20 Септември 2004 20:58

те па и вие дай! дай мнение! стига сме давали бе

20 Септември 2004 22:19

.. това дали го Фключих към "онез" $80 млрд?

20 Септември 2004 22:26

Миии...така да се каже...както винаги-Боже, пази България, щото в случая да излязат некви си данни някъде си, че да попречат на наште тикви.
...нищо ново под слънчо...

20 Септември 2004 22:48

Ести, тоФа ти е прИмоция от другаря ЦАР!

20 Септември 2004 23:08

На мен ми харесва Омръзна ми за всички кражби да е виновен тъмният балкански субект, ми ние сме просто лаици Два -три автомобила , малко трева и жива плът -смешно , господа съдебни заседатели

20 Септември 2004 23:13

Следващите БГ батальони-от нашенски мангали!Всичко ше разминират, метал няма да остане и Кремиковци отново ще заработи за износ на демократизиралия се арап.

20 Септември 2004 23:24

2 милiaрда а сигурно повече подариха на садам
гошо пурвановци и станишевци и предшествeници
Сега Симеон трябва да им избърше газа.
Естествено, НЯМА ДА СТАНЕ!
Парите в ирак са при милiaрдите на любимите 4ервено-сини курви и апаши
А от там връщане няма!
Слава на Цар Симеон II
Единствения грамотен българин днес

20 Септември 2004 23:28

Вожда полудя!

20 Септември 2004 23:37

"Липсвал гигантски генератор..." Да не съм прочел вече скверна дума за циганите

20 Септември 2004 23:56

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<
Срешнал заю вълците баш по време за онможданеw на вълчиците. Погледнали го те че и за закуска не става и го взели на мезе - аиде с нас заю да ебем вълчиците! Дадено, рекъл заю и го наганютривчил. Бегат в ълците стигнат вълчица, опраскат я и продължават. Заю вир вода след тях и тамън стигне вълците на една страмна, вълчицата на друга и за него само потнмо чело да брише. На един завой се сблъскал с ежко. Кво стаа брат? попитал той.
_ЕБЕМЕ, ЕБЕМЕ ТА ВРЕМЕ НЕМАМЕ! - отвънал ушатия и продължил потното си дело.
Поуката:
Не се сприятелявай с ежко да не ти задава глупави въпроси.
слънчо
>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<< <<<<<<<<<<<<<<

21 Септември 2004 00:19

21 Септември 2004 02:52

"АКО СЕ НАВЕДЕШ И ВИДИШ МЕЖДУ КРАКАТА СИ ЧЕТИРИ ТОПКИ, ВМЕСТО ДВЕ- ЗНАЧИ ВЕЧЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО!" /китайска ГОЛЯМА МЪДрост/.
......................................... ......................................... ..................
КЪСНО Е ВЕЧЕ, Народе български!!!

21 Септември 2004 03:43

21 Септември 2004 08:45

Фондът от продажбите на иракския петрол се контролира от Иракското временно правителство, а не от Вашингтон, както си измисля Готев. В добавък фондът се надзирава от Съветът на Сигурност чрез създадения Международен Мониторинг борд за Ирак, който включва и Арабския фонд за Икономическо и Социално развитие, фондът ще обслужва и неамерикански фирми.




"МВФ от наше име е опростил..."

Готев, кой и кога е дал пълномощно на МВФ да опростява от името на Българският данъкоплатец дължими на България суми? "не говори гоп прежде чем перепрыгнуть".


Бедна на петрол България може да отложи, но не и да опрости $1.7млрд дълг на богатия на петрол Ирак.

Редактирано от - Магистър на 21/9/2004 г/ 08:49:49

21 Септември 2004 09:01

Абе какво стана със списъка на Саддам за фирмите и държавите злоупотребявали с програмата "Петрол срещу храни"? Май и ние бяхме в кюпа. Та все си мисля, че нашите 1, 7млрд. са почти върнати покрай тези далавери, ама са отишли на някой в джоба. За народа само едно духовито упражнение, нищо че по Тошово време излязоха точно от народния джоб. Пак потулиха историята, защото бяха забъркани и големи риби. Нашите измамници пак ще намажат и ще минат метър покрай тях.

