Зевзек:

Г-н Попов, какво Ви накара да напишете "Мисия Лондон"?



И друг път сам го казвал - такъв материал е грехота да се остави да пропадне. Той работи в главата ти, не ти дава мира... В един момент просто разбрах, че ще напиша тази книга, каквото ще да става.



доктора-свериге:

Запознат съм с вашата книга за мисията ни в Лондон. Интересува ме дали е писана по действителен случай и дали мислите, че посланиците ни продължават да си клатят краката и да са постоянно в отпуска? Все пак с нашите данъци ние им плащаме всички разходи.



Романът разбира се е фикция, макар че контекстът е автентичен. Точно това кара мнозина да си мислят, че става дума за действителни случки. Надстроих сюжета върху реалността, така да се каже. Имаше случай, в който български вестник, беше конструирал цял документален очерк, позовавайки се на романа. Става дума за историята за патиците, която е измислена. Иначе в действителност са се случвали, доколкото знам, още по-абсурдни неща. Не само в Лондон. Това е един своеобразен дипломатически фолклор, който си циркулира из посолствата. Само че моята работа не е да преразказвам тези анекдоти. Работата е там, че когато разказваш една история, трябва да следваш нейната вътрешна логика. Напълно съзнателно съм изхвърлил или лишил от много неща, които сами по себе си са адски забавни.



Eisblock:

Намирам книгата Ви за повече от интересна! Защото е истинска. Сам имах възможност да надникна зад "кулисите" и мога да заявя, че всичко е така. В много и много дипломатически представителства. Книгата ви възбуди голяма дискусия и съгласие с нея всред мой познати - от "Тях" (надявам се, че те са от "добрите"....). Ето въпросите ми:

1. Опитаха ли се "Някой хора" да Ви принудят да не публикувате Книгата си?

2. Имаше ли последствия за Вас или за Ваш(и) информант(и) след излизането и?

3. Имаше ли интерес и среща с Вас от страна на "отговорни фактори" заради това състояние на БГ дипломацията и Вашите нелицеприятни за нея писания? Не, че фактите не са известни. В крайна сметка Президентът назначава (про форма) посланиците, а външният министър - останалия персонал.

4. Запознат ли сте с невероятните "подвизи" на сегашната ген. консулка в Мюнхен? Не само посланикът от Берлин, но и Народното събрание не успяха да се справят години наред с нейния Казус!

Дерзайте!



Книгата се посрещна наистина много добре сред голяма част от хората, които работят в тази система. Става дума за по-широко скроени и самокритични люде, които чудесно знаят какво и къде куца, и не се самозалъгват. Този текст е един своеобразен лакмус... Никой не е забранявал книгата, но през 2001 г. просто никой от утвърдените издатели не искаше да я издаде и това е факт. Много била директна, да не попречила нещо и т.н. Ама не можело ли действието да се развива в посолството на някаква измислена държава, ей такива глупости... Отпечата я едно малко, независимо издателство. Слава богу, книгоиздаването е една област, където държавата най-малко може да се намесва. Тук могат да се правят всякакви експерименти. След като книгата излезе, много хора ме питаха дали няма да има и втора част. Имаше дори такива, които направо идваха при мен, с предложение да ми разкажат още интересни подробности не само от Лондон, но и от други точки на света. Обаче, както вече казах, аз не гледам на този роман като на документално произведение. Това не е журналистическо разследване, а литература.



Грациан:

Здрасти Алек. Първо искам да ти благодаря за разкошната литература която ни предлагаш, а след това искам и да ти задам пет "късички" въпросчета:

1. Влизаш ли във форума на "Сега"?

2. Кои са любимите ти днешни български автори?

3. Кой (кои) автор/и можеш да посочиш като инспиратор/и и твой "модел/и за подражание"?

4. Кое е любимото ти питие?

5. Каква музика слушаш?

Приятен ден и до нови срещи.



Чета форума доста редовно, но нямам много време да участвам активно. Сега го правя и всъщност е доста увлекателно. Предполагам, че човек може да откара така цял ден. От съвременните български автори харесвам Виктор Пасков, Деян Енев, Георги Господинов, Кристин Димитрова, да не изброявам. Модели за подражание нямам, в различни моменти се връщам към различни световни автори като Кафка, Конрад, Селин, Достоевски. Зависи от настроението. И с музиката е така. В момента слушам саундтрака на Изгубената Магистрала и Лайбах. Бих ударил и глътка Black Bush, но май е доста рано.



nikodim:

Няколко въпроса, ако позволите:

1. Коя е вашата муза?

2. Как бихте обяснили популярността на първия Ви роман?

