|
Писателят Ивайло Петров е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, Варненска област. Автор е на повече от 20 книги, повечето от които са преиздавани многократно в България и чужбина. Сред тях са "Мъртво вълнение", "Преди да се родя и след смъртта ми", "Объркани записки", "Нонкина любов", "Хайка за вълци", "Баронови", "Циганска рапсодия" и др.
Лауреат на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура "Хр. Г. Данов" за 2002 г., на наградата "Златен век" за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ "Св. Климент Охридски" за литература и много други.
---
- Г-н Петров, защо винаги сте бил скъп на интервюта и медийни изяви?
- Неудобно ми е да говоря за работата си. Тя е достояние на много хора, които я оценяват. Колкото до така наречения творчески процес, той е труден за обяснение. Разбират го може би само хората, които пишат, рисуват, композират. Нямам самочувствие да занимавам другите с личността и работата си. Впрочем не съм бил чак толкова скъп на интервюта и медийни изяви. Преди години съм разказвал за условията, при които съм роден и отрасъл, за семейството си, за някои мои мисли и чувства.
- Тончо Жечев казваше, че след години ще се учим за времето от средата на ХХ век от романа "Хайка за вълци". Съгласен ли сте с оценката му? И във вашата собствена класация ли "Хайка за вълци" е на първо място сред произведенията ви? Между другото, ако сега, след 20 г. пишете книгата, какво бихте променил, добавил, изпуснал?
- В същата статия той добавя:
-----
"Дори само този роман да можехме да вдигнем високо, той щеше да е оправдание за съществуването на съвременната българска литература". Така той перифразира думите на Александър Блок: "Един Толстой е достатъчен да оправдае съществуването на руската литература и руските писатели".
-----
Поласкан съм от този отзив на покойния Тончо Жечев. Дано да е казал истината.
Питате ме какво бих променил или добавил, ако пиша романа сега. Във всяко съчинение, прочетено след време от автора си, ще се открият недостатъци или пропуски, все нещо ще може да се допълни или подобри. В този роман се опитах да разкажа за времето, в което съм живял. То бе трудно и сложно време на социално, икономическо и нравствено преустройство на обществото. За пръв път в историята на човечеството бе установен комунистически строй. Премахната бе частната собственост, религията бе отречена като "опиум за народа", въведена бе колективна обработка на земята, преосмислени нравствените ценности. За да се постигне тази първа в света коренна промяна в обществения живот, се изискваше всеобщо единомислие и съзнание, но те не можеха да се постигнат така бързо, както искаше властта. Това я принуждаваше да прибягва към насилие, на което станаха жертва много невинни хора.
Политическата обстановка изискваше да се следят мисленето и идейните убеждения на хората и особено творческата им дейност, да не би тя да оказва буржоазно влияние на обществото и да го отклонява от идеите на комунизма. Идейните грешки се наказваха с порицание или уволнение, а понякога и много по-тежко.
-----
Писането, особено онова, което се опитваше да отрази обективно действителността (за критика и дума не можеше да става), изискваше голямо внимание и умение да се промъкне през цензурата.
-----
Понякога бе по-лесно да се напише едно съчинение, отколкото да се измами цензурата.
- Част от водещата млада литературна критика (например Борис Минков и Борис Ангелов) не хареса романа ви "Баронови". Имат ли младите критици основание според вас?
- И аз не го харесвам напълно. Половин книга не може да се харесва. Тя бе замислена в три части, но с времето и поради някои обстоятелства бях принуден да я съкратя на две. Ето защо в първата част са заложени идеи, които ще се изяснят във втората. Болест ми попречи да я довърша досега.
- Вие сте лауреат на повечето национални литературни награди. Имате ли някаква нереализирана мечта в това отношение? Какво мислите за българските шансове за Нобелова награда?
- Получил съм някои награди и не мога да кажа, че съм бил пренебрегнат. Нобелова награда все някога ще се получи от наш автор, но е трудно да се предвиди кога ще стане това.
- Учил сте известно време рисуване в класа на Илия Бешков. Какви са спомените ви за него?
- Минало е повече от половин век от онова време, когато бях само два семестъра в класа на Бешков и спомените ми са избледнели. Не посещавах редовно лекциите, защото работех на различни места, за да се издържам. По това време съчиних няколко разказа, които бяха отпечатани във в. "Народна младеж". Главната редакторка на селската редакция в радио "София" ги прочела, харесала ги много, издири ме чрез вестника и веднага ме назначи на работа. Щом се видях с пари, напуснах академията. Бях кандидатствал за специалност "Живопис", а ме приеха "Графика". Упражненията там не ми бяха приятни и предпочетох да работя в радиото.