21 Септември 2004 10:06

Българинът изглежда е най-богатият човек на планетата. Има пари да дарява на потенциално свръхбогатия Ирак и при Саддам, и при окупацията, която пак си плаща от джоба. Има земя да дарява на гражданите си от Испания, и то в размери, за които дори пенсионираните американски президенти могат само да си сънуват. А пък гарантираните минимални заплатки (дори като чисто имагинерна величина) са рекордно ниски. И нямаме право да ги увеличим със стойността на един сладолед дори! Абе що им не ЕМ на тия, а?

21 Септември 2004 10:09

Не боже пази България, а ЗАЩО БОЖЕ НЕ ОПАЗИ БЪЛГАРИЯ ОТ ЦАРЯ???

21 Септември 2004 10:13

То се видя, че от българина държава не става - след като тесен кръг лица приватизираха държавните интереси правейки ги лични. Лошото е, че е пълно с подлоги като гусина от N-то циганско гето водач на местните мексаканци от цигански произход. А това си 100% гаранция за успех на гореспоменатиге лица ...

21 Септември 2004 10:37

"Фондът от продажбите на иракския петрол се контролира от иракското временно правителство, а не от Вашингтон, както си измисля Готев". Цитат от Магистъра по простотия. А кой контролира това временно правителство бе, малоумник? Егати! тоя е по-тъп дори от досието и нефелния FL !
Иванов всичко беше ясно още в началото. Затова ни туриха юдомасонско правителство с половината евреи и турци в него, за да ни прецакат от наше име, да ни казват, че така сме били гласували и такова сме си го избрали. Но червените и сините подкрепиха участието ни във войната, а червеният президент първан отиде чак в Кербала да се изцепи, че трябва да останем там. Не съм гласувал, не съм им съучастник.

21 Септември 2004 11:58

Абе няма ли да ме зарадвате с някоя лоша новина за здравето на кобурга

21 Септември 2004 13:41

Днеска съм бесен и все на псувни ме избива. В началото за Ирак Паси какво казваше: Ще требе да им духаме на хамериканците, щото те ше ни помогнат да си върнем дълга.
Сега к, во казва: Духаме им на хамериканците, ама ще требе и да си платим, щото на хамериканци не се духа безплатно.

21 Септември 2004 13:58

Паси що не излезе с една нова инициатива за подпомагане на Ирак - той си пада по подобни неща. Примерно всяка държава, на която Ирак дължи пари, да им опрости дълг до 1 или 2 процента от БВП за примерно 2003-та. Съвсем справедлиово нали? Ама Паси вместо да се занимава с българските интереси, хукнал да дава акъл на Русия как да се оправи с чеченците

21 Септември 2004 15:36

21 Септември 2004 18:54

Готев, ти не си ли гледал баба ти на село как храни пуйките и пилците. Явно е, че не си. Ако произлизаш от прогресивно селско семейство сигурно не сте имали ни пуйки, ни пилци, само прогресивни идеи. Та думата ми е, че на копанята борбата е люта - кой как дограби от триците. Пилците са по-агресивни и по-бързи и докато пуйчетата клъонкат насам-натам доката копанята се изпразва с скоростта на Порш. Та и в Ирак е така. Сега е времето българският бизнес да се възползва от изграждането на Ирак, а не да седи като пуйче и да гледа тъпо как пилците лапат от копанята. И да се цупи, че не са му отредели почетно място.

21 Септември 2004 19:17

Номинирам Зевзека за мисирка на броя!

21 Септември 2004 19:35

Хе-хе, аз съм бил мисирка. Мисирки са нашите бизнесмени. Готев пише: ".....САЩ планират да увеличат производството на петрол на 650 000 барела дневно в средата на 2005 г., да разширят производството в зоната на Киркук и да построят нов петролопровод.......". Какво планира да направи България в Ирак? Това искам да чуя аз. Не искам да чувам само пуешко клъонкане. Ние сме там, нашата войска е там, какво ни пречи да си направиме и ние един петролопровод директно до БГ-то, а? Пуешкят акъл, това ни пречи.