3. Кое оказа най-голямо влияние върху формирането Ви като писател?

4. Ако трябваше да живеете в друга страна освен България, коя би била тя и защо?

5. Кои са язвите на съвременното българско общество и кое е подходящото лечение?

6. Нужно ли е 9 септември да бъде български официален празник и защо?

7. От всички известни личности с първо име Александър, кой е най-значим за Вас и защо?

Благодаря



За съжаление нямам физическо време да отговоря на всичко! Що се отнася до книгата. Хареса им на читателите - това е. Не бих казал, че е в резултат на някаква бясна реклама. По-скоро слухът се понесе от уста на уста. Впоследствие се появиха и рецензии. Просто хората имаха нужда, и още имат надявам се, да прочетат една съвременна история, която е вярна на действителността и прави критичен разрез на обществото. Без да е нравоучителна.



Енцефал:

Живо-здраво!

1. Каква е Вашата рецепта срещу професионалните болести на писателите?

Да вадиш от себе си най-интимни помисли, да се преструваш на всякакъв, да имитираш и позираш, да претендираш за неповторимост, да служиш на публиката, да побеждаваш публиката, да служиш на митовете за себе си - това е тежка служба, ей! Оттам - и професионалните изкривявания.

Въртите ли тоя тежък долап, или сте му намерили друг колай да вадите вода от девет кладенеца?

2. Кое според Вас е основното, което кара хората да пишат писателската?



1. Каква е Вашата рецепта срещу професионалните болести на писателите?

Чети, не само пиши! Пиши, не само чети! Огледай се малко, не само пиши и чети. И по-малко пий... ако можеш.

2. Кое според Вас е основното, което кара хората да пишат писателската?

Има нещо, наречено талант, което в крайна сметка е в основата на нещата. Плюс характер и още куп други компоненти. Но колкото и да изброяваме различни писателски добродетели, без първото просто не може.



Cruella de Vil:

Смятате ли, че нашите посолства и търговски представителства в чужбина оправдават разходите за съществуването си? От опит мога да Ви кажа, че работното им време с граждани (българи в чужбина) е два часа дневно и то четири дена в седмицата. Неприсъствени дни са както българските празници, така и празниците на съответната държава. По принцип, когато посланикът го няма (в отпуск или по други причини) няма кой да върши работата. Няма да споменавам за непознаването на българските закони и законите на съответната държава. За съжаление назначаването на посланици и персонал продължава да става с уреждане и по политическа целесъобразност.

Абе не е за приказване, безхаберие отвсякъде.



В някакъв смисъл си права, но да не забравяме, че тези хора всъщност не са ни паднали от небето. Ние сами си ги пращаме там. Нямам пред вид ти и аз, разбира се, но някъде по веригата отговорността се пренася. Картинката е отражение на картината в обществото ни като цяло. Посолството е микрокосмос, който отразява много добре състоянието в обществото. Не може тука да е България, а пък там да е Швейцария, както на много хора им се иска. Всъщност романът е и за това: за опита да се пробута някакъв фалшив европейски имидж, под който нещата са си същите. Това е стар рефлекс още от времето на тоталитаризма. Има обаче и много читави хора в същата тази система, които биха си вършили работата, ако не ги разиграваха като маймуни. Българските чиновници трябва прекалено много да се ослушват, снишават и да се съобразяват с външни фактори, което убива самочувствието им и способността да взимат самостоятелни решения.



SIT:

Това ще да е съвременен вариант на Бай Ганю!

Това ли е била идеята Ви, г-н Попов, когато сте решили да я напишете?



Определено не съм искал да пиша Бай Ганьо 2, нито Баш Майстора. Естествено книгата може да се чете и през този ключ, но ако се ограничиш само до него, ще се лишиш от другите пластове, които са по-актуални и интересни.



bakalin:

Един друг творец на илюзии беше казал: "Важен е разказа, а не разказвача". Защо ли форума днес е насочен към разказвача? Или "Не съм от тях, как' Сийке, ама дочух...."

Как мислиш, защо изчезна чисто българската доза хумор в днешните творци?

Който и да пише, накрая го обръща на сарказъм с малко секс за "цвят".

Дори и "БУЛГАР, БУЛГАР" няма.



За хумора сте прав. Смешното, с малки изключения отсъства от БГ литературата на този етап. Писателите са се заели да дълбаят или сложните неразрешими въпроси битието, или в безрадостния бит. Същото се отнася и за БГ-киното до голяма степен. Да сте гледали някоя комедия напоследък? Хуморът обаче не става насила.



