|
- След приемането на закона общините вече не могат със свои наредби да установят регистрационен или лицензионен режим. Очевидно е обаче, че голяма част от общинските съвети не познават закона. С тези наредби се преследват чисто фискални цели - събират си лицензионни, регистрационни, разрешителни и други такси, с които формират приходната част от бюджетите си. Затова те не желаят да ги променят. Със закона обаче не може автоматично да се отменят наредбите, защото законът отменя само закони.
- Но наредбите така или иначе са нелегитимни от декември м. г., когато влезе в сила законът.
- Те са нелегитимни в смисъл, че противоречат на този закон. Затова всеки заинтересован може да ги оспори пред съответния окръжен съд. Който си е дал труда да ги оспори, ще спечели. Таксата е минимална - около 10 лв.
- Не е ли парадокс, че кметовете могат да се позовават на тези наредби и да продължават да издават разрешителни на търговците въпреки закона?
- Да, те могат да се позовават на тях, докато не бъдат отменени със съдебно решение. Някой от търговците, от браншовите и професионалните организации, които страдат от тези наредби, трябва да си даде труда да ги атакува в съда.
Представителите на бизнеса заемат една не съвсем конструктивна позиция - искат всичко да бъде свършено без никакви усилия от тяхна страна. Законът е казал, че наредбите на общинските съвети са нелегитимни, да ги атакуват пред окръжния съд и те ще паднат. - Общините имат ли право да задължат търговците да се впишат в регистър, да ги уведомят, че започват търговска дейност?
- Дори уведомителният режим трябва да бъде установен със закон. Общините нямат право да изискват и това. На практика могат само да разчитат специален закон да въведе такъв режим. Идеята е да не се позволява на общините да събират определени такси и да обременяват бизнеса, да му увеличават разходите, като изискват от него да спазва някакви изисквания.
- Според кметовете обаче те няма как да знаят какви търговци има на тяхната територия?
- Не е точно така. Много от търговците трябва да имат различни разрешителни от ХЕИ по закона за здравето, от противопожарните служби, които са на територията на общината. Общинските власти могат да се осведомят от тях. Но нямат основание да контролират бизнеса и да му налагат такси. Те нямат основание да ходят и да проверяват.
- А последващият контрол?
- Той е свързан с регистрационния и лицензионния режим. За какво?
- Какво наложи приемането на този закон?
- Трябваше да се постави граница на административната намеса на държавата в бизнеса. Досега винаги се е изхождало от предпоставката, че държавата неограничено може да налага административни тежести на бизнеса. С този закон се поставят граници на административната намеса на държавата в стопанската дейност. Тези граници са разумни, обосновани. Над тях всичко е свръхрегулиране, свръхконтрол, свърхадминистриране, което не преследва някакви легитимни, а грубо фискални цели. Много често държавата и общините налагат административни тежести на бизнеса не за друго, а за да събират пари от него. Разрешителните режими са скрити данъци.