21 Септември 2004 19:51

зевзек, знам че си тъп, ама ако ти стигне акъло, прочети е това

Letter From Poland
by David Ost

Warsaw

Western visitors here have often been surprised by Poland's avid pro-Americanism. For some it's a pleasant surprise: They find none of the anti-American stereotypes common elsewhere in Europe. For others it's an unpleasant one: What about the victims of America's imperial power?

Poles managed to find something deeply admirable in all American Presidents: They appreciated Carter for his human rights agenda, Reagan for his gut anti-Communism, Bush Senior for overseeing the end of the cold war and Clinton for his commitment to an inclusive globalization.


ADVERTISEMENT Until now. George W. Bush has managed to do what forty-five years of Communist rule could not: puncture the image of essential American goodness that has always been the United States' key selling point. Polish journalists now ask questions like, "How can we explain America's transformation from a country that introduced international law to one that intervenes militarily wherever it likes?" Or, more plaintively: "Does it really pay to be America's friend?" It is an astonishing turnabout: In more than twenty-five years of traveling to Poland I have never heard these kinds of criticisms.

The Iraq war has been the turning point. Poland was one of America's most zealous supporters, the leader of what Defense Secretary Rumsfeld dubbed the "new Europe." Unlike the situation in other supportive European countries, all major political parties supported the war. People elsewhere argued over whether Iraq really had weapons of mass destruction, but in Poland the calculus was more simple: America requested our help, so we gave it.

Both idealists and realists supported this approach. As a result of its Communist experience, Poland has a high number of so-called "liberal idealists" who share the American neoconservative view that force should be used against tyranny to bring about democracy. Adam Michnik and his mainstay liberal daily Gazeta Wyborcza were the chief proponents of this view. "Violence and fanaticism are challenging the democratic world," Michnik wrote at the outset of the war, justifying unequivocal support of America's actions: "We do not accept the peaceful road for the criminals of September 11 and their allies."

Conservative-minded realists also supported giving President Bush carte blanche. Precisely because so many others opposed the war, they said, supporting it will earn us thanks from America and the dollars that go with that. According to Maciej Letowski, a prominent right-wing thinker, an imperial America needs strategic allies in key spots around the world, and Poland had a historic chance to become one. If it did, it would "achieve a goal which otherwise, with our meager resources, would be impossible: to become a regional power." In this view, Poland should aim to become the Britain of the East--the unfailing vassal of the superpower in all its various causes.

With such broad support, the government didn't even put its war plans up for parliamentary discussion. Poland sent 2, 400 troops, more than any country except Britain and Italy, and led a multinational occupation force numbering nearly 10, 000 troops.

Less than two years later, however, both these positions justifying eager support for America are in tatters, their proponents feeling disillusioned, if not betrayed. The liberals are the most deeply disappointed, precisely because they had the most hopes. For behind their strong support for the American invasion of Iraq was the conviction that America would be able to do as it said. "If they said they could topple Saddam and install a democracy," Marek Beylin, chief of the editorial section of Gazeta Wyborcza, told me, "we figured they must know what they're doing, particularly since they'd been working on it for so long. But it seems we were naï ve. It turns out they had no idea what to do with the Shiites, the Kurds, the resistance, the infrastructure. A superpower should be able to do this! That it can't do it--this changes all our calculations."


Then came the torture at Abu Ghraib, showing irrefutable images of an America not to their liking. Bit by bit, the evidence grew that this was not the war the liberals had signed up for. Moreover, America seemed incapable of listening even to its allies. "I had hopes for the moderating influence of Tony Blair, and I even saw Poland playing a role here," wrote former Foreign Minister Bronislaw Geremek, a strong pro-American voice in post-Communist Polish politics. "But today it's clear that that influence has been virtually nil."

All this has led to an extraordinary backlash. In early September President Aleksander Kwasniewski, long one of Bush's closest supporters, offered an unprecedented rebuke, telling the New York Times that the United States needed to become "more flexible, more gracious," and that the Bush Administration should abandon its "neoconservative divide-and-rule policy."


The conservatives, meanwhile, have seen their illusions quashed as well. They applauded every pro-American turn the government took, talking about how Poland would soon be rewarded for its fealty. "It was bizarre," recalls the veteran activist Sergiusz Kowalski, "to hear about all the benefits sure to come our way." There would be significant Iraqi reconstruction contracts for Polish businesses, new American military-related investments in Poland, and easier US visa requirements for citizens. Two years later none of this has come to pass. "Halliburton again!" has been a regular theme of the Polish press, along with stories about local firms being passed over. The promised investments have not yet materialized. (Instead, in 2004 alone Poland will pay $85 million from its own strapped coffers to fund the occupation, while being allocated only $12 million in military aid from the United States, far less than what Washington gives its other European allies. Even the usually pro-Republican Polish American Congress complains that "a good ally is being treated shabbily." As for visa rules, they're even tougher: The United States now charges $100 simply for an application fee and still turns down a large number of them. "I just don't understand it," a conservative friend of mine lamented. "It's as if you're trying to drive us away."

Far from bringing good results, this automatic pro-Americanism brought quite bad results as far as relations with Europe were concerned. Poland entered the European Union along with nine other countries on May 1. But even though it's the natural leader of the newcomers, with a population greater than the other nine combined, its reception has been quite different. As Geremek put it in a widely publicized interview, "Poland has never had as bad a reputation in Europe as it does now. We've alienated the two countries who ushered us into the EU--France and Germany. Even our own post-Communist neighbors don't support us." Even conservatives, who have never been enthusiastic about the EU, are coming to agree that such isolation poses a danger. "We're not a Great Britain who can choose to be in Europe or not," says Aleksander Hall, one of the country's leading conservative thinkers. "America may move on, but this is where we're going to stay. Unconditional pro-Americanism does not help our cause."

Poles accustomed to looking to America as the main guarantor of democracy are now reassessing their views. This comes up in unforeseen ways. At an antiwar demonstration in Warsaw in July, I counted 150 participants surrounded by 150 policemen. When I told one demonstrator that this seemed like the kind of crackdown on civil liberties increasingly common in the United States, he demurred: "The fact that we're demonstrating in front of the presidential palace rather than in a distant 'free-speech zone' means it's not yet as bad as America," he said. When I told him that this was the first time I ever heard a Pole cite America as an example of a non-democratic country, he agreed that this was both new and ironic. "The bigger irony," he continued, "is that now it's the Free World superpower pressuring us to crack down on dissent."

But things are beginning to change. Roman Kuzniar, director of the Diplomatic Academy in Poland's Foreign Ministry, recently denounced his country's "unconditional, unreflective and unequivocal" support for the United States in a war "that is contrary to our national interests." Aleksander Smolar, another leading strategic thinker, says Poland's policies have left it isolated in Europe and taken for granted in America, and calls for a thorough change of course. Smolar also argues that this uncritical pro-Americanism has debased the great emancipatory legacy of the recent anti-Communist revolutions: "We used to talk so much about 'living in truth,' yet now we give moral support to a policy based from the very beginning on lies."

Smolar is a strong supporter of a US presence in Europe. Kuzniar was once booted out of the Foreign Ministry because he was said to be too pro-American. Even the former Polish director of Radio Free Europe cautions the country against "blind pro-Americanism." And that's the point: These views are coming not from the usual critics but from the usual supporters of America. They're upset precisely because they're so pro-American. They want America to be better than this. They need America to be better than this. They fear that President Bush's policies will stir up a popular anti-Americanism that they want at all costs to avoid. But they need an honesty and sense of loyalty from the United States that this Administration has been unwilling to supply.

Adam Michnik once quipped that "Poland is more pro-American than America is." Bush has changed that. Poland has already hinted that it will reduce its Iraq contingent next year; public pressure may force it to do so sooner. What about the future? When I asked Beylin, one of the country's key opinion-forming journalists, what will happen if a re-elected Bush turns to Poland for help in a new war against Syria or Iran, he visibly recoiled. "We wouldn't do it. Not this time. If it's a UN or NATO operation, perhaps. But like Iraq? No, that's not happening again."

21 Септември 2004 21:21

Кво ме караш да четем такива дължини и то на английски га съм на две гроздови. И кво пише вътре. Че поляците били станали анти-американци. Много важно какво мислят поляците. Като не им харесват американците да идат при руснаците. Те сигурно много ще им харесат. Тука става дума за бизнес в Ирак. Разбра ли, светкаща кратуно. Бизнес.