адресират.
Всеки от нашите клиенти - обърнете внимание - това не са пациенти, а клиенти на службата - има своя стая, свои вещи и мебели. Ние се съобразяваме с техните предпочитания за неща, като меню, дрехи, занимания в свободното време, цвят на стаята, ... практически всеки един аспект на живота им. Нашите грижи се свеждат до ключовата дума ПОДКРЕПА. Т.е. ние не гледаме, а подкрепяме индивида в неговото ежедневие.
Забележително е и отношението на местните хора, към клиентите ни. Те се отнасят с много уважение, топлина и грижа към тях. Приемат ги, като част от обществото.
Хората с увреждания имат точно същите нужди, желания, болки и радости, като всички други, които наричаме себе си - нормални хора. Това, че ние не винаги ги разбираме, не трябва да е причина да ги натикваме в някой скрит мръсен и тъмен ъгъл на обществото, където те са малтретирани и забравени дори от Бога. Отношението към хората с увреждания е един много точен показател за нивото на развитие на едно общество. За съжаление, в България сме на едно много ниско ниво в това отношение и години ще отминат, преди някой в правителството да се сети и да се заинтересува от съдбата на тези нещастни хора. Срам....
17 Септември 2004 10:09
Sani,

След твоите паричнонатрупвания в емиратите и страната на мрака (Scot-land) защо не се върнеш в майка България и да станеш санитарка в лудницата край някое село, което го няма и на картата, за да докажеш своята, вярвам искрена, любов към многострадалния ближен?
17 Септември 2004 10:31
В подкрепа на казаното от Муктада (мързи ме да го кажа цялото), критерий за цивилизованост е отношението не само към психично болните, но изобщо към т.нар. хора в неравностойно положение. Като почнем от инвалидите, сираците, психично болните и всякакви други от този тип. В това отношение в България сме варвари. След като сме в състояние да ненавиждаме пенсионерите за това, че ни подяждат от заплатите, смятайте какво е отношението към осакатените от природата или от живота. Ужас. Междудругото, раковоболните също получават отношение като към пътник, обречен човек и не е нужно да бъдат облекчавани дори в последните им дни. Въртят се кански далавери с обезболяващите, а на болните им изписват абсолютни говна (без извинение), които не действат и хората се мъчат. Може би, колкото и цинично да звучи, хубавата страна на нещата е, че тези хора напускат този свят с усмивка, защото са се отървали. Усещането, че те изписват от ада, вероятно е приятно. Поне се надявам да е така.
17 Септември 2004 11:02
МУКТАДАСАКСКОБУРГИДИОТСКИ,

ПИКУИК, в допълнение към тебе и Муктада..., когато започна кампанията за помощи на децата от Беслан се видя, че има доста голям обществен отклик, особено в събирането на дрехи, играчки и други вещи. Вярно е, че не бяха точно тези неща необходимите за децата, но така или иначе отзвукът беше показателен. Питам се, защо не се организират такива кампании за подпомагане на нашите домове за умствено болни - хората биха изпращали дрехи, вещи, пари, някои фирми биха могли да подпомогнат с горива, хранителни продукти, спално бельо и пр. Нужно е само тези т.н.правозащитни организации вместо да дрънкат наляво и надясно глупости и да се стараят да усвояват пари чрез възможно по-мрачни статистики, да впрегнат усилията си за организиране събирането на помощи.
Ако държавната помощ за Беслан е въпрос на политика, гражданската помощ за тези домове у нас е въпрос на човещина.
17 Септември 2004 11:03
През 2004 г. парите за годишната издръжка на един болен от тези институции е била увеличена двойно - от 1142 лв. на 2 346 лв., но подобрение в услугите за тези хора не е имало.



След като усвояват двойно повече пари, е редно медицинските работници в домовете за умствено увредени да се отнасят с повече човещина към лудите и да се грижат подобаващо.


Докато минималната работна заплата която изработва един здрав човек в България е 120 лева на месец, умствено увредените източват по 200 лева на месец от джоба на Българския данъкоплатец.



Sani, имай в предвид, че в България болшинството работещи здрави хора дори не могат да постигнат придобивките които Шотландския данъкоплатец плаща за умствено болните в Шотландия. ("Периодично екип от различни специалисти - мед. сестри, психиатри, социални работници, лични асистенти, роднини и настойници, личен лекар, физиотерапевт и т.н., се събира и обсъжда нуждите и начините, как тези нужди на индивида, да се адресират" ).

Редактирано от - Магистър на 17/9/2004 г/ 11:12:33

17 Септември 2004 11:42
Попаднах преди време на следната статия за състоянието на Държавната психиатрия в Паталеница :
Натиснете тук

Нямам какво друго да коментирам - то фактите говорят сами
Но наистина е време да се обърне вниманието на обществото и към този проблем.
17 Септември 2004 16:07
Да пази Господ - нас и близките ни, от болести и беднотия! Защото ако се съди за милосърдието на българина по отношението на обществото и държавата към душевно болните, хронично болните, немощните и бедните ни сънародници, нищо по-различно от категориите "боклук" и "първобитно племе" няма да ни подхожда...
17 Септември 2004 16:33
Интересно, че в Парламента и Министерския Съвет смъртността е много ниска.
18 Септември 2004 10:39
Тхем ор Ус - право у 10-ката брато! Болногледачите им явно не си вършат работата както трябва! Бъди жив и физически, и психически здрав!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД