|
Скоро ще влезе в сила наредба на здравно министерство, която налага
своеобразен борд на цените на лекарствата.
Максималната стойност на даден медикамент няма да може да надвишава средната за същото лекарство в 9 от най-бедните страни в Европа. Освен това, ако производителят иска да повиши вече регистрирана цена, скокът ще се сравнява с инфлацията. Ако я надвишава, ще трябва да се доказва защо.
Хубавото на това нововъведение е, че свежда до минимум възможността за злоупотреба - всеки може да провери цените на лекарствата в Чехия и Австрия, например, с ръста на инфлацията също не може да се играе.
И досега имаше - на книга - таван на цените на лекарствата, над който не може да се продава, било на здравната каса, на министерството, на болниците или на свободния пазар. Всеки производител е длъжен да регистрира пределна цена в МЗ. На практика ограничение обаче няма - никой не трябва да доказва или сравнява с нещо цената си. Той може да подаде 3 пъти по-висока стойност, отколкото в съседна Румъния, и МЗ е длъжно да я регистрира. Има условие, че пределната цена трябва да е под най-ниската за 45-те страни от Съвета на Европа, което очевидно е безсмислено и не се спазва. Все пак, официалните данни на комисията към Министерски съвет, която прави позитивния лекарствен списък, сочат, че цените на 90% от подадените заявления са били над цените в 9-те най-бедни държави в Европа.
Защо е толкова важна пределната цена?
След като производителят досега можеше да регистрира каквато си иска стойност, нищо не му пречи да заложи на нереално високи цени. На свободния пазар той може да продава лекарството си двойно по-евтино. Почти правило е обаче в списъка на здравната каса медикаментът да се плаща на максималната цена. Примери бол. В аптеката едно лекарство може да струва кеш 20 лв., а здравната каса да плаща частично за него, но при цена от 48 лв. Да не говорим за 100% поетите от касата медикаменти. По подобен начин могат да стоят нещата и при търговете на болниците и на министерството за централни доставки. Факт е, че у нас разходите за медикаменти постоянно растат, скандалите за корупция се ежедневие.
Би трябвало налагането на реален таван на цените да спре порочната практика. Обаче не е задължително. Първо,
сегашните ненормални цени си остават в сила,
тъй като новите правила ще важат само за лекарства, които тепърва влизат у нас, и такива, за които се иска поскъпване. Добре е, че здравната каса също въведе тавани за медикаментите, които ще плаща по новия си списък, който се очаква догодина. Там цените се сравняват със средните, покривани от здравните фондове на 8 държави в Европа, и медикаменти над тях не могат да влязат в листата. Механизъм за намаление на високите цени при централните доставки от МЗ и болниците обаче няма. Някой би казал, че за тях все пак се провеждат търгове, но няма гаранция. Славата на термина "обществена поръчка" у нас е твърде печална.
Второ. Не е ясно как местните производители ще доказват цени. Наредбата казва, че ако дадено лекарство не се продава в 9-те референтни държави, то информация за цена просто не се предоставя. Ами ако медикаментът родно производство няма износ? Или има експорт само за Русия, например?
И трето. Фармацевтичният бизнес, според различните класации, е на второ място по печалби в световен мащаб. Така че няма гаранция, че цените и в бедните европейски страни, и в богатите са реални. Но на това няма как да се опълчим. А и самият зам.-здравен министър проф. Олег Хинков предупреди преди време, че у нас цените на лекарствата не могат да паднат прекомерно. Според него България е малък пазар, с малки обороти и единственото, което може да задържи производителите у нас, са по-високите цени. Съдба.
