Треската за български паспорти, която придобива

епидемични размери в съседна Македония, изправя двумилионната бивша югославска република пред проблем. Властите в Скопие проплакаха на Брюксел да отпусне визовата примка. Така те се надяват да спрат похода към София и да пресекат процеса на доброволно побългаряване.

Външната министърка Илинка Митрева отлетя за Брюксел, за да размекне сърцата на европейските чиновници. В мисията си обаче първата скопска дипломатка не може да разчита на друго, освен евентуално на чара си. Защото страната й нито е въвела общите правила за граничен контрол, нито е готова с нови паспорти за гражданите си, нито пък е подписала споразумение за реадмисия с държавите от Евросъюза. Митрева обаче има сериозен довод - побългаряването може да обърка плановете и на Брюксел за запазване на мултиетническия характер на младата република. При



засилващото се преселение, предизвикано от сиромашията,



скоро в страната албанците може да се окажат мнозинство. Дори и без доброволното побългаряване на славянското население те ударно работят в тази посока и само чакат да се обяви независимостта на Косово, за да надигнат глас за отцепване на Западна Македония.

"От гражданство са се отказали 13 000 македонци", писа "Утрински весник" в началото на седмицата, когато Митрева отлетя за Брюксел. "Цял един град си е отишъл от Македония", алармира в. "Време". "Още 4000 македонци получиха български паспорти през последните три месеца", помпа болезнената тема телевизия "А1". Според нейните изчисления по един член от всяко четвърто македонско семейство от източната част на страната е попълнил необходимите формуляри за получаване на български паспорт.

След развода си с бивша Югославия през 1991 г. хиляди граждани на Македония потърсиха нов дом в други държави. Младата република обаче все още е далеч от европейското семейство и мнозина потърсиха обиколен път. В последните една-две години



мнозина се сетиха за българските си корени



и извадиха от прашните ракли на баби и дядовци свидетелства за произхода си.

Докато Македония беше в пределите на Титова Югославия, никой не се сещаше за тях. Защото нямаше нито смелост, нито интерес. В разделения през Студената война свят югославските паспорти отваряха кажи-речи всички гранични врати. След краха на соцлагера и разпадането на бившата СФРЮ спуснатите шенгенски бариери станаха трудно преодолими. Българският герб върху паспорта обаче вече ги вдига безпрепятствено. Освен това страната е на крачка от Евросъюза. И в Скопие започнаха да никнат фирми, които направиха сериозен бизнес с посредническите си услуги за получаване на българско гражданство. Средно 300 евро е хонорарът за придвижване на всички необходими документи. А желаещите са хиляди.

Дълбока заблуда би било да се смята, че македонците напират за наши паспорти, защото най-после са прогледнали за истината и са разбрали, че корените им са български. Малцина са онези, за които това има някакво значение.

Доскоро край Вардара се свеняха да се определят като българи. Следите от антибългарската пропаганда в югославския период на Македония обаче вече започнаха да избледняват. За хората е по-важно как живеят, а не като какви ще се определят - българи или антични македонци. Те предпочитат да живеят като европейци и търсят начини да постигнат целта си. Един от пътищата минава през Агенцията за чужденците в София. Десетки хиляди вече взеха паспорти. Опашката обаче не намалява, на нея се редят още хиляди. Защото в Македония хората просто живеят зле. Както впрочем и в България. За това повечето дори не разопаковат багажа си в София, а минават транзитно по пътя към Европа.