Захари Захариев:

Вие сте може би, най-кратко задържалият се главен редактор на "Егоист". Защото Ви смениха (ако не сте напуснали сам)? Смятате ли, че това списание има бъдеще и отговаря ли на претенциите си, след като заявява едно, а в същото време пуска на корицата си Каризма, Слави Трифонов и др.?

Как Ви се вижда списанието в момента? Защо приехте да станете главен редактор на лайфстайл списание и смятате ли, че има бъдеще за този тип списания у нас?



По въпроса за "Егоист" се надявам да изчерпя темата веднъж завинаги.

1. Губи твърде много време, което може да се използва за по-смислени неща.

2. Мислех си, че може да влезе в нишата на по-алтернативните издания, каквато претенция има, но не стана. Не е достатъчно откачено и никога няма да бъде. По-добре е да го разбереш след 1 месец, отколкото след 3 години.



Nu6i:

Разкажи ми, моля те, каква е по-нататъшната съдба на Тигър? Или се радваш на друг любимец? И какъв е той, ако съществува такъв?



С удоволствие ти отговарям за котарака. Изглежда по-добре отвсякога, макар че се наложи, за съжаление, да го кастрираме, защото не се траеше. Някои смятат, че е твърде дебел, но една котка по принцип трябва да е дебела. Не казвам тлъста! Имам го на снимки, но не мога да ги извадя от телефона си в момента. Много добро е животното! Смятам, че донякъде се е очовечило.



Талейран:

Като дипломат в Лондон, Вие бяхте едно от многото нови лица, навлезли през последните 15 години в българската дипломатическа служба със задачата и амбицията да я променят към по-добро.

Моля, споделете с нас на какъв конкурс се явихте, за да станете дипломат? Въз основа на какви критерии бяхте подбран? Каква беше Вашата квалификация - професионална и езикова за заемания от Вас пост в мисията ни в Лондон? Притеснявахте ли се от факта, че не сте бил подготвен за него предварително?

Разкажете ни също как оценявате собствената си работа като дипломат в българското посолство в Лондон? Каква работа за България свършихте Вие лично, какви бяха Вашите професионални постижения на този пост?

Как мислите, постоянните гастроли в българската дипломация на случайни хора повече помагат или повече пречат на дипломатическата ни служба ?

Ще Ви помоля най-учтиво в отговорите си да не правите препратки към биографиите на Йордан Йовков и Симеон Радев, които също са били част от дипломатическата ни служба, както и да не се аргументирате с втръсналите вече на всички доводи за "некадърността на комунистическите дипломати от преди 10 ноември и необходимостта от прочистването на дипломатическата служба".



Iezuit

Първо, господин Попов - поздравления за книгата - може и да не остане в класиката, но си е добра.

Не отговорихте - имахте ли каквито и да е проблеми преди или след публикуването на книгата - намеци от "високопоставени люде", телефонни обаждания?

И още един въпрос - не мислите ли да напишете нещо подобно, но за абсурдите в БГ сега, по времето на управлението на НДСВ. Че един Абрашев само стига за трилогия, да не говорим за Влаховци (с кълбетата), Рашидовци и прочие...



Все пак до чак такива простотии не се е стигало, което подсказва, че сме в Европа, каквото и да си говорим. Буквалното четене е присъщо за едни други култури и други епохи... Аз не си поставям за цел да описвам непосредствената действителност. В литературата винаги трябва да има дистанция. Лично на мен ми трябваха две години, за да се отдалеча достатъчно от средата, която описвам.



Николай Скаличански:

Айдее, Талейранчо - засегнатия дипломат.

Ами ти бе, що не ни разкажеш за своите заложби и приложби! Защо не кажеш как си станал дипломат? А дали жена ти не лети с "Луфтханза" редовно да събира точки? А дали децата ти не обиколиха Париж и Лондон на държавни разноски? А къде учат сега? А как? А как допринесе за по-доброто име на България в чуждите държави?

Защо се заяждаш тук с човека? Поне е имало полза от пребиваването му тук или там, а ползата от твоето пребиваване къде е?



Българският манталитет се променя, доколкото това може да бъде единно понятие. Този процес не може да се дирижира със заповеди отгоре. Просто хората еволюират, така са устроени. Никога не съм си поставял за цел да променям ситуацията с това, което пиша. Не става така. Романът си е роман, а не оръжие за социална промяна.



SIT:

Какво имате в предвид "Под ключа на бай Ганю"?



Имал съм пред вид "през ключа на Бай Ганьо". Което ще рече да виждаш в книгата само този пласт, който се занимава с културната несъвместимост на балканеца в европейския контекст. За мен това не е централна тема, макар че се забавлявах, докато описвам за този феномен.