Смопням си, че
-------------
Бешков беше много забавен и общителен със студентите, много даровит художник и забележителна личност. Той бе най-добрият карикатурист, но времето не бе благоприятно за остър сатирик като него.
-------------
Ето защо мисля, че той не успя да се осъществи напълно като творец.
- Вярвате ли, че има живот след смъртта?
- Животът за мен е загадка необяснима. Още от юношеските си години, когато съм присъствал на погребения, както и на война, където съм виждал много убити, съм се питал какъв е смисълът на живота, след като завършва със смърт. Защо трябва да се създава живот, с толкова много мисли, чувства, въображение, радости, тъги и надежди, с една дума - цяла една сложна вселена, която накрая се умъртвява? Има ли някаква логика в това да създадеш живо същество и да го осъдиш на смърт още в мига на зачатието му?
Отвъдният живот е измислен от древни мъдреци, доброжелатели на човечеството, за да го успокоят с надеждата, че след смъртта идва друг, вечен живот, и то по-щастлив от земния.
Баба ми като се разболя и предчувстваше края си, много пъти заръчваше на снаха си (майка ми) да й приготви нови и чисти дрехи, за да се яви с тях в отвъдния свят при мъртвите си деца. Тя бе родила единайсет деца, от които седем бяха умрели и често сънуваше, че я викат при себе си. За срещата си с тях искаше да бъде облечена като за голям празник.
Блажени вярващите!
- На едно място казвате, че инстинктът за живот е много по-силен от неговия смисъл. Какво точно имате предвид?
- Животът най-често е изпълнен със страдание и безсмислие.
--------------
Човек страда от раждането до смъртта си и затова си мисля, че животът е възходяща спирала на страданието. Страдания ни причинява дори най-благородната страст - любовта. Обладани от това велико чувство, ние страдаме от ревност, от съчувствие към близките си,
--------------
от болестите на децата си, от взаимно неразбиране, от омраза и завист, от недоимък, войни и катастрофи.
Природата е сляп, самоосъществяващ се гений и създава под напора на свръхмогъщата си енергия. Тя създава без емоции живите същества, дарява ги с пагубни страсти и инстинкт за живот, с болести и страдания. Затова човекът, макар и да съзнава своето безсилие пред природата, не престава да се бори с нея. Ражда се гол и се облича в дрехи, за да запази здравето си. Създава училища, болници и други институции, за да се бори против всевъзможните болести и трудности, които възпрепятстват житейския му път до смъртта. Понякога страданията му са тъй тежки и непоносими (в наше време неслучайно се говори за евтаназия), а той няма сила и смелост да приеме доброволно смъртта, защото инстинктът му за живот е по-силен от смисъла му.
- Бягате от политиката и вероятно с право. Но по този начин не лишавате ли съвременниците си от тежката дума на един авторитетен човек на духа, която да им послужи за някаква ценностна ориентация в прекалено объркания ни свят?
- Ако сте прочели някои мои съчинения, сигурно сте забелязали, че съм социално ангажиран и не отбягвам проблемите на живота. С политика не съм се занимавал, но съм се опитвал чрез съчиненията си да я обяснявам и въздействам и върху читателя. Вие сам ми давате пример за това с оценка на романа "Хайка за вълци". В този смисъл не може да се каже, че бягам от сложните проблеми на времето си. Същата съпричастност към социалния живот има и в другите ми романи - "Мъртво вълнение", "Преди да се родя и след смъртта ми", както и в другите ми съчинения.
- Вашият избор на житейско поведение издава един смирен човек. Уважавате ли смирението? Не е ли то в някакъв смисъл много изтънчена форма на самовъзвеличаване - нещо, което отбелязва, да речем, Чоран?
- Смирен в какъв смисъл? Че не обичам да "шумя около себе си", да викам по разни трибуни - това не означава смирение.
-----
Преживявам житейските превратности и неприятните събития с безпокойство и тревога, но се стеснявам да давам външен израз на настроението си. Не съм от смирените и това го знаят най-близките ми приятели. То личи, както вече казах, и от съчиненията ми.
-----
- Кои са трите златни книги на българската литература според вас?
- Изкуството не се измерва на кантар. Освен обикновените оценки, има още една - личното предпочитание или пристрастието. В нашата литература сигурно има не три, а повече златни книги, но не мога да ги посоча поради причината, която ви изтъкнах. Страхувам се да не проявя пристрастие.
