Нещо не излизат сметките. На донорската конференция в Мадрид през октомври м. г. САЩ обявиха, че отпускат 18 милиарда долара помощ за възстановяването на Ирак, Япония отпусна 1.5 милиарда, а различни други страни обещаха по-малки суми. И външният министър Паси се разписа, като обеща милион.
Днес положението е следното: отчита се, че поради растящото насилие в Ирак възстановяването на страната е практически невъзможно. Затова за такива дейности са били похарчени едва около 700 милиона долара. Нито цент не бе похарчен например за области като водоснабдяване и здравеопазване.
И въпреки това предстои нова донорска конференция за Ирак (четвърта поред) - на 13 и 14 октомври в Япония. На нея ще бъдат събрани допълнителни 3.4 милиарда долара. Защо? Тези 3.4 милиарда представляват част от онези 18 милиарда, които САЩ желаят да пренасочат за други дейности - вместо за възстановяване, за укрепване на сигурността и увеличаване на добива на петрол. САЩ планират да увеличат производството на петрол на 650 000 барела дневно в средата на 2005 г., да разширят производството в зоната на Киркук и да построят нов петролопровод. Друга област, в която парите ще бъдат похарчени, е електроснабдяването. То е твърде нестабилно дори в Багдад и населението се оплаква, че при Саддам проблемите с тока са били по-малко.
Тази корекция на бюджетните пера изисква одобрението на американския Конгрес и върви в пакет с решението да се опростят 95% от дълга на Ирак към САЩ в размер от 4 милиарда долара. Защото това е другата и може би по-важната тема на конференцията - обсъждането на начините за намаляване на иракския външен дълг, оценяван на 120 милиарда долара.
С решаването на въпроса за опрощаването на голяма част от иракския дълг бе натоварен Парижкият клуб на държавите кредиторки. България не е член на Парижкия клуб. Нейните интереси в него като кредитор на Ирак се защитават от МВФ. Как точно фондът защитава българските интересите за дълга на Ирак е голяма тайна дори и за министрите от правителството на Сакскобургготски. На България Ирак дължи 1.7 милиарда долара.
Новината от последните дни е, че до края на годината Парижкият клуб ще вземе окончателното си решение за опрощаването на иракския дълг. 19-те членки на клуба, сред които са САЩ, Франция, Русия, Германия и Япония, са взели вече решение за 50-процентно съкращаване на дълга, съобщи преди дни АФП. Дебатите за 95-процентното съкращаване обаче продължават. Страните от антивоенната коалиция, които досега блокираха решението, биха отстъпили, ако икономическите им интереси в Ирак бъдат гарантирани. Те правят сметка да си "избият" загубите от търговия. България няма нито потенциал за това, нито илюзии.
Казано с други думи, преди Нова година българският народ ще научи, че
МВФ от наше име е опростил
на Ирак близо 1.7 милиарда долара. Тази сума представлява 12,5% от нашия БВП, докато съотношението на иракския дълг към БВП на Русия е 2,5%, към Франция - 0,2%. За САЩ съотношението е още по-незначително. В този смисъл, опрощавайки дълга на Ирак, ние автоматично ще се превърнем в най-големия донор за Ирак - според мащаба на икономиката ни.
Правителството на Симеон Сакскобургготски прави усилия да обясни, че България не може просто така да опрости дълга. Дипломати разказаха, че при контактите с американски представители тази тема винаги се повдига от българската страна. Единственият резултат е, че посланик Джеймс Пардю веднъж каза публично, че проблем има. Той е в това, че за България никой няма да тръгне да прави изключения.
Финансовото министерство на Милен Велчев, което у нас носи отговорност за сложния проблем с иракския дълг, опитва различни нестандартни решения. Преди година и половина дълг можеше теоретически да бъде изтъргуван при коефициент около 1:10. Може би е било възможно България да го продаде на специализирана фирма, която ще ни даде примерно 170 милиона, а после от наше име ще опита да изкара от иракчаните колкото се може повече. Такива решения са били обсъждани, правени са и контакти със специализирани фирми - като американската "Орик", - но до решение не се стигна.
Днес продажбата на дълга е невъзможна,
за него никой не би дал стотинка.
Поначало финансите около Ирак са мътна Индия. Има няколко фонда за Ирак: един, контролиран от ООН, друг - от Световната банка. Има поне още два. Вашингтон обяви, че 18-те милиарда долара, които отпусна за възстановяването на Ирак, няма да влязат в тези фондове, тъй като е предвидено те да бъдат усвоявани от американски фирми. Освен това администрацията на САЩ в Ирак установи фонд от продажбите на иракския петрол. Той е контролиран от Вашингтон и ще обслужва фирми от САЩ. Със сигурност България ще бъде поканена на донорската конференция в Япония и от кумова срама пак ще трябва да даде символичен милион "за възстановяването на Ирак".
Освен ако междувременно не избухне скандал със злоупотребите със средства, предназначени за тази благородна цел. Той всъщност назрява. В края на януари САЩ изпратиха екип от одитори в Ирак, които да разследват сигнали, че военните прахосват милиарди на данъкоплатците. През юни изготвиха 11 доклада, в които са посочени редица скандални злоупотреби. Ето пример: "Установена липса: гигантски генератор на стойност 734 863 долара, собственост на армията на САЩ. Видян за последно: някъде в Ирак." По подобен начин одиторите откриха и липсата на 1.9 милиарда долара приходи от иракския петрол.
И понеже щеше да стане огромен скандал, и генераторът, и парите бяха намерени. И в двата случая топката беше останала в любимия на американската администрация концерн "Халибъртън", който, оказва се, просто не ги бил изпратил на правилното място или бил (доста удобно за него) забравил да издаде разписки на когото трябва.
Колкото и да е затруднена журналистиката да разкрива иракските далавери, върхът на айсберга поне се вижда. Известно е например, че за изпирането на една торба бельо "Халибъртън" получава 100 долара. Или че биват изоставени на произвола на съдбата автомобили на стойност 85 000 долара заради липсата на резервна гума. Друго много интересно "перо" са сумите кеш в банкноти по 100 долара, които американската армия плаща на иракчани за различни услуги или просто за да не бъда нападана. За тях няма отчетност, а те се изчисляват между 1 и 2 милиарда долара. "Американското командване харесва тази програма, защото му позволява да си купи приятели", коментира представител на администрацията, цитиран от "Ню Йорк таймс".
България тихомълком се отказа да забогатява
от възстановяването на Ирак, както първоначално обещаваше външният министър Паси, а първата ложа за което си беше резервирал Васил Василев, шеф на Съюза на работодателите. Въпросът за опрощаването на дълга обаче продължава да бъде актуален. Ще опростим дълга като нищо, освен ако излязат - бързо - повече данни за американските далавери там.
|